Психично разстройство

[Zwedy]

Здравейте.

Аз съм момиче, почти на 17 години.
Откакто се помня съм много страхлива.
Например ако запаля клечка кибрит имам чувството, че ще подпали цялата ми ръка. Когато включа сешоар, ютия и какво ли не отново имам чувството, че ще избухне. Когато се разхождам видя ли куче(дори да е вързано) - заобикалям.

Това е било така отдавна. Нормално е човек да изпитва някакъв страх, но от няколко месеца май имам малко по-сериозни проблеми. Мисля, че всичко тръгна от намерението ми за самоубийство. Имах наистина сериозни семейни проблеми и бях отчаяна.

Преди около 3 години през деня все оставах сама през лятото на село. Причуваха ми се разни стъпки от втория етаж. Веднъж когато ми се случи това попитах сестра ми дали чува, но отговорът ѝ беше не. Веднъж си бях пуснала музика, но напуснах стаята. На самия клип един мъж счупи една чаша и се развика. Но аз не се осъзнах, тръгнах към стаята си бързо. Бях много изплашена, дори ми се привидя момче, седящо на леглото ми с порязана ръка.

Вече през деня ме е страх от това да остана сама. Не издържам понякога. Имам чувството, че някой ще дойде и ще ми направи нещо. Случвало се е няколко пъти да остана сама у нас през нощта. До 3-4 часа сутринта не успявах да заспя. Заключвах се в стаята си, взимах нож и чаках. Скоро време, когато през деня останах сама чух как някакъв мъж говори. Нищо не му разбирах. Имах чувството, че идва от съседната стая (от една стая се преминава в друга). Не знам как осмелях и отворих вратата - гласът спря. Затворих вратата и просто продължих да се занимавам с нещо друго. Отново започна да се чува същия мъжки глас. Тогава рязко станах и отворих вратата. Отново звукът спря. Живея в блок, но никой не живее под или над нас.

Веднъж излязох на терасата и през вратопрозореца пак ми се привидя нещо в стаята. През повечето време имам чувството, че някой ме преследва. Понякога залепвам хартийки на камерата на телефона, за всеки случай, ако някок ме наблюдава.

Понякога не знам. Обърквам се. Не мога да различа това, което чувам и виждам дали е истина (звуци от други апартаменти, просто светлина и т.н.) или халюцинация.

Не пия, не пуша, не приемам лекарства.

Веднъж се осмелих и споделих на майка ми, обаче тя не ме взе на сериозно. А не се разбирам много добре с баща ми, не знам как да му кажа. Сестра ми знае за тези проблеми, обаче живее далече от мен.
Не издържам, не искам да живея с този страх.

Не знам какво да правя. Как да кажа на майка ми?
Притеснявам се от родителите си. Нямам им доверие. Дори и да ме вземат на сериозно най-много да тръгнат да разказват на другите за проблемите ми. Пък мама най-много да преувеличи и другите да си помислят, че ми хлопа дъската.

[Smrazqvashta]

Имаш нужда да поговориш със специалист. Надали родителите ти биха постъпили така. Просто отново се тревожиш твърде много и излишно. А да се консултираш с психолог за тревогите ти не означава, че "ти хлопа дъската".

[lunacy]

Имаш нужда да поговориш със специалист. Надали родителите ти биха постъпили така. Просто отново се тревожиш твърде много и излишно. А да се консултираш с психолог за тревогите ти не означава, че "ти хлопа дъската".

подкрепям

бих предложила да посетиш психиатър/психотерапевт всъщност, тъй като нещата, които изброи звучат сериозно
/не искам да те фрапирам/
както всички лекари, и те изписват медикаменти, което по принцип не е проблем, особено ако са опитни специалисти - много хора се страхуват от пристрастяване към въпросните лекарства и предполагам че има защо
но ако проучиш добре специалиста мисля че няма да сбъркаш
когато аз посещавах психотерапевт, също приемах лекарствата, които той ми предписа, но не съм имала странични ефекти и останах доволна
след няколко месеца спрях да ги пия
цената за посещение при психотерапевт обикновено е около 40 лева за час, но съм чувала и за специалисти, които взимат близо двойно повече
аз ходих веднъж в седмицата в продължение на около 4 месеца

въпреки това, ако лекарствата те притесняват и психологът е вариант - той не е лекар и консултациите при него са по - евтини; нещо от рода на 20 лева за два часа; той няма право да изписва медикаменти и само си говорите
ходила съм само веднъж на психолог и останах доволна също

ако си от Пловдив, мога да ти препоръчам специалисти /поне тези, които аз посещавах/

както казах, нещата, които изброи звучат сериозно и според мен не е добра идея да отлагаш посещение при специалист; ако майка ти е проблемът - съветът ми е да се опиташ отново да поговориш с нея и да ѝ опишеш нещата така, както ги описа тук

[NomNomNom]

- в колко си лягаш вечер
- в колко ставаш
- по колко часа спиш
- имаш ли стабилен режим на сън
- как се храниш - какво ядеш по принцип
- пиеш ли кафе или кола
- ядеш ли сладко/шоколад - през деня или вечер?
- имаш ли проблеми в училище с:
*предмети/оценки
*съученици
- в една стая със сестра си ли си спала до преди тя да изчезне - сега сама ли спиш?
- майка ти обръща ли ти внимание, чувстваш ли се нужна в семейството, имат ли интерес към теб
- чувстваш ли се сякаш няма кой да те защити?

