.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 25 от общо 30

Hybrid View

  1. #1
    Мега фен
    Регистриран на
    Jan 2012
    Мнения
    13 019
    Цитирай Първоначално написано от Zlennox Виж мнението
    Невежо, тъпо, агресивно, оядено от собственото си его, колонизиращо, социално, морално, етически деградирало същество. Това е човека.
    Щом човека е такъв, тогава защо вярваш на човешката мъдрост (и затова си атеист), а не вярваш на Божествената мъдрост?

  2. #2
    Голям фен Аватара на Zlennox
    Регистриран на
    Jan 2014
    Мнения
    613
    Цитирай Първоначално написано от Грозния Виж мнението
    Моля ти се, ако ти си такъв, не ни слагай всички под тоя общ знаменател !
    Човекът е венецът на еволюцията и единственото известно на нас същество, способно да твори и да има потребности по-висши от ядене, сране и размножаване!

    Мойта точка не е от интелектуална перспектива, човекът колкото и да е кулминационната точка, апогеяа или каквото щеш да го наричаш на еволюцията, природата му е на бозайник. В общ знаменател човека духовно не е израстнал, колкото и невероятни неща да е сътворил толкова и деструктивни. Манталитета е един. Твърде малка е пропорцията от тези които не спадът към този знаменател.


    Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
    Щом човека е такъв, тогава защо вярваш на човешката мъдрост (и затова си атеист), а не вярваш на Божествената мъдрост?
    А какво е божията мъдрост? Един том страници, с морално-духовни историй за добри самаряни? Сам по-себе си се считам за свой собствен 'бог', дори термина бог а твърде конкретен, персонализиран и субективен. Не считам че човека трябва да има някаква фундаментална божествена база морални понятия от която да изгражда свойте собствени морални и етически възгледи върху това кое е добро и зло. Ако твоят бог беше все така всевиждащ, вселюбящ, благосклонен и мъдър по дефиницията на библията, то логически погледнато няма твърди основателни идеи за съществуването му. Тоест ако твоят бог е всички тези неща и все пак, все още има зло и страдание на света тогава той не е в състояние да премахне злото или не желае да го стори, ако той не е в състояние тогава той не е всемогъщ и по този начин, ако той не е в състояние или не желае да направи нито едно от тези неща, тоест той не е всезнаещ.

  3. #3
    Мега фен
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    6 259
    Цитирай Първоначално написано от Zlennox Виж мнението
    Мойта точка не е от интелектуална перспектива, човекът колкото и да е кулминационната точка, апогеяа или каквото щеш да го наричаш на еволюцията, природата му е на бозайник. В общ знаменател човека духовно не е израстнал, колкото и невероятни неща да е сътворил толкова и деструктивни. Манталитета е един. Твърде малка е пропорцията от тези които не спадът към този знаменател.
    донякъде си прав за това, защото човекът е създаден като потребител, всъщност това и е значението на библейската дума "човек" (именно "потребител"), и от тази гледна точка човекът не се различава от животните, понеже всъщност по природа те са също потребители

    "Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело. Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни. Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета. Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта. Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята? Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире за да види Онова, което ще бъде подир него?" Еклесиаст 3: 17-22,

    "Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища. Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите? По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър. Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, Не може да се състезава с по-силния от него. Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека? Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?" Еклесиаст 6: 7-12

    но все пак е създаден по Божий образ/подобие, поради което човешката форма на живот е най-пълната форма на потребител

