Между Кръста на Голгота и рогата на Бафомет

[Joe An]

„Всичко считам за измет, само Христа да придобия!“ (апостол Павел - „Филипяни“ 3/8 )

Когато започнем да измитаме боклука на греховете от нас, значи искаме да постелем червения килим за Царя и да Му кажем: „Ето, очакваме Те! Ела и превърни бунищата, които винаги сме били, в Твои храмове! Ела и разруши идолопоклонническите ни олтари, където сме кадяли на страха, омразата и завистта; на алчността, похотта и лъжата; на тщестлавието и геронтомантските си егота! Ела! - защото ако не дойдеш, загубени сме! Познахме всяка низост, пропадайки в бездънните й ями. Засищахме телата си там. Обаче не намерихме покой за душите си. Изглеждахме често лъскави. Маркови. Престижни. Маркетингови. Имиджови. Преситени. Звездни. А отвътре - бездушни като тленни останки. И жалки като пародийни фарсове. Пасквили, които заслужават да бъдат изтрити от лицето на земята, а не записани в Книгата на Живота. И дълбоко в нас винаги сме го знаели. Както и това, че никога - и никъде, няма да намерим друг като Тебе. Толкова чист! Толкова свят! Толкова войнствен срещу злото! Обаче и толкова преизпълнен с любов към нас!...“

[Zlennox]

„Ела и разруши идолопоклонническите ни олтари“

Ах тази ирония

Любопитно ми е, вас вярващите, от къде идва този стимул за необходимстта на такава сляпа вяра като тази?

[DerStuermer]

Ах тази ирония

Любопитно ми е, вас вярващите, от каде идва този стимул за необходимстта на такава сляпа вяра като тази?

Не мисля че има еднозначен отговор, все пак религията позволява много различни хора да проектират различните си необходимости и решения в нея. Все пак, мисля че в днешни времена, основното е вина и някъкъв особен вид мазохизъм (съответно и садизъм). Християнството е първата доктрина която институционализира вината . Най-общо казано, християните се изживяват като недостатъчни и недостойни(макар и изглежда точно обратното) и по правило в личния им път, тази вина има генезис още в ранно детство и предхожда приемането им на християнството, тоест християнството се явява един вид логично продължение на това патологично чувство за вина и неудовлетвореност. Първо защото това изживяване за малоценност в християнството вече не се смята за недостатък, а обратното - издига се за добродетел, естествено не божествена добродетел, понеже бог не е малоценнен. Християните не искат да са богове, а само да подражават на Господ с обещание за морална награда, която никога не идва (или поне не в този живот). В техен интерес е те да са само малоценни отражения на Господ, понеже как иначе ще намират удовлетворение в опитите си вечно да му подражават и угаждат на волята? И тук се явява основното разделение - от една страна имаш идентичност с комплекс за малоценност, а от друга страна - образа на Бог, който е едно псевдо-решение на проблема с малоценността. Така в Него са събрани всички онези качества, който християните тайно желаят, но заради лиспата им е по-лесно просто да отрекат изобщо нуждата си от тях и затова издигат в култ идеята, че всеки човек, каквото и да прави, то никога няма да е достатъчно в очите на Бог и затова хората трябва да са смирени и себеотричащи се (за каквито се изживяват и те самите " по случайност"). Иронично е че дори и тук си проличава волята за власт, дори и в този апотеоз на всичко малко, детско и анти-човешко. Иронията е в това че стремежа към не-егоизъм и стремежа към липсата на себеутвърждаване е основния механизъм по който християните се себеутвърждават. Като една прекалено емоционална тийнейджърка, която е готова да се самоубие, само и само за да се почувства жива и истинска в илюзията си, тоест само и само за да затвърди малоценната представа за себе си в света (че в този свят е нещастна, никой не я обича, че няма за какво да живее и т.н. филми). Хората просто не осъзнават каква представа имат за себе си и как тази представа рефлектира върху възприятията и поведението им. И как биха могли да имат представа за представата за себе си? Нали в точно този момент биха спрели да гледат от позицията на тази представа, а това води до объркване и загуба на чувство за идентичност.
Потребността от идентичност стои в основата на вярата изобщо, понеже Егото не се интересува от това как и с какво се идентифицира, няма значение дали ще е грандоман или малоценен, стига да се идентифицира с нещо. Естествено колкото повече желае да се идентифицира с нещо, толкова по-големи глупости е готово да съчини и да повярва в тях. За големите филми трябва голямо филмиране. Бог не е нищо повече от стилизиран образ баща с големи изисквания. Е, все пак, с големите изисквания идват големи награди и така необходимото одобрение. Общо взето това е в основата на християнския филм - daddy issues.

