Силна тъга

[kojinshugi]

Личен опит:
Ако на някой депресиран му кажеш, че "животът е хубав, нещата ще се оправят, да си намери интереси" и т.н., този човек се ядосва защото го товариш с клишета, самият той не вярва в това и го буташ още повече към ножа.
Ако му кажеш "ей боклук, я се виж какъв си мизерник, живееш като циганин" - много е вероятно да се погледне отстрани, да се замисли, да му стане тъпо, да го хване срам и да си стъпи на краката.
Ако е безнадежден случай каквото и да правиш можеш само да забавиш края.

аз затва спрях да споделям с близки, щото като ме заливат с цветя и рози и ставам по-голямо мекотело и наблягам
като някой ми се кара и ме мъмри е по-хубаво
p.s. агресира ме удивителната в ника ти, просто да спомена без негативни мисли, обаче

[Archer!]

p.s. агресира ме удивителната в ника ти, просто да спомена без негативни мисли, обаче

Преименувай се и ти на "Индивидуализъм!"

[kojinshugi]

Преименувай се и ти на "Индивидуализъм!"

ама така няма да е чак толкова готино... или... чакай.... схванах го!

[Грозния]

Нищо не ме интересува човек, това е проблема. Имах милиони интереси и от тогава насам ме интересува само да има ганджа и бира....................... не зная как да премина през това неготов съм да съм голям човека

Не работиш ли, не учиш ли? Сериозните неща би трябвало да те карат да не мислиш само за нея.
Да я забравиш и да си намериш друга е най-доброто решение.

[Archer!]

Аз обаче пиша глупости. Човекът е написал, че разбира от компютри.
Пич, инсталирай си Arch Linux. По-голяма зарибявка е от тревата, бирата и тъпите сериали на които им гледаш повторенията.

[danzin]

Благодаря за вниманието на всички ви. Ще го преодолея просто изглежда наистина съм доста зависим от нея и затова ми е толкова трудно.
послепис: arch linux-а бил зарибена работа. сега го пускам за dual boot

[danzin]

Ама ми е тъпо въпреки всичко. Винаги съм бил чувствителен и ми беше ясно че ако скъсаме ще ми е мега криво за доста време. трябва да си спомня какво беше без приятелка

[Archer!]

послепис: arch linux-а бил зарибена работа. сега го пускам за dual boot

Може да пишеш тук, ако има нещо:
http://www.teenproblem.net/forum/sho...9#post11548239

[sladura89]

Ама ми е тъпо въпреки всичко. Винаги съм бил чувствителен и ми беше ясно че ако скъсаме ще ми е мега криво за доста време. трябва да си спомня какво беше без приятелка

Прави като мен цъкай си някакви яки игри, гледаш си интересни филми и така си запълваш празнотата, може и някоя книга, ако обичаш да четеш! Примерно онлайн MMORPG игрите са доста зарибяващи!
Някои хора си запълват празнотата с вкусна храна, или ходене на фитнес или някакъв друг спорт, това с храната не е много препоръчително, но някои го правят и мисля, че помага!

[gabriella22]

Здравей, според мен това, което трябва да направиш е да си намериш някакво странично занимание, наистина е тежко, но явно така е трябвало да стане, с времето всичко ще се оправи, само недей си съсипва здравето за такива работи..

[RiB]

Братле, съчувствам ти... подобна ситуация... смятах, че момичето до мен ще бъде до мен "както ми обеща"... ще бъде с мен през най-тежкият ми период и реши да ме пусне. И какво стана? Само говорим явно. Вече не вярвам на една дума и никаква любов, явно... щом ще са така нещата, нека ние бъдем тези, които нараняват. Добрите хора кучета ги яли, шансове йок... трябва да си боклук, че да малтретираш човека до себе си и да ти дава шансове нон стоп. Сори, за жалост от моя живот и този на моите приятели и приятелки... това съм разбрал... мислех, наистина... че съм я намерил и кво...