[NomNomNom]

питах горните, защото режима наистина регулира доста състоянието

[Zwedy]

Благодаря ти наистина много за информацията. Скоро време ще се опитам отново да ѝ споделя. Не съм от Пловдив, но не мисля, че ще е трудно да намеря някой допър психолог или психотерапевт.

[Zwedy]

подкрепям

бих предложила да посетиш психиатър/психотерапевт всъщност, тъй като нещата, които изброи звучат сериозно
/не искам да те фрапирам/
както всички лекари, и те изписват медикаменти, което по принцип не е проблем, особено ако са опитни специалисти - много хора се страхуват от пристрастяване към въпросните лекарства и предполагам че има защо
но ако проучиш добре специалиста мисля че няма да сбъркаш
когато аз посещавах психотерапевт, също приемах лекарствата, които той ми предписа, но не съм имала странични ефекти и останах доволна
след няколко месеца спрях да ги пия
цената за посещение при психотерапевт обикновено е около 40 лева за час, но съм чувала и за специалисти, които взимат близо двойно повече
аз ходих веднъж в седмицата в продължение на около 4 месеца

въпреки това, ако лекарствата те притесняват и психологът е вариант - той не е лекар и консултациите при него са по - евтини; нещо от рода на 20 лева за два часа; той няма право да изписва медикаменти и само си говорите
ходила съм само веднъж на психолог и останах доволна също

ако си от Пловдив, мога да ти препоръчам специалисти /поне тези, които аз посещавах/

както казах, нещата, които изброи звучат сериозно и според мен не е добра идея да отлагаш посещение при специалист; ако майка ти е проблемът - съветът ми е да се опиташ отново да поговориш с нея и да ѝ опишеш нещата така, както ги описа тук

Благодаря ти много за полезната информация. Самата аз не обичам да приемам лекарства, но ако е сериозно, нямам против. Ще се опитам най-скоро да се осмеля отново и да споделя отново с майка ми.

[Zwedy]

- в колко си лягаш вечер
- в колко ставаш
- по колко часа спиш
- имаш ли стабилен режим на сън
- как се храниш - какво ядеш по принцип
- пиеш ли кафе или кола
- ядеш ли сладко/шоколад - през деня или вечер?
- имаш ли проблеми в училище с:
*предмети/оценки
*съученици
- в една стая със сестра си ли си спала до преди тя да изчезне - сега сама ли спиш?
- майка ти обръща ли ти внимание, чувстваш ли се нужна в семейството, имат ли интерес към теб
- чувстваш ли се сякаш няма кой да те защити?

*Лягам си около 22:00 часа (понякога дори 20:00 или пък 23:00)
*Ставам в 6:30 тъй като съм първа смяна, но по принцип най-късно в 9:00
*По принцип 8 часа са ми достатъчни, ако спя много имам главоболия. А ако спя малко през цялото време съм изморена.
*Мисля, че да. Гледам да лягам рано и да ставам рано.
*Вкъщи закусвам, винаги закусвам. В училище взимам някаква закуска или нещо сладко. Вкъщи почти винаги има сготвена храна.
*Не съм любителка на кафето и колата. Кафе месечно повече от веднъж не пия.
*За една седмица изяждам 1-2 шоколада.
*Честно казано, нямам най-хубавите оценки, но постоянно се притеснявам за тях. Често съм стресирана заради предстоящи тестове, контролни и изпитвания. Със съучениците си нямам проблеми, ако те имат това е техен проблем
*Да, спахме в една и съща стая. Срам ме е да си призная, но карам майка ми да спи заедно с мен, защото трудно заспивам, ако няма никой до мен.
*И мама и татко, ако ме видят тъжна ме разпитват. Но до скоро имах проблеми с татко и го бях намразила, дълги години го нямаше заради работата му и не винаги го чувствам близък. Но се е случвало да ми казват неща като например:
"Виж братовчедка ти си е намерила работа" (Но в същото време на мен не ми позволяват да търся, защото съм била малка.),
"От теб няма да стане човек", "Много си разсеяна, недей да ставаш лекарка"(Това е защото имам интерес към медицината). Без да имам някаква вина и без никакви доказателства майка ми ме е наричала преди 3-4 години "кучка", "курва". Думи, които все още ми тежат. Таа като цяло доста често съм чувала такива обидни неща.

Просто ми нямат доверие, не ми позволяват де им се докажа, не ме подкрепят, не ми дават свобода, не ме оставят да се уча от грешките си.