[Joe An]

Ей, предпоставяш липсата на Бог в твоята версия на "християнския филм", а немалко учени са съгласни, че не може да се докаже неговото несъществуване, понеже не могат да се изследват всички възможности. Ти си позволяваш да го правиш обаче, фанатично вярвайки си и така построявайки пясъчната си кула от психажистки аргументи. ОК. Щом си решил да се правиш на по-велик от Айнщайн, Нютон, Кеплер, Макс Борн и много други, които видяха ръката на Твореца в научните си дирения, кой луд може да те спре?

Но като вярващ, аз мисля така: човешките религии (включително и християнската с нейната монотонна и фасадна празничност и обрядност) са адски самонадеяните опити на хората да се издигнат към измисления от самите тях "бог", за да могат, всъщност, да издигнат себе си, да прославят себе си, да угодят на себе си, криейки се зад привидната възвишеност на идеята. Но какъв е резултатът от всичко това? Един перманентен Вавилон - т.е., постоянна бъркотия и хаос. Разединение и враждебно и войнствено противопоставяне. Ако някой поне мъничко е опознал Библейския Бог (но не с главата, а със сърцето си), той знае, че Неговата Личност няма абсолютно нищо общо с това.

Религията е смокиновото листо, зад което крием голотата на греховете си, без въобще да ги осъзнаваме дори. И понеже сме в техния плен и робство, те ни отнемат и малкото свободица, която тоя свят ни е позволил. Защото са вид пристрастяване и терор върху личностите ни. И така директно ни свързват с Великият инквизитор - системата за религиозна манипулация и контрол.

Обаче имаме цял дървен кръст, забит по средата на човешката история и разделящ я на две. Повече от 5000 ръкописа, от които сме наследили Новият завет, разказват една невероятна история - за претенциите на богочовека Исус Христос да има власт над човеците, над природата и дори над смъртта. Светските римски историци Тацит, Целз, Апулей, Лукиян и др. потвърждават много от казаното в Завета, макар и с обратен знак.

Възможно ли е тогава Христос да не е "измамата на вековете"? Луд мегаломан ли е той? Историята за него измислена ли е? Защо тогава нейните автори заплатиха с живота си за нея? И такъв ли антигерой трябваше да измайсторят, ако искаха да впечатлят епикурейското и стоическо съзнание на гърци и римляни - селянин, роден в обор, израсъл в презрения Назарет, нямащ къде главата си да подслони, отблъскващо гол и покозващ "човешка слабост", прощавайки дори на убийците си, зарязан от своите последователи, погребан дори в чужд гроб?! А на монотеистите-юдеи как пък ли им се е сторил? - Дева Мария едвам са я спасили, за да не бъде убита с камъни като блудница (не случайно ап. Павел пише, че за евреите Христос е бил самият скандал, а за учените гърци - една пълна глупост). Можеше ли такава изкусна лъжа да роди ранната Църква, която я защитавала първите векове с цената на нечовешки мъки, гонения, дори жестока смърт?

Аз самият съм бил възпитан не като християнин, а като върл атеист. И съответно до 23-рата година от живота си вече се бях превърнал в перверзен мръсник. Моралният ми кодекс се свеждаше единствено до това да не убивам. Обаче абсолютно всичко друго си позволявах, без даже и да ми мигне окото. Тогава ми се случи Нещото... е, много е дълго за описване... Та след това необичайно преживяване промених коренно мирогледа си, ценностната си система и начина си на живот. С желанието да сменя животинския си образ и да сваля всички звероподобни маски от лицето си, да се изтръгна от хищническия си нрав.

Тогава и започнах да разбирам повече Библията, защото не търсех само интелектуално познание от нея, а черпех духовни сили за новия си живот. Киркегор го нарича "скокът на вярата" - това е друго измерение, което постепенно започна да се разкрива пред мен. В него се влиза само след искрено и дълбоко посвещение пред нашия Творец, където Той обича да разкрива Себе Си по изненадващи и пре-пре-чудни начини.