[danzin]

Братле, съчувствам ти... подобна ситуация... смятах, че момичето до мен ще бъде до мен "както ми обеща"... ще бъде с мен през най-тежкият ми период и реши да ме пусне. И какво стана? Само говорим явно. Вече не вярвам на една дума и никаква любов, явно... щом ще са така нещата, нека ние бъдем тези, които нараняват. Добрите хора кучета ги яли, шансове йок... трябва да си боклук, че да малтретираш човека до себе си и да ти дава шансове нон стоп. Сори, за жалост от моя живот и този на моите приятели и приятелки... това съм разбрал... мислех, наистина... че съм я намерил и кво...

Същата история братко...

[fenasf]

Жените са слабохарактерни, съответно не търпят слабост до себе си. И аз съм страдал много и стотици пъти съм си блъскал главата защо е толкова несправедливо. Но в един момент го приемаш и го обръщаш срещу тях, защото спира да ти пука.

Не омаловажавам страданието ти, били сте заедно адски много време и изведнъж връзката е разкъсана. Но имай предвид, че светът не спира само защото ти си тъжен и те боли. Ако продължаваш да не правиш нищо с живота си, след 5 години ще си в абсолютно същата позиция. Спомни си какъв си бил, когато се е влюбила в теб - със сигурност си бил по-забавен, жизнен и целеустремен. Хвани се за работа и изгради живота си наново и ще видиш как нещата ще почнат да се оправят.

[lowriderzzz]

Здрасти!

Не съм чел коментарите на другите и за това мнението ми може да се повтаря на места, но все пак ще гледам да е полезно.

И аз го минах този път преди около няколко месеца. Преживях раздяла с едно момиче и тогава го усещах като края на света.

Е явно щом пиша сега този отговор, значи не е било края.

Ще се пробвам сега по памет да напиша накратко какво ми помогна да се възстановя от раздялата.

Най-важното според мен непосредствено след раздялата е да убиеш всяка надежда за това да продължите, за да можеш по-бързо да се възстановиш. Това значи да изтриеш и изхвърлиш всичко, което ти напомня за нея. В противен случай просто удъжваш период на страдание и депресия като таиш тайни помисли, че може да се съберете.

За справянето със самата депресия ми помогнаха най-вече приятелите и семейството. Раздялата сама по себе си води до намаляване на количеството ти на позитивни емоции (щастие) и ако подобни емоции са съществували единствено от връзката в която си бил, то раздялата те лишава напълно от тях и сега си в това състояние в което описваш че си. Именно за това не е добре когато встъпиш във връзка да загърбваш приятелите си, ами да поддържаш контакт и с тях, защото никога не знаеш какво може да стане за напред.

За справянето със самата депресия (която при мен траеше около 2 месеца) пак ми помогна социалното обкръжение, но повече сякаш ми помогна спорта. Защото, когато си в състояние на движение се чувстваш по-жив и няма как да се чувстваш едновремено тъжен и мотивиран.

Имай предвид че разсейване с хобита или гледане на филми обикновено не помага. Това спред мен е съвет, който всеки който не е преживявал скоро такава болка би ти дал, само защото иска да помогне. Но замисли се: трудно би се разсеял, когато имаш негативна емоция/енергия насъбрана у теб. Именно за това трябва да насочиш тази енергия някъде другаде. Дори и да идеш в гората да викаш и да трошиш клони и дървета е по-добре отколкото да се мъчиш да я маскираш с хоби или гледане на филми.

Друго, което направих бе да отделя и малко време да посещавам едно студио по медитация. Мисля че и то ми помогна малко за това да се справя с гнева, който имаш в последствие на причините от раздялата.

Истината е че се чувстваш зле и донякъде непълноценен, защото връзката, която си имал с момичето е задоволявала някаква потребност, която сега не задоволява вече. За това трябва да намериш други източници за това да си задоволиш тези потребности.

В края бих казъл само, че няма незаменими хора и просто е въпрос на време да се срещнеш с друг човек, който ще покрие нуждите, които и предния е покрил.

[danzin]

Здрасти!

Не съм чел коментарите на другите и за това мнението ми може да се повтаря на места, но все пак ще гледам да е полезно.

И аз го минах този път преди около няколко месеца. Преживях раздяла с едно момиче и тогава го усещах като края на света.

Е явно щом пиша сега този отговор, значи не е било края.

Ще се пробвам сега по памет да напиша накратко какво ми помогна да се възстановя от раздялата.

