Силна тъга

[NomNomNom]

иначе, по темата
и аз имах трудна за мен раздяла ( трябваше да пускам болничен и майка ми ме фийдваше с ксанакс ).
Проблемът беше, че целият ми живот рухна за един ден - след 2-3 седмици трябваше да съм в друга държава и (почти) всичко беше уредено, готвехме се дълго време да се нанесем, търсех работа, което беше голямо приключение и накрая ми предложиха поне ( в друг град, но пак окей)
Общо взето със сълзи на очите, за две седмици, приех първата работа, която започва асап, в трета държава и се преместих там набързо - първия месец нямах време да мисля за това, втория - прихвана ме нещо и му писах (грешка тъпа) и ми беше тъжно.
След 3 месеца се осмелих да изляза с мъж.
Но първата година не минаваше и ден да не се сещам за него - дори да си мислех, че съм забравила, от време на вреве някоя събота вечер ме удряше нещо в душата - колко много ме обичаше и колко близки бяхме, и как нямам такъв човек до себе си и няма скоро да имам.
Дори с друг да се залисам, понякога ми се случва да си спомня колко близки бяхме и как нямам толкова близък човек в момента.
Но не мога да кажа, че от друга страна ми е зле, саможива съм си така или иначе + вече година и половина минаха - всъщност не се сещам за него, отдавна не е това, което искам но - просто спомена, че си бил близък с някого

и бтв, и аз бях на 21