- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 35
^^^баси ти винаги си изморен
Пт:Още не е започнал деня и вече съм скапан.
Първи ИСТИНСКИ учебен ден е (никога не съм смятал 15-ти за първи учебен ден, тогава е само тържеството по откриване на годината), аз съм втора смяна, чувствам някаква тъпашка еуфория, седя си в нас и тъпея, пиейки кола. По-добре от това няма накъде.
ПС - Следобед ще ми рухне идилията, ама засега не мисля за това.
Май имам момент на слабост спрямо нея. Странно е, но искам да я видя. :д Точно си мислех, че може би трябва да се извиня пак, че бях гаднярка, но егото и гордостта ми не го позволяват. Просто не мога да го направя...
В странна ситуация...
Вече без работа. Шефката май искаше да ни задържи,защото и без това има нужда от още работна сила,но пък от общината мислеха друго...
Два пъти ходих да ми връщат трудовата книжка,но за втори път ме върнаха. Не се били подписали даже още и половината хора.
Очевидно шефката не можа да удържи на обещанията си поради желанията на хора по-високо от нея. Да видим сега дали другата с по-високата позиция ще може да си удържи на думите и след всичките "свалки" спрямо мен да може и да си материализира думите на практика в един момент,а да не останат само на вятъра
Аз за по-сигурно си кандидаствах и в двата по-големи магазина в общината ни макар,че в единият е само ако се освободи място,а в другия нещо казаха,че може за София,а не ми се ходи там,но да си ме имат за резерва и в него. Макар,че току виж стажът ми ги отблъснал....
За сега може да се каже,че съм що годе спокоен някак...Ще ми се да гледам позитивно над ситуацията и наистина метафората,която ми изниква от един сън да се окаже наистина вярна.
Там сънувах,че имам някакъв разпадащ се стар кораб. На моменти не ми харесваше ситуацията около него,но все пак не исках да го напускам,защото не виждах нищо по-добро на хоризонта. Е, искам не искам ситуацията беше такава,че го напуснах и останах и без него поради обстоятелства независещи от мен. Много скоро обаче се оказа,че някак получих един доста луксозен и чисто нов кораб. Дори и аз бях изненадан от развоя на нещата и не знаек как се е получило точно така.
Та ако погледнем ситуацията с първия кораб като метафора...Да,аз сега имам достатъчно пари,че в идните месеци да се чувствам като богаташ с моя темп на харчене.Имам и за плащане на осигуровки. В следващите месеци ще е все едно бълха ме е ухапала. Имам вече и малко стаж.Бях загубил връзки с хората по центъра тъй като живея далеч от него,а сега в 90% и повече срещам по един или няколко познати.Доста хора оттам вече ме познават и са ме виждали в действие. А аз често определено се раздавах. Имаше си и хубавите моменти оставящи хубави спомени. Е...от друга страна обаче.Работата не беше от най-престижните,заплатата беше от най-ниските,само на хартия човек си имаше позиция...всеки вършеше всичко,няма мъжка,няма женска работа. Почти всеки иска да е шеф на другия. Организацията е под всякаква критика и често ако сам не се организираш се чудиш какво да правиш.Даваха се тъпи идеи от не дотам компетентни хора на високи позиции,често и от тях се казаваше да се работи некачествено и че даже работниците нямало право да мислят,а само трябвало да изпълняват,инструменти липсват или са некачествени и тряна да измисляш неща в действие.
На моменти даже или съм ходел с известно нежелание или така се изнервях през деня,че ми идваше да грабна пушката и да изпозастрелям всичко наоколо или просто да си подпаля обувчиците по никое време и да ходя да си се отддам на почивка,но....на тоя етап нещата приключиха и сега е време всеки един от "звездната" петорка да поеме своя нов път в неясното бъдеще...
Последно редактирано от Niakoitam : 09-16-2016 на 08:58
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Понякога имам чувството че болните хора в БГ са безкрайно много...ее стига толкова отивам на море.
Не искам никой в живота си вече ...никой !!! ще си живея сам..хората искат мечти, а не реалният живот,е не мога да им помогна..в живота става не това което искаш, а това което трябва.Като нямам никой в живота си няма очаквания,но няма и разочарования.С голямо щастие се прибирам и откривам че никой не ме е търсил..така поне знам,че няма да има някой който да ми се прави ,че му пука за мен и че ме харесва.
Дреме ми на крилата кво мислите за мен !