Какво означава завет и обвързване с Христос ще разбере единствено онзи, който с вяра избере да излезе в тяхната открита орбита....

[DerStuermer]

Ей, предпоставяш липсата на Бог в твоята версия на "християнския филм", а немалко учени са съгласни, че не може да се докаже неговото несъществуване, понеже не могат да се изследват всички възможности.

Значи щом няма аргумент против, това е аргумент в подкрепа? Това ли искаш да изтъкнеш?

Ти си позволяваш да го правиш обаче, фанатично вярвайки си и така построявайки пясъчната си кула от психажистки аргументи. ОК. Щом си решил да се правиш на по-велик от Айнщайн, Нютон, Кеплер, Макс Борн и много други, които видяха ръката на Твореца в научните си дирения, кой луд може да те спре?

И не, аз не предпоставям несъществуването на Бог(в смисъл на вселенска творяща сила), но само предпоставям несъществуването на личностен Господ, който да има отношение, да слуша молитви и да е загрижен за всеки един поотделно. И в този смисъл ( като вселенска творяща сила) са рабирали Бог всички онези, които изброи, но явно това не стига до ушите на вярващите, които бързат да използват авторитета на тези учени в подкрепа на вярата си, докато напълно игнорират авторитета им за всичкия останал техен труд и наследство (наследство в смисъл на насока и метод на разсъждение.). Колкото до ръката на твореца, лесно е тя да се привижда във всичко, ако това търсиш да видиш. И съвсем не я изключвам като възможност. Но според мен фундаменталното във вселената е именно индивудуалното и неговия път към усложняване и самообособяване, неговата воля да пребъде, или с други думи воля за власт. И тоя път е лесно проследим, от енергията на големия взрив, от първите елементарни частици и прости елементи, до първите молекули и йони, до първата РНК и целия жив свят, и най-вече до човека.

Възможно ли е тогава Христос да не е "измамата на вековете"? Луд мегаломан ли е той? Историята за него измислена ли е? Защо тогава нейните автори заплатиха с живота си за нея? И такъв ли антигерой трябваше да измайсторят, ако искаха да впечатлят епикурейското и стоическо съзнание на гърци и римляни - селянин, роден в обор, израсъл в презрения Назарет, нямащ къде главата си да подслони, отблъскващо гол и покозващ "човешка слабост", прощавайки дори на убийците си, зарязан от своите последователи, погребан дори в чужд гроб?! А на монотеистите-юдеи как пък ли им се е сторил? - Дева Мария едвам са я спасили, за да не бъде убита с камъни като блудница (не случайно ап. Павел пише, че за евреите Христос е бил самият скандал, а за учените гърци - една пълна глупост). Можеше ли такава изкусна лъжа да роди ранната Църква, която я защитавала първите векове с цената на нечовешки мъки, гонения, дори жестока смърт?

Иисус е бил просто едно хипи, много далеч от времената, в които би бил разбран, дори и в и Гърция. Но такива примери е имало много и все още има, но овцете винаги са били слепи за тях и ги разбират както си могат и искат. Затова е измислена религията християнство, която е религия към Христос, а не религия от Христос. И ти ми казваш че от всичките тия работи е запазена същината на неговото учение, а всъщност нямаш представа какво е било то - имаш просто свидетелствата и записките на неговите последователи, като тези записки са били много пъти променяни в полза на статуквото, понеже духовниците не са имали какво друго да правят освен да спорят колко дявола могат да се съберат на върха на една игла.

Възможно ли е тогава Христос да не е "измамата на вековете"? Луд мегаломан ли е той? Историята за него измислена ли е? Защо тогава нейните автори заплатиха с живота си за нея? И такъв ли антигерой трябваше да измайсторят, ако искаха да впечатлят епикурейското и стоическо съзнание на гърци и римляни - селянин, роден в обор, израсъл в презрения Назарет, нямащ къде главата си да подслони, отблъскващо гол и покозващ "човешка слабост", прощавайки дори на убийците си, зарязан от своите последователи, погребан дори в чужд гроб?! А на монотеистите-юдеи как пък ли им се е сторил?