Най-важното според мен непосредствено след раздялата е да убиеш всяка надежда за това да продължите, за да можеш по-бързо да се възстановиш. Това значи да изтриеш и изхвърлиш всичко, което ти напомня за нея. В противен случай просто удъжваш период на страдание и депресия като таиш тайни помисли, че може да се съберете.

За справянето със самата депресия ми помогнаха най-вече приятелите и семейството. Раздялата сама по себе си води до намаляване на количеството ти на позитивни емоции (щастие) и ако подобни емоции са съществували единствено от връзката в която си бил, то раздялата те лишава напълно от тях и сега си в това състояние в което описваш че си. Именно за това не е добре когато встъпиш във връзка да загърбваш приятелите си, ами да поддържаш контакт и с тях, защото никога не знаеш какво може да стане за напред.

За справянето със самата депресия (която при мен траеше около 2 месеца) пак ми помогна социалното обкръжение, но повече сякаш ми помогна спорта. Защото, когато си в състояние на движение се чувстваш по-жив и няма как да се чувстваш едновремено тъжен и мотивиран.

Имай предвид че разсейване с хобита или гледане на филми обикновено не помага. Това спред мен е съвет, който всеки който не е преживявал скоро такава болка би ти дал, само защото иска да помогне. Но замисли се: трудно би се разсеял, когато имаш негативна емоция/енергия насъбрана у теб. Именно за това трябва да насочиш тази енергия някъде другаде. Дори и да идеш в гората да викаш и да трошиш клони и дървета е по-добре отколкото да се мъчиш да я маскираш с хоби или гледане на филми.

Друго, което направих бе да отделя и малко време да посещавам едно студио по медитация. Мисля че и то ми помогна малко за това да се справя с гнева, който имаш в последствие на причините от раздялата.

Истината е че се чувстваш зле и донякъде непълноценен, защото връзката, която си имал с момичето е задоволявала някаква потребност, която сега не задоволява вече. За това трябва да намериш други източници за това да си задоволиш тези потребности.

В края бих казъл само, че няма незаменими хора и просто е въпрос на време да се срещнеш с друг човек, който ще покрие нуждите, които и предния е покрил.

Благодаря за изчерпателния отговор. Надявам се с времето всичко да се подреди...

[sladura89]

Аз пък смятам, че най-силните като характер са хората, които могат да си живеят сами без да търсят "половинка" , която да го допълва и въпреки това е щастлив открил е най-различни методи да преодолее празнотата и самотата и хич не му пука, че е необвързан! Нещо подобно на мен и още други потребители от форума! Слабостта е когато не можеш сам и не можеш да понесеш разделите с партньора си! А колкото до това, че човек е социално "животно" и има нужда от хора, с които да споделя и да го разбират за това са приятелите, колегите, роднините и т.н.!

[Грозния]

...най-силните като характер са хората, които могат да си живеят сами без да търсят "половинка" , която да го допълва

...А колкото до това, че човек е социално "животно" и има нужда от хора, с които да споделя и да го разбират за това са приятелите, колегите, роднините и т.н.!

Продължавай да се самозалъгваш и накрая съвсем ще изтрещиш!

[sladura89]

Продължавай да се самозалъгваш и накрая съвсем ще изтрещиш!

Нито се самозалъгвам, покажи ми кое от написаното не е вярно, та тогава ще ти повярвам не само да ме цитираш и да казваш, че не било така и че се самозалъгвам! Освен това всички отдавна сме изтрещели и това хич не е проблем за мен свикнал съм и аз да изтрещявам, а и да превличам покрай мене сумати и изтрещялки в добрия смисъл на думата!

[Грозния]

..покажи ми кое от написаното не е вярно.

Всичко (или почти)!
Най-вече това което съм цитирал тук:

...

[sladura89]

Всичко (или почти)!
Най-вече това което съм цитирал тук:

И за кое съм излъгал, че силните хора не се нуждаят от половинка, или че човек има нужда да споделя с някой и за това са примерно приятелите, аз тук не виждам нещо невярно, помогни ми, ако смяташ че някъде греша, явно ти смяташ силни тези, които не могат без партньор и смяташ, че е нужно да споделяш с напълно непознати хора така ли да го разбирам?!

