- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 36
стига се подмазва бе ейй
говори си с дъгичка
ти вместо да си държиш питомното, гониш дивото
и тоя изпит мина. само още 2 останаха. уморена съм психически вече. говорих с един от преподаветелите и ме увери, че т'ва е най-тежката сесия за тези 6 години. след нея всичко ще ми е цвете, хах.
днес ще пия вино
много.
пък утре си е за утре.
софиянците с мръсен въздух 7 пъти над нормата
значи да дишаш/живееш в софия се равнява на това да стоиш без маска в дърводелски цех
(да не мислиш че някой ще ти повярва на оправданията?)
Не мога да повярвам, че снукърът е спорт.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
-1 от очакваните за годината
Доста тъпо, че стана точно така, но май е по-добре, че се случи. Не беше ок положението, твърде много напрежение и тъга имаше, а не го заслужава.
Физически се чувствам мн зле. Никаква енергия, постоянно съм подута. Дори се чувствам тежка. Трябва да си оправя храненето, определено. И май ще ходя и да ми погледнат ръката, че това допринася също за кофти усещането. А и настроението ми се скапва от това, чувствам се слаба и безволева и мизерна, като някакъв плужек.
И след днешните разговори доста неоптимистично започна да ми изглежда цялата тази работа, май цинизмът ми си е на място.
Но все пак, млада съм, недообработена още, на това ще разчитам.
Май това съм го писала вече...
Благодаря. Първия път не бях сигурна дали е сарказъм, или наистина, но след като потретяш...
Направих си проучването, това ще да е. Идеално съвпада с края на сесията и рождения ми ден, макар че не е много добра идея непосредствено в края да партвам. Ама кот такоа, ще го измисля.
Сигурно повечето сте прекалено малки да го помните това, ама все пак...
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Не знам дали е, защото днес ми се наложи да излизам няколко пъти навън, без да искам това, или е пмс, или неосъществени планове, обаче не съм на кеф. Даже докато се гримирах не бях на кеф, което си е тотален спад като за мен. :о Ако опитам да си привикам кефа с храна и шоколад, дали ще се получи?
Колкото и да се дразня в момента, тати си е тати и се чувствам виновна, че съм бясна.
квак
Доколкото си спомням, Швейцария никога не е била 16 република на СССР или кандидат за такава!
Швейцария никога не е банкрутирала!
Швейцария никога не е имала "Голям Брат"!
Колко си болен!
Ние си бяхме окупирани и имахме премиери - съветски граждани!
Империята на Злото ни е обявила война и ни е окупирала, а ти си национален предател, щом одобряваш това!
Питай чехи, поляци или унгарци колко обичат СССР! Такива болни русофили като теб, няма дори в Русия!
Аз помня.
А това?
Добре, явно днес ще ми е депресарски ден и не мн учебен и ще съжалявам люто след два дни, но както и да е.
Ще си нахвърлям няколко мисли в две посоки, които си умувам от известно време
Първото е за университета и изпитите. Според мен никой не очаква реално да сме научили качествено и трайно толкова материал, колкото се изисква за изпита. Може да се знае за самия ден, но това не значи, че ще се знае със същия успех седмица след това. Непостижимо е. (е, освен за отделни хора гении, като един колега, хех) Следователно изпитите не са точно, за да проверят колко си научил до момента, ами да те мотивират да покриеш по-голям обем за по-малко време, като по този начин поставяш добри основи за трайното му затвърждаване. А това затвърждаване се получава с години практика, когато реално употребяваш тези знания всеки ден. Не откривам топлата вода с тези разсъждения, но пък е някак си разтоварващо като съм го осмислила.
Другото (...) -май ще постна тема за другото да се опитаме да поразсъждаваме заедно.
Не очаквах да стане така. Излишно се притеснявах, усещаше се като нещо съвсем естествено и лишено от дискомфорт и несигурност. И толкова сладко. Искам пак. А мацката се оказа пич, ама на снимки е по-яка.
Видях и един плакат, който трябва да имам.
И онова лудо невъзможно влюбване почна да утихва и да се осъзнавам и да приемам факта, че сме в прекалено различни сфери, за да може да се получи нещо.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
На практика не е много. На теория обаче е, и качественото му осмисляне и пълно разбиране би отнело повече от един семестър време.
И теорията ми продължава с това, че като завършиш и евентуално практикуваш по специалността си, учиш много повече в движение, но припомняйки си и наслагвайки над наученото в университета. И е нормално в началото да си по-неопитен и грешащ.
Не говоря само за моята специалност, говоря за повечето. Отделни случаи като медицината например изискват пълно знаене, но там годините, които минават преди въобще да се доближиш сам до жив човек, са доста повече и има доста практика.