ако някой иска да види космоса в реално време на живо, ето
https://www.youtube.com/watch?v=OlzeBNep6Pw
Българина е толкова закостеняло, коравосърдечно и вглъбено животно! Бясна съм! Човек чува само това което иска. Отвратителен начин на възпитаване на днешните деца. Боят нищо не оправя и унижението над собственото ти дете по дяволите!! Но не мога да те променя. Поне да искаше да ме чуеш. Децата не са виновни. Те са бъдещето на страната ни.
обикалях си моята София, уморена съм, но ми е хубаво. само той ми скапва настроението, като моите планове не се получат ми вика "ми ти що само си правиш планове, квото стане стане и тва е", ама сега като неговите планове не се получиха и се почнаха цупеници хаха :д
ох, нямам търпение да ги видя вече <3
и колегите, хах ^_
Не харесвам хората. Дразни ме фактът, че повечето нямат смелостта да говорят истината в очите и не спират да те заблуждават с лъжливи твърдения, докато действията им са в тотална опозиция с изреченото. Нещата са очевидни, ама някои индивиди са толкова тъпи, че не осъзнават колко са елементарни ходовете им и как с действията си унижават единствено себе си.
Трябваше да повикаме полиция, ами ако нарани някого?! Защо не ми дойде това на акъла, а се уплаших?! Мама ѝ мършава луда... Дано не убие някого тая, щот и по улицата нареди някакви работи - може някой да се блъсне докато ги избягва. Съвсем прещтрака тоа народ вече, ужас.
ташака, когато нямаш план за сваляне, а просто искаш да сваляш е, че когато решиш, че ти се яде нещо и тъпчеш и на следващия ден не тежиш колкото искаш, те наляга едно такова депресивно настроение, което те кара да ядеш отново и отново, и отново, и отново
и кур бате
Надявам се да звънне утре, щото за пореден път ми падна пердето и бях боклук...
Надявам се да го казваш с ирония. Не ме разбирай погрешно. Не казвам, че всички са такива. Но има родители който възпитават децата си ужасно, третират ги ужасно. На това станах свидетел и това ме афектира да напиша това по-горе. Защото да биеш и да крещиш на детето ти, че е боклук, не мисля, че е правилно.
And everybody's watchin' her, but she's lookin' at you-u-u-u-u-u-u. ;3
Амиии...не съм писала тук от наистина много време. Последният път бях доста демотивирана, макар че преди време си обещах, че ще пиша тук само когато съм щастлива. Е, моята мотивация се върна and I'm back, bitchez! Отново щастлива, в леко лигаво настроение, но все пак щастлива. И за пръв път от доста време съм напълно наясно на какво се дължи това щастие. За пръв път от доста време съм наясно със себе си. За пръв път в живота си харесвам тялото си и за пръв път в живота си се чувствам добре в кожата си. За всичко си има първи път, нали? Е, този първи път ми допада.
Имах си заслужената почивка след цяло лято бачкане и нерви. Следва Несебър-Враца-София-Несебър-София-Несебър и кръга завършва с учене, уроци, шофьорски курс, тренировки и някъде между тях, евентуално, спане. ;д Звучи добре. ;д Ще бъде трудна година. Не съм и очаквала нещо по-различно, просто чак сега го осъзнах напълно. Но е хубаво. Хубаво е съзнанието ти да е заето с нещо важно, а не само с глупости. Хубаво е да знаеш, че след тежката работа ще започнеш да изпълняваш мечтата си. И още по-хубаво е, че през цялото време ще имаш подкрепата на най-прекрасното човече на света. Единственото, за което се надявам да не липсва, е мъъъничко свободно време. ;3
Последно редактирано от Lilanda : 09-18-2016 на 11:06
Сладур хд вече съм делфин-акула, пък и нали някой се оплака от аватара ми.
Имам чувството, че не мога да се радвам. Беше сладко, и съм сигурна, и знам. И си мисля, нали, колко ще е яко, ако стане и как едва ли не от мен по-щастлива няма да има, обаче ето, случва се и само някво подобие на усмивка за няква стотна от секундата. Понякога си мисля, че не си заслужавам съдбата. Бахти апатията, чйееек.
измина един ден откакто поехме по пътя си
тя по нейния аз по моя
стана тихо без думи само с една последна прегръдка сега има само тишина
стоя си в стола и си пия онзи чай с горчиви спомени от предишните ми рани и просто искам да знам че нищо не е напразно
не знам дали спечелих тази битка но знам че още утре идва следващата
ще стискам здраво меча и ще бъда с лице към врага (съдбата) само това знам
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.