[danzin]

"силните хора не се нуждаят от половинка..." а от какво се нуждаят? по една линия да си ги мерят ли, кой е по-силен?

[NomNomNom]

След като така с лека ръка те е напуснала значи не е била за теб, не се тревожи по-добре, че е станало така, я си представи да бяхте живели 20 години да имате деца, общо имущество и какво ли още не и тогава да и дойде на акъла да те зареже, млад си още живота е пред теб ще срещнеш правилния човек! Ако имаш желание за връзка де, защото аз например в момента нямам такова!

че то тогава е по-окей да се разделите, децата са големи и всичко точно

[NomNomNom]

иначе, по темата
и аз имах трудна за мен раздяла ( трябваше да пускам болничен и майка ми ме фийдваше с ксанакс ).
Проблемът беше, че целият ми живот рухна за един ден - след 2-3 седмици трябваше да съм в друга държава и (почти) всичко беше уредено, готвехме се дълго време да се нанесем, търсех работа, което беше голямо приключение и накрая ми предложиха поне ( в друг град, но пак окей)
Общо взето със сълзи на очите, за две седмици, приех първата работа, която започва асап, в трета държава и се преместих там набързо - първия месец нямах време да мисля за това, втория - прихвана ме нещо и му писах (грешка тъпа) и ми беше тъжно.
След 3 месеца се осмелих да изляза с мъж.
Но първата година не минаваше и ден да не се сещам за него - дори да си мислех, че съм забравила, от време на вреве някоя събота вечер ме удряше нещо в душата - колко много ме обичаше и колко близки бяхме, и как нямам такъв човек до себе си и няма скоро да имам.
Дори с друг да се залисам, понякога ми се случва да си спомня колко близки бяхме и как нямам толкова близък човек в момента.
Но не мога да кажа, че от друга страна ми е зле, саможива съм си така или иначе + вече година и половина минаха - всъщност не се сещам за него, отдавна не е това, което искам но - просто спомена, че си бил близък с някого

и бтв, и аз бях на 21

[Грозния]

И за кое съм излъгал, че силните хора не се нуждаят от половинка, или че човек има нужда да споделя с някой и за това са примерно приятелите, аз тук не виждам нещо невярно, помогни ми, ако смяташ че някъде греша, явно ти смяташ силни тези, които не могат без партньор и смяташ, че е нужно да споделяш с напълно непознати хора така ли да го разбирам?!

Защо мислиш, че да си сам като куче те прави силен?! Напротив - точно слаб те прави!
Никой не е успял сам - дори успелите почти само със собствени сили и умения, са имали близки хора, които да ги подкрепят (поне морално, ако не друго)!

"Зад всеки успял мъж, стои по една силна жена!" - това не е случайно!

[sladura89]

иначе, по темата
и аз имах трудна за мен раздяла ( трябваше да пускам болничен и майка ми ме фийдваше с ксанакс ).
Проблемът беше, че целият ми живот рухна за един ден - след 2-3 седмици трябваше да съм в друга държава и (почти) всичко беше уредено, готвехме се дълго време да се нанесем, търсех работа, което беше голямо приключение и накрая ми предложиха поне ( в друг град, но пак окей)
Общо взето със сълзи на очите, за две седмици, приех първата работа, която започва асап, в трета държава и се преместих там набързо - първия месец нямах време да мисля за това, втория - прихвана ме нещо и му писах (грешка тъпа) и ми беше тъжно.
След 3 месеца се осмелих да изляза с мъж.
Но първата година не минаваше и ден да не се сещам за него - дори да си мислех, че съм забравила, от време на вреве някоя събота вечер ме удряше нещо в душата - колко много ме обичаше и колко близки бяхме, и как нямам такъв човек до себе си и няма скоро да имам.
Дори с друг да се залисам, понякога ми се случва да си спомня колко близки бяхме и как нямам толкова близък човек в момента.
Но не мога да кажа, че от друга страна ми е зле, саможива съм си така или иначе + вече година и половина минаха - всъщност не се сещам за него, отдавна не е това, което искам но - просто спомена, че си бил близък с някого

и бтв, и аз бях на 21

Според мен е голяма грешка винаги партньора трябва да е на първо място, а не кариерата или нещо друго, но ти сама си го решила така!