Който търси , винаги намира?!?? АЙДЕ БЕ!!

[inewton]

Обаче ако търсиш верни хора на които да можеш да разчиташ и да те ценят- никога няма да намериш. Това е цялата истина.

Това е твоят опит. Все още не си намерил истински приятели и мислиш, че не съществуват. Но се запитай търсил ли си наистина такива. Хора със сходни на твоите интереси, твоя начин на живот, твоя морал, принципи и вътрешни убеждения. Защото на първо място това се гледа, когато става въпрос за приятели. Доверието с времето само ще дойде.
Не казвам, че е лесно да намериш такива, казвам ти че е възможно. Няма как сред такова разнообразие от хора да намериш точно твоите хора. Но ако наистина започнеш да търсиш, някой ден ще намериш.

[女性の目]

Това е твоят опит. Все още не си намерил истински приятели и мислиш, че не съществуват. Но се запитай търсил ли си наистина такива. Хора със сходни на твоите интереси, твоя начин на живот, твоя морал, принципи и вътрешни убеждения. Защото на първо място това се гледа, когато става въпрос за приятели. Доверието с времето само ще дойде.
Не казвам, че е лесно да намериш такива, казвам ти че е възможно. Няма как сред такова разнообразие от хора да намериш точно твоите хора. Но ако наистина започнеш да търсиш, някой ден ще намериш.

Задавам си въпроса, защо ли изобщо ви рева тук за проблемите си? 100 пъти съм опитвал , и след време нито съм намерил ценен съвет, нито пък някакво решение на проблема. Най-доброто решение е да направя това което съм правил винаги, да чакам.... просто нямам думи.

[inewton]

Задавам си въпроса, защо ли изобщо ви рева тук за проблемите си? 100 пъти съм опитвал , и след време нито съм намерил ценен съвет, нито пък някакво решение на проблема. Най-доброто решение е да направя това което съм правил винаги, да чакам.... просто нямам думи.

Да чакаш = да бездействаш. А с бездействие не се постига нищо.

[espаdа]

Да чакаш = да бездействаш. А с бездействие не се постига нищо.

Ел професорио! Ами ако чакаш да ти се открие възможност да направиш своя ход? Това бездействане ли е пак?

[anonymous990763]

Да чакаш = да бездействаш. А с бездействие не се постига нищо.

Не е вярно. Чакането може да е част от замисъл, може да има цел. Не винаги не се постига нищо с чакането.

[inewton]

Не е вярно. Чакането може да е част от замисъл, може да има цел. Не винаги не се постига нищо с чакането.

Може да има цел, но е бездействие.
А особено в случая, когато трябва нещо да се търси, чакането не е начинът.

[espаdа]

Може да има цел, но е бездействие.
А особено в случая, когато трябва нещо да се търси, чакането не е начинът.

Мисленето не е бездействие! А ти не мислиш какво пишеш!

[npp]

Да чакаш = да бездействаш. А с бездействие не се постига нищо.

Ел професорио! Ами ако чакаш да ти се открие възможност да направиш своя ход? Това бездействане ли е пак?

Не е вярно. Чакането може да е част от замисъл, може да има цел. Не винаги не се постига нищо с чакането.

Може да има цел, но е бездействие.
А особено в случая, когато трябва нещо да се търси, чакането не е начинът.

а защо не да чакаш за добрия резултат, като работиш редовно за неговото постигане, т.е. можеш да работиш за доброто решение на проблем до постигане на пълен резултат, макар и да трябва да мине време...

[女性の目]

Все пак каквото и да се случи, никога няма да изпитвам почит към небесната сила. Не мога да почитам някого , който ме заплашва с ада ако не го почитам. Ада е място което никога не свършва нали така? Да беше място на което да си 100000 години ще е добре , защото все някога ще има край, но завинаги ??????????????? ОТКЪДЕ НАЙЪДЕ ИМА ПРАВО ТАКА ДА СИ ИГРАЕ С ЖИВОТА НА ХОРАТА ТОЗИ БОГ?? Той идея си няма какво е вечност в ада , тъй като той самия си има вечно царство на небето , нали така? Той си царува там при добрите хора които не са направили кой знае какво, а ние които искаме просто да сме щастливи , но като няма кого - ще трябва гнием в ада , за дето ТОЙ не ни е дал това което искаме. Всичко което написах е логично. Хората служат на тези сили от страх че ще лежат в ада, никой никога няма да тръгне да им служи по своя воля. Лайнари скапани...

[npp]

Все пак каквото и да се случи, никога няма да изпитвам почит към небесната сила. Не мога да почитам някого , който ме заплашва с ада ако не го почитам. Ада е място което никога не свършва нали така? Да беше място на което да си 100000 години ще е добре , защото все някога ще има край, но завинаги ??????????????? ОТКЪДЕ НАЙЪДЕ ИМА ПРАВО ТАКА ДА СИ ИГРАЕ С ЖИВОТА НА ХОРАТА ТОЗИ БОГ?? Той идея си няма какво е вечност в ада , тъй като той самия си има вечно царство на небето , нали така? Той си царува там при добрите хора които не са направили кой знае какво, а ние които искаме просто да сме щастливи , но като няма кого - ще трябва гнием в ада , за дето ТОЙ не ни е дал това което искаме. Всичко което написах е логично. Хората служат на тези сили от страх че ще лежат в ада, никой никога няма да тръгне да им служи по своя воля. Лайнари скапани...

истинският Бог не е виновен за лошото, което не е могъл да предотврати, защото ако можеше, Той нямаше въобще да го допусне да се случи - за какво Му е да го причини нарочно?!, ти би ли причинил нещо лошо на децата си ако си добър родител?!, точно тази подсказка ни дава и Исус:

"ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!" Матей 7: 11,

"Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща." Матей 12: 35,

"Някой си човек имаше двама сина. И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот. И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение. И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини. И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше. А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад! Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син. Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят." Лука 15: 11-24