- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Сърдечни атаки
това вече наистина е нещо по-сериозно - на някои тук (уж) вярващи не напразно им бе казано, че joe an ги изпреварва в Божието Царство
тези мисли изглеждат поучително за отделния човек, но някак си като че са в духа на индийските и въобще т.нар. "източни" вероучения, в които духовното беззаконие е подценявано, а личното аз е изведено на най-преден план, така сякаш обикновеният по природа невярващ езичник е виновен от самосебе си задето системата на духовното беззаконие го е държала в мрачна връзка, а той дори не е знаел откъде му е дошло, или си е мислил нещо друго, или е знаел, но е бил един вид никой/нищо за да може да си реши проблема, или е предпочитал да страда но семейството му/други хора да бъдат добре, ала никой от системата на човешката религия не го е укрепил...
"И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога. А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден. Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява? А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден? И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него." Лука 13: 10-17
Последно редактирано от npp : 12-15-2015 на 04:51
Не, опазил ме Бог! - не бих искал никой да ме включва в духовно състезание, в което трябва да изпреварвам някого. Нямам нищо против да съм от последните, знаеш защо![]()
А по повод на "индийските повеи" в това, което съм споделил накратко - нищо подобно (и то никога, никога, никога) не е излизало нито от моята уста, нито изпод моята ръка.
Стилът ми на споделяне може и да не е черковно-славянски, но независимо от изразните му средства, моето желание винаги е било да посочвам Евангелието на Исус Христос като Единственият път за спасение.
Това преживях преди години, на това искам да остана верен до гроб.
Сърдечни поздрави!