    Цитирай Първоначално написано от Zlennox Виж мнението
    А какво е божията мъдрост? Един том страници, с морално-духовни историй за добри самаряни? Сам по-себе си се считам за свой собствен 'бог', дори термина бог а твърде конкретен, персонализиран и субективен. Не считам че човека трябва да има някаква фундаментална божествена база морални понятия от която да изгражда свойте собствени морални и етически възгледи върху това кое е добро и зло. Ако твоят бог беше все така всевиждащ, вселюбящ, благосклонен и мъдър по дефиницията на библията, то логически погледнато няма твърди основателни идеи за съществуването му. Тоест ако твоят бог е всички тези неща и все пак, все още има зло и страдание на света тогава той не е в състояние да премахне злото или не желае да го стори, ако той не е в състояние тогава той не е всемогъщ и по този начин, ако той не е в състояние или не желае да направи нито едно от тези неща, тоест той не е всезнаещ.
    тук също имаш право до известна степен, Бог наистина не е чак толкова всемогъщ че да може да надхвърли границите на вечността, понеже досега имаше вечен кръговрат с начало и край, а не абсолютно безкраен живот, от тази гледна точка Той е напълно всемогъщ в рамките на вечността, но не и извън тях, поради това и никога не е обещавал, че е безкрайно всемогъщ, но това не означава, че трябва да Го проклинаме вместо благославяме, защото Той има нужда от подкрепа докато все още не е дошъл в пълната Си сила и слава (та и царство), обаче Е всезнаещ, понеже и няма и никога не е имало (и) нито ще има по-знаещ от Него, затова и не е правилно да си мислим, че сме или че някой е повече от Него, защото Той е най-големият от всички във всяко добро отношение, и понеже никога не е имало, няма и никога не ще има по-голям от Него в положителните качества/характеристики, затова и няма как някой да го изпревари, а след като е така, тогава Той е най-големият авторитет на вселената, от Който можем да научим/приемем най-много...

    че кой друг е успял да създаде цяло вселенско творение каквото Той вече е създал от най-напред?!
    Последно редактирано от npp : 12-15-2015 на 04:12

  4. #4
    Голям фен Аватара на Zlennox
    Регистриран на
    Jan 2014
    Мнения
    613
    Че щом твоят бог а всемогъщ само в рамките на вечността то тогава той бог ли е ? Щом по твой възгледи бог е създал вселената и времето даващо път на вечността и в принцип е създател на самата вечност то тогава не би ли следвало логически бог да е достатъчно всемогъщ че и да надхвърли вечносста? Дори ако бог беше всемогъщ само в рамките на вечността то тогава ако той на теория беше да създаде зло толкова голямо че и той да не може да го надвие то тогава всемогъщ ли е ? А този принцип за времето и пространството и "вечността", като твърда дефиниция, е страничен продукт на човешкия субективен разум. Възможността от такова понятие като вечност до голяма степен е без значение, тъй като общата относителност на Айнщайн показва, че самото време не се държи по предсказуем начин. Неопределен постоянен напредък на съществуване и събития в миналото, настоящето и бъдещето се разглежда като едно цяло в конетекста наречен време.

    Тоест, вечността е твърде субективенно и метафизическо понятие което мозъка ти подрежда в един последователен и съгласуван разказ от неща които са били, са и би могли да станат, но важното е да са съгласувани логически тъй като човешката психика е така настроена че всяка частица информация се подрежда в хронологичен и логическо съвместимо подразбиране което е най-лесно да се разбере от мозъка.

    Виж принципа на времето, като още едно измерение на пространството,това е лесно. Избери всяка една точка по линията на вечността произволно като "сега". Това означава, че в този контекст, времето не минава, така че просто зависи от твойта гледна точка; нашото разбиране на времето е просто един конкретен координат в това пространствено време.

    За фундаментални християни като теб, все пак, всяко понятие от време, което е по-реалистично е недопустимо - това би означавало, всеки миг от живота си остава обективно реален и вечен (и от основно значение за природата на реалността), и това че не ти трябва рай за да избегнеш самото си изчезване от вселената. Ти като субект, просто съществуваш в границите на тези пространствени и времеви координати от обективна гледна точка на безкрайната вечност (това е което изглежда че всички се занимават със, въпреки че такава гледна точка на наблюдение извън времевия континиум тоест вечността не съществува в перспектива, тъй като няма наблюдател който да е съществувал извън контекста на времето).
    Последно редактирано от Zlennox : 12-15-2015 на 22:30

