Много ме кефи като се опитваш да използваш психологизми и се осираш напълно. Толкова много напън, толкова малко интелектуален потенциал. Вечно да не останеш по назад...

По колко различни начина трябва да ти се зададе един въпрос че да се откъснеш от религиозните понятия, поне колкото да схванеш въпроса?! ... не искам повече. Пълна липса на понятийна разтегливост. Имам чувството че ти си от типа хора, дето каквото и да им говориш винаги си знаят своето и дори не се опитват да проявят някаква диалогичност. Все едно говорят на себе си. Добре, ето ще ти задам същия въпрос, конструиран САМО И СПЕЦИАЛНО за теб . Надявам се в лафа "което не става от първия път, става от третия" да има истина. Добре, ето го въпроса. Ако Иисус се появи пред тебе и ти знаеш на 100 %, без да има нужда да вярваш, че това наистина е сина на Бога, и той ти каже че ще трябва да изживееш същия живот безкрай много пъти, ще се отречеш ли от Иисус или ще го възхваляваш още повече? Това е въпроса. Няма нищо общо с Бог, или с демони или с това какво е божествено и според кого. Става дума за ЛИЧНОТО ТИ ОТНОШЕНИЕ към света. Имаш ли съжаления за миналото, или не? Имаш ли желанието да бъдеш някой или нещо в бъдещето, защото в момента не си? Ако нямаш, значи би изживял живота си отново и отново, без да промениш нищо от него. А ако имаш съжаления и мечти, това значи отричаш живота в неговата цялост.
И не съм си измислил нищо, нито тоя тест, нито идеята за презрение към живота са мои.