Това което Иисус е наричал Бог а себе си е считал за негов син, е Любовта, но не в тривиален смисъл, а бог като разбиране, като интелект. Понеже всичко в света е разбиране, то любовта е фундаментална за вселената. Няма нищо което да не е любов. Дори и насилието е любов, в една форма или друга. Затова и е прощавал на убийците си и е казал да обръщаме другата страна - защото не можеш да победиш невежеството с невежество, лъжата с лъжа и злото със зло и т.н. Но ето че повечето християни изобщо не схващат това, и продължават да мислят в рамките на посредствен дуализъм, дотолкова че търсенето на истината и предизвикването на догмата е било причислено към делата на дявола.

Аз самият съм бил възпитан не като християнин, а като върл атеист. И съответно до 23-рата година от живота си вече се бях превърнал в перверзен мръсник. Моралният ми кодекс се свеждаше единствено до това да не убивам. Обаче абсолютно всичко друго си позволявах, без даже и да ми мигне окото.

Според мен твоя филм не е вина, а отвращение. Хвърлил си се в дебрите на свободната мисъл, без да си бил подготвен, а когато те е осветила бруталната истина и Егото ти е влезнало в пълен damage control mode и си станал пуритан, докато всичко грозно и деградирало е било изтласкано, а сега предполагам си пробива път единствено в сексуални фантазии и сънища. Но ето, дори и тук личи, че от краткото гмуркане в лайната си извадил и някой друг бисер, макар и с годините да са позагубили блясъка си в следствие на дълга рационализация. Уви, това не е нещо, което правиш веднъж в живота си. Ако имаш достатъчно вътрешна сила и широкоскроена душа, трябва постоянно да ровиш в мизерията, така както имунната система става все по-силна, когато е изложена на зловредни организми. Който няма силата, умира. Но не може да си поел само една стъпка от пътя и да тъпчеш после цял живот на едно място, всъщност може, и това правят повечето хора. Но някой от нас всеки ден ровят в дълбините, всеки ден умират за да се родят отново на следващия, мъртви или по-силни, луди или по-мъдри, кой колкото и както може.
Самия ти казваш че си бил възпитан като върл атеист, навярно от отчайващо практични родители, материалисти, комунисти и пр. Не мислиш ли че това има повече връзка с това че си християнин, отколкото всички "доказателства" и "божествени" просветления, с които оправдаваш религиозността си? Поне ще признаеш ли че има връзка между двете?

[Joe An]

Всъщност, връзките са толкова много и от най-различно естество, а моето преживяване - шокиращо за самия мен до такава степен, че почувствах нужда да го споделя писмено без да съм писател. Облякох го в литературна форма и по някое време от историята се получи роман ("Проклятието на Вълчата Дева" го нарекох). Така че ми е трудно да ти отговоря с няколко изречения, а от формален и повърхностен отговор ти не се нуждаеш. Не сме в Дирекция на полицията, че да трябва да "признавам" нещо Макар че тук май някакво ееентилигентско високомерие се прави на разследващото лошо ченге. Няма проблем, нека рови. Сигурно в кошарата на овцете ще има следи от престъплението на християнството...

Все пак, благодаря на теб и на npp, че се потрудихте върху клавиатурите си под тая тема! Знаеш, мнението е като Д-то - всеки си го има

[DerStuermer]

Всъщност, връзките са толкова много и от най-различно естество, а моето преживяване - шокиращо за самия мен до такава степен, че почувствах нужда да го споделя писмено без да съм писател. Облякох го в литературна форма и по някое време от историята се получи роман ("Проклятието на Вълчата Дева" го нарекох). Така че ми е трудно да ти отговоря с няколко изречения, а от формален и повърхностен отговор ти не се нуждаеш.

Ти сега какво, зарибяваш ме да ти купувам книгата или какво ?

Не сме в Дирекция на полицията, че да трябва да "признавам" нещо

Защо, има ли нещо за което трябва да си признаваш?

Макар че тук май някакво ееентилигентско високомерие се прави на разследващото лошо ченге. Няма проблем, нека рови. Сигурно в кошарата на овцете ще има следи от престъплението на християнството...

Че къде съм намеквал престъпление на християнството? Напротив, християнството е съществен източник на познание за европейската цивилизация, но хората зад завесите знаят всичко това и го използват за да пробутват евтина съболезнователна пропаганда. Това е престъплението тук.

Все пак, благодаря на теб и на npp, че се потрудихте върху клавиатурите си под тая тема! Знаеш, мнението е като Д-то - всеки си го има

Няма нужда да си толкова чак толкова снизходително лицемерен.