  5. #5
    Мега фен
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    6 259
    Цитирай Първоначално написано от Zlennox Виж мнението
    Че щом твоят бог а всемогъщ само в рамките на вечността то тогава той бог ли е ? Щом по твой възгледи бог е създал вселената и времето даващо път на вечността и в принцип е създател на самата вечност то тогава не би ли следвало логически бог да е достатъчно всемогъщ че и да надхвърли вечносста? Дори ако бог беше всемогъщ само в рамките на вечността то тогава ако той на теория беше да създаде зло толкова голямо че и той да не може да го надвие то тогава всемогъщ ли е ? А този принцип за времето и пространството и "вечността", като твърда дефиниция, е страничен продукт на човешкия субективен разум. Възможността от такова понятие като вечност до голяма степен е без значение, тъй като общата относителност на Айнщайн показва, че самото време не се държи по предсказуем начин. Неопределен постоянен напредък на съществуване и събития в миналото, настоящето и бъдещето се разглежда като едно цяло в конетекста наречен време.

    Тоест, вечността е твърде субективенно и метафизическо понятие което мозъка ти подрежда в един последователен и съгласуван разказ от неща които са били, са и би могли да станат, но важното е да са съгласувани логически тъй като човешката психика е така настроена че всяка частица информация се подрежда в хронологичен и логическо съвместимо подразбиране което е най-лесно да се разбере от мозъка.

    Виж принципа на времето, като още едно измерение на пространството,това е лесно. Избери всяка една точка по линията на вечността произволно като "сега". Това означава, че в този контекст, времето не минава, така че просто зависи от твойта гледна точка; нашото разбиране на времето е просто един конкретен координат в това пространствено време.

    За фундаментални християни като теб, все пак, всяко понятие от време, което е по-реалистично е недопустимо - това би означавало, всеки миг от живота си остава обективно реален и вечен (и от основно значение за природата на реалността), и това че не ти трябва рай за да избегнеш самото си изчезване от вселената. Ти като субект, просто съществуваш в границите на тези пространствени и времеви координати от обективна гледна точка на безкрайната вечност (това е което изглежда че всички се занимават със, въпреки че такава гледна точка на наблюдение извън времевия континиум тоест вечността не съществува в перспектива, тъй като няма наблюдател който да е съществувал извън контекста на времето).
    на базата на какво си мислиш, че Бог е само онзи, който е безкрайно всемогъщ?!, такова определение за Бог в библейските писания няма, но Той изрично е казал за Себе Си, че дори и за Самия Него има начало и край(Откровение 22:13), т.е. кръговрат, така щото и Самият Той не може да го избегне напълно за да съхрани състоянието Си абсолютно непроменено, но трябва да претърпи край и после ново начало, защото дори и Неговият живот си има цикъл, едно е да гледаш отстрани и да съдиш някой, който носи големи товари на плещите си, но друго е да си на негово място и да преминаваш през всички онези неща, през които и той преминава, и да изпитваш всички онези трудности, които и той среща, така може да се зададе въпрос като, откъде знаеш през какво преминава Бог и какви трудности среща Той и въобще какво е да си на Негово място?!, освен това и е написано, че Той дори преминава по неволя през състояние на полу-сън/полу-будност през първите хилядолетия от сътворението на света нататък, което в Библията е представено дори с една дума, а това най-вече е думата "шабат"(събота) (Битие 2:2-3, Изход 20:8-11), но каквото и да се каже за Бог, ние човеците по-големи ли сме от Него?!...

    какво те кара да си мислиш, че Бог е създал вселената и времето?!, точно тези са две от нещата, които Той не е създавал, но те просто си съществуват, защото са безкрайно съществуващи, вселената като първоначално пространство съдържаща в себе си изначална субстанция, души, и пр., и времето като непрестанно течащо, което е независимо от мерните единици за и отмерването на време, защото каквито и (мерни) единици и методи за отмерване на време да съществуват, изначалното време винаги тече с една и съща скорост, просто един уред би могъл да отмерва в секунди, друг в друга мерна единица, която да речем се равнява приблизително на 2.3457 секунди, трети в по-други, и т.н., но има и друг фактор - скоростта, която може да се окаже трудна за установяване, например ако летиш със скорост близка до тази на светлината, малко отклонение на скоростта на елементарните частици в посока надолу може да предизвика намаляване на скоростта, с която летиш, така щото нито уредите за отмерване на скоростта да засекат отклонението, нито ти да го забележиш, нито който и да е друг с теб, защото чувството/представата на човека за време може също да се окаже засегната от това (така да се каже) системно забавяне, например възможно е костенурката да възприема своята скорост като нормална, така и заекът да има своята за нормална (така както и заекът да и се вижда твърде бърз, а тя да му се струва твърде бавна), обаче обикновено скоростта на костенурката е по-голяма от онази на заека, и това не променя преимуществото примерно на високата скорост, но и бавната скорост на костенурката си има своето преимущество, след като така тя живее стотици години повече от заека и има дебела защитна коруба, която я спасява дори и от най-едри хищници...
    Последно редактирано от npp : 12-16-2015 на 01:31

  6. #6
    Голям фен Аватара на Zlennox
    Регистриран на
    Jan 2014
    Мнения
    613
    Цитирай Първоначално написано от npp Виж мнението
    на базата на какво си мислиш, че Бог е само онзи, който е безкрайно всемогъщ?!, такова определение за Бог в библейските писания няма, но Той изрично е казал за Себе Си, че дори и за Самия Него има начало и край(Откровение 22:13), т.е. кръговрат, така щото и Самият Той не може да го избегне напълно за да съхрани състоянието Си абсолютно непроменено, но трябва да претърпи край и после ново начало, защото дори и Неговият живот си има цикъл, едно е да гледаш отстрани и да съдиш някой, който носи големи товари на плещите си, но друго е да си на негово място и да преминаваш през всички онези неща, през които и той преминава, и да изпитваш всички онези трудности, които и той среща, така може да се зададе въпрос като, откъде знаеш през какво преминава Бог и какви трудности среща Той и въобще какво е да си на Негово място?!, освен това и е написано, че Той дори преминава по неволя през състояние на полу-сън/полу-будност през първите хилядолетия от сътворението на света нататък, което в Библията е представено дори с една дума, а това най-вече е думата "шабат"(събота) (Битие 2:2-3, Изход 20:8-11), но каквото и да се каже за Бог, ние човеците по-големи ли сме от Него?!...

    какво те кара да си мислиш, че Бог е създал вселената и времето?!, точно тези са две от нещата, които Той не е създавал, но те просто си съществуват, защото са безкрайно съществуващи, вселената като първоначално пространство съдържаща в себе си изначална субстанция, души, и пр., и времето като непрестанно течащо, което е независимо от мерните единици за и отмерването на време, защото каквито и (мерни) единици и методи за отмерване на време да съществуват, изначалното време винаги тече с една и съща скорост, просто един уред би могъл да отмерва в секунди, друг в друга мерна единица, която да речем се равнява приблизително на 2.3457 секунди, трети в по-други, и т.н., но има и друг фактор - скоростта, която може да се окаже трудна за установяване, например ако летиш със скорост близка до тази на светлината, малко отклонение на скоростта на елементарните частици в посока надолу може да предизвика намаляване на скоростта, с която летиш, така щото нито уредите за отмерване на скоростта да засекат отклонението, нито ти да го забележиш, нито който и да е друг с теб, защото чувството/представата на човека за време може също да се окаже засегната от това (така да се каже) системно забавяне, например възможно е костенурката да възприема своята скорост като нормална, така и заекът да има своята за нормална (така както и заекът да и се вижда твърде бърз, а тя да му се струва твърде бавна), обаче обикновено скоростта на костенурката е по-голяма от онази на заека, и това не променя преимуществото примерно на високата скорост, но и бавната скорост на костенурката си има своето преимущество, след като така тя живее стотици години повече от заека и има дебела защитна коруба, която я спасява дори и от най-едри хищници...
    Та пак, както казах и даже както ти до някаде се изказа, до колкото се може обективно да се погледне на времето като концепция, то не съществува и по тази логика вечността. Както спомена ние хората отчтитаме времето в измерни единици като секунди, минути, часове, години и т.н. дори даже с движението на телесни обекти и неща които се случват всеки ден и през годините, тоест това е просто най-лесната съвместимост с човешката логика и как тя обработва голями пар§ета информация и ги синхронизира заедно... Та съзрях едим малък парадокс в обяснението ти...
    Цитирай Първоначално написано от npp Виж мнението
    какво те кара да си мислиш, че Бог е създал вселената и времето?!, точно тези са две от нещата, които Той не е създавал, но те просто си съществуват, защото са безкрайно съществуващи
    А по-рано се издума точно обратното...
    Цитирай Първоначално написано от npp Виж мнението
    Той е най-големият от всички във всяко добро отношение, и понеже никога не е имало, няма и никога не ще има по-голям от Него в положителните качества/характеристики, затова и няма как някой да го изпревари, а след като е така, тогава Той е най-големият авторитет на вселената, от Който можем да научим/приемем най-много...

    че кой друг е успял да създаде цяло вселенско творение каквото Той вече е създал от най-напред?!
    Та щом вселената и времето винаги са били там та дори и преди бога, та то тогава бог със второстепенен голям взрив ли се е родил от нищото или просто и той така си е бил винагил съществувал но решил той да се пресели в нашата вселена щото наема на някоя друга бил по скъп? И пак, голяма дупка зее в тази твоя божествена вселенна теория. Вселената според теб от къде се е взела от бога или бога от нея или Морфей я е насадил в матрицата от нищото? И все пак ако бог има начало и край в един продължително непрестанен цикъл, то тогава не е ли логически да изтъкнем че дори бог да има начало и край, бог продължава да съществува във вечността със всяко свое прераждане, тоест пак си идваме на същото: "безкраен и всемогъщ".

    Реалноста е един тотално субективен към човека принцип за разбирането и адаптирането мъ към околната му среда и логическата му аритметика. Термини като време, вечност, и всичко около теб включително и всичко физическо е субективно само и тотално към теб и твойто разбиране от това. Като си затвориш очите и не получваш никаква информация към тези сензорите които са очите ти и мозъка то тогава физическият свят около теб продължава ли да съществува или това е просто мозъка ти интерпретиращ атомите бомбардиращи всички твой сетивни и визуални сензори? А може би дори е само фантазия?

  7. #7
    Мега фен
    Регистриран на
    Aug 2010
    Мнения
    6 259
    Цитирай Първоначално написано от Zlennox Виж мнението
    Та пак, както казах и даже както ти до някаде се изказа, до колкото се може обективно да се погледне на времето като концепция, то не съществува и по тази логика вечността. Както спомена ние хората отчтитаме времето в измерни единици като секунди, минути, часове, години и т.н. дори даже с движението на телесни обекти и неща които се случват всеки ден и през годините, тоест това е просто най-лесната съвместимост с човешката логика и как тя обработва голями пар§ета информация и ги синхронизира заедно... Та съзрях едим малък парадокс в обяснението ти...

    А по-рано се издума точно обратното...

    Та щом вселената и времето винаги са били там та дори и преди бога, та то тогава бог със второстепенен голям взрив ли се е родил от нищото или просто и той така си е бил винагил съществувал но решил той да се пресели в нашата вселена щото наема на някоя друга бил по скъп? И пак, голяма дупка зее в тази твоя божествена вселенна теория. Вселената според теб от къде се е взела от бога или бога от нея или Морфей я е насадил в матрицата от нищото? И все пак ако бог има начало и край в един продължително непрестанен цикъл, то тогава не е ли логически да изтъкнем че дори бог да има начало и край, бог продължава да съществува във вечността със всяко свое прераждане, тоест пак си идваме на същото: "безкраен и всемогъщ".

    Реалноста е един тотално субективен към човека принцип за разбирането и адаптирането мъ към околната му среда и логическата му аритметика. Термини като време, вечност, и всичко около теб включително и всичко физическо е субективно само и тотално към теб и твойто разбиране от това. Като си затвориш очите и не получваш никаква информация към тези сензорите които са очите ти и мозъка то тогава физическият свят около теб продължава ли да съществува или това е просто мозъка ти интерпретиращ атомите бомбардиращи всички твой сетивни и визуални сензори? А може би дори е само фантазия?
    макар и да изглеждаш атеистично, и по-скоро да говориш научно за нещата, отколкото като вярващите, засега по мненията ти може да се съди, че си един от най-сериозните потребители в този раздел на форума

    времето казваш не съществува, но само по себе си това убеждение изглежда наивно, първо защото обикновено никой от човеците досега не е успял да избегне детериорацията на времето, но обикновено всеки най-малкото е остарявал постепенно преминавайки през своите 30, после 40, след това 50 и т.н. години, като най-накрая го е постигало (така да се каже) пълна физическа смърт, второ защото това определение, така представено, само по себе си не дава никаква твърда надежда за това, че дори и да не остареем и да не умрем въобще, ще живеем достатъчно пълноценно, и истината е дори, че даже и славните същества си дават реална сметка за времето, защото едва ли биха пропуснали да избегнат усложненията, които биха (си) причинили ако се впуснат в (така да се каже) безумно гонене на вятъра...

    не съм казал обратното, нали ти бе казано, че вселената е безкрайно съществуваща като изначално пространство без начало и край, докато вселенското творение е всичко, което Бог сътворява за онези шест дена(144 часа) в нея (съветвам те да не бързаш с изводите, заключенията и решенията, понеже някои тук като бързаха и се изложиха дори пред всички), ако намериш примерно една пещера, не би ли могъл да построиш уютно жилище в нея?!, обаче жилището, което ще построиш в нея няма да бъде самото пространство, което си заварил първоначално там, така и вселената като изначално пространство е различна от самото вселенско творение, което Бог създава в нея

    разбира се, че истинският Господ Бог е безкраен и всемогъщ, даже Е най-висшето нещо на вселената, по-висше дори и от самата нея, но не става дума точно за прераждане, а за известен преход, понеже Него никога не Го е постигало пълна смърт, и все пак е имало и неща, които дори и Той не е могъл да направи, а най-вече това да осигури абсолютно безкраен живот на душите в Рая, поради простата причина, че дори и Неговият живот си има цикъл, като при това останалите безкрайно съществуващи неща също са напирали за раздвижване понеже в тяхната природа също има динамичност, все пак можем да се надяваме и да работим за това повече да няма такъв край за да няма нужда и от следващо такова начало, но така щото душите да получат изобилен живот в Рая, който този път да трае за цялата идна времева безкрайност, иначе, в противен случай, това не би било постижимо

    а защо (да) трябва непременно да се съобразяваме с нещото наречено "наука", което човеци са развивали, а не че истинският Бог е държал на нея, особено след като по-важно би било да можем да бъдем истински полезни не само всеки на себе си, но и на мнозина та дори и на всички други?!, иначе каква полза от "обрязването" и/ли "необрязването" ако без любовта няма да се спасим?!, да се "обрежеш"(обвържеш) с наука или (с) каквото и да било друго нещо различно от съвършената любов само по себе си не решава проблема напълно и завинаги, нито въздържанието от такова "обрязване"(обвързване)...

    "в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов." Галатяни 5: 6,

    "Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание." Галатяни 6: 15

    а какво ново би имало ако (отново си) продължим(продължаваме) да третираме ближния(съжителя) си като по-маловажен от нас?! - но това важи за всички...
    Последно редактирано от npp : 12-17-2015 на 02:19

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си