[amoriter]

Отиди на лекар и си изследвай кръвта и хормоните

[NomNomNom]

*Да, спахме в една и съща стая. Срам ме е да си призная, но карам майка ми да спи заедно с мен, защото трудно заспивам, ако няма никой до мен.
*

Сигурно до към 20-21 имах проблеми да спя сама (бяха периодични, като ми се засилваха хипохондрията и тревожността), и беше ужасно, защото ми се налагаше да спя сама, и примерно понякога държах вратата на апартамента отворена (много малоумно, но изпитвах ужас)

Всичко това изчезна, като окончателно скъсах веригата с вкъщи и изцяло поех всичко в свои ръце ( въпреки, че на 17 работех, пак усещах някакво леко влияние от семейството ми )

Бих ти препоръчала да направиш същото - да заминеш/да се изнесеш от вас, и да останеш напълно сама, да се сблъскаш с всичко, от което те е било страх, сама, без да слушаш никого - това, което ти мислиш и това, в което ти си убедена, е единственото правилно нещо

И мама и татко, ако ме видят тъжна ме разпитват. Но до скоро имах проблеми с татко и го бях намразила, дълги години го нямаше заради работата му и не винаги го чувствам близък. Но се е случвало да ми казват неща като например:
"Виж братовчедка ти си е намерила работа" (Но в същото време на мен не ми позволяват да търся, защото съм била малка.),
"От теб няма да стане човек", "Много си разсеяна, недей да ставаш лекарка"(Това е защото имам интерес към медицината). Без да имам някаква вина и без никакви доказателства майка ми ме е наричала преди 3-4 години "кучка", "курва". Думи, които все още ми тежат. Таа като цяло доста често съм чувала такива обидни неща.

Просто ми нямат доверие, не ми позволяват де им се докажа, не ме подкрепят, не ми дават свобода, не ме оставят да се уча от грешките си.
*

Не ги слушай. Не са прави. Забрави какво ти казват. Ако не можеш да се изнесеш, си сложи "перде" на ушите. Не се притеснявай какво мислят за теб. Не се притеснявай за училище и за нищо. Всичко това няма значение. След години ще се връщаш назад и ще си казваш - мамка му, какъв кошмар съм си причинявала за неща, които не са имали никакво значение.

Наистина, един съвет от мен - всичко, в което ти си убедена, е това, което трябва да правиш. Ако не започнеш да го правиш сега и слушаш околните, ще дойде един момент, в който ще се върнеш точно към това, което ти винаги си искала и мислела.

Откъсни се от всички, създай си здравословни граници между теб и родителите ти ( това се случва в един момент ) - започва с отхвърляне, непокорство и скандали чат-пат. но това е съвсем нормален период.

И в един момент тревожността ти и халюцинациите ще изчезнат сами, просто трябва да си счупиш главата и да се намериш.


Иначе - за режимът ти адмирации - не го променяй, защото развалиш ли съня и храненето, проблемите се задълбочават

и за лекарите отново:
не е редно да те инвалидизират и да ти внушават, че имаш проблем, на който да лекуват само симптомите ( това се случва най-често )
вероятно си по-тревожна от повечето хора на улицата, обаче като го осъзнаваш и като си го знаеш, и като един ден разбереш, че голяма част от тревожността ти е фалшива тревога, и научиш какви са границите на останалите хора ( избираш си някого, когото намираш за стабилен и го подпитваш дали х би го тревожило или не - или просто наблюдаваш останалите ) - ще можеш да си изградиш компас чрез който да си парираш твоята тревожност, когато е неоснователна.

надявам се това, което казвам, поне мъничко да помага - не знам каква ти е ситуацията, но това е, което мога да споделя

[coffee_v]

Психиатър, задължително!

[Zwedy]

Сигурно до към 20-21 имах проблеми да спя сама (бяха периодични, като ми се засилваха хипохондрията и тревожността), и беше ужасно, защото ми се налагаше да спя сама, и примерно понякога държах вратата на апартамента отворена (много малоумно, но изпитвах ужас)

Всичко това изчезна, като окончателно скъсах веригата с вкъщи и изцяло поех всичко в свои ръце ( въпреки, че на 17 работех, пак усещах някакво леко влияние от семейството ми )

Бих ти препоръчала да направиш същото - да заминеш/да се изнесеш от вас, и да останеш напълно сама, да се сблъскаш с всичко, от което те е било страх, сама, без да слушаш никого - това, което ти мислиш и това, в което ти си убедена, е единственото правилно нещо



Не ги слушай. Не са прави. Забрави какво ти казват. Ако не можеш да се изнесеш, си сложи "перде" на ушите. Не се притеснявай какво мислят за теб. Не се притеснявай за училище и за нищо. Всичко това няма значение. След години ще се връщаш назад и ще си казваш - мамка му, какъв кошмар съм си причинявала за неща, които не са имали никакво значение.

Наистина, един съвет от мен - всичко, в което ти си убедена, е това, което трябва да правиш. Ако не започнеш да го правиш сега и слушаш околните, ще дойде един момент, в който ще се върнеш точно към това, което ти винаги си искала и мислела.

Откъсни се от всички, създай си здравословни граници между теб и родителите ти ( това се случва в един момент ) - започва с отхