Сърдечни атаки

[Joe An]

Не знам дали сте го чували, но преди години бях чел за едно племе, в което хората нито се къпели, нито си перели дрехите. Можем ли да си го представим? Малко трудно, обаче не бих отишъл там без противогаз „Пфууу!!!“ - кой ли не е изпускал това междуметие на погнусата, повдигащо се сякаш от най-най-дълбоките ти вътрешности? Придружено от оная рачешка щипалка, която сам си си направил на носа. Естествено, гнусим се ние от смрадта и мръсотията и няма начин. Цяла индустрия процъфтява в името на това. Даже в свещенодействие вече се превръщат телесните причастия. Чисти, сияещи, ухаещи... О, заслужаваме да сме иконите на модни списания или поне да се киприм с хиляди обожатели под селфитата си! А в същото време захвърляме душите си - мръсни и дрипави, да тлеят на бунищата на собствените си грехове...

*

Всеки човек, оставен сам на себе си, усеща как се разпада вътрешно и как тези метеорни отломъци от него се блъскат в хаоса едни о други. Душата му жадува за цялостност, идентичност, себепознание, ала разлетяла се напосоки, тя не може никога да се събере и да се разпознае, докато като ранена сова се опитва да следва лунатизма на всеки свой копнеж. А дори и в най-лумналите си сияния, миражите й обикновено са призрачни и измамни. Оазисите й всъщност са се оказали плуващи пясъци, поглъщащи и последната й илюзия. А самата тя се е оказала душа на безумец, останала глуха за предупрежденията на своя Създател...

*

Самотността без Бог, в която човек дълбоко в душата си се чувства чужд на всички и дори на самия себе си, наистина е нещо ужасно. Състояние, в което не можеш дори да се надяваш на помощ отнякъде. И това го прави истински безнадеждно. Там драмите се превръщат в трагедии, а трагедиите - в кошмари. И точно там, както беше казал някой, отхвърлянето става името на ада на земята. Сигурно защото изразява онова усещане във всички нас, че без любов няма живот...

*

Случило се е така, че си дишаме един на друг въздуха във време на тотална и агресивна имиджмейкърова публичност, където сакрален е Образа в неговата мания да бъде наложен, продаден и едва ли не обожествен. В епохата на древния Рим това е било привилегия само за императорите, но сега всеки варварин може да овладее изкуството да се представя като един неотразим Цезар. А подлата мръсница - като Семирамида или Клеопатра. Та нали рекламата използва такива трикове и технологии, които бълват чудеса! А зад монитора, екрана, вестника, списанието, тече „мръсната река на тайните“... Дълбока... давеща... вледеняващо-мъртва... Защо забрави, че не трябва да си правиш кумир, или самият ти да да се преобразяваш като идол от небосклона на другите?

Измамливите превъплъщения са изкушения за превъзнасяне, но винаги завършват на дъното на пропастта. Да ти припомням ли за Нерон, Калигула... а може би по-пресни са спомените за Джон Ленън и за Елвис Пресли? Или за Хитлер и Сталин, за Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, като следващият след тях, примерно, ще бъде товарищ Путин... Вгледай се в помръкващите емблеми на тоя свят и прецени дали искаш да си една от тях. Двойнственият живот не е живот, а авантюра на ръба на пропастта. Вместо това, можем да бъдем еднакви както пред Бог, така и пред хората. Започва се с осъзнаването, че Той ни вижда в тайното и игрите ни, на които ние се наслаждаваме, за Него са гнусни грехове...

Обаче, все пак, подлежащи на опрощаване...

*

Живеем в свят, който още от прастаро време е оспорвал абсолютните Божии ценности и истини и ги е заменил с мъглявината на своите постоянно менящи се с времето и модата на деня относителности. И поради това, сам се e изгубил в тях и пропада, като обаче и сам се опитва да се спаси. То не беше Ренесанс... то не бяха хуманизъм, атеизъм и комунизъм... то не бяха религии и секти хиляда и една! Но резултатът го виждаме всеки ден в новините и го следим в криминалните хроники, нали?

И понеже сме инфилтрирани със светско-религиозните химери, заблуди и лъжи, на личностно ниво вечно се лутаме в търсене на себе си и ту ще се възкачим на върха на нарцисизма и на самовлюбеното си его, ту ще се сринем в тотално обезценяване, самоотхвърляне и себепрезрение.

Като не осъзнаваме кои сме всъщност, или ще се вкопчваме като удавници в сламките на успехите си, или ще се идентифицираме със собствените си поражения.

Сладката отрова ще редуваме с горчивата.

Не се ли пробудим за простичката истина, че сме образ и подобие Божие - Негови синове и дъщери...

Истината, която идва в живота ни и започва постепенно да ни възстановява от греховете, щом ги изповядаме от самите недра на своите сърца пред нашия Спасител.

Истината, която ни прави свободни... поданици на Божието царство... обаче и Пришълци в тоя блуден свят...


ДА ВИ Е ЧЕСТИТО НАСТЪПВАНЕТО НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО С ТАЯ ПЕСЕН НА W.A.S.P.!

https://www.youtube.com/watch?v=lq5UQ8gWU-A

(Ако не сте чули още, бруталистът Блеки мина на отсрещната страна...)


П.П. За повече от същото:

http://anlov.blog.bg/lichni-dnevnici...-ataki.1407174

http://anlov.blog.bg/lichni-dnevnici...taki-2.1407596

http://anlov.blog.bg/lichni-dnevnici...taki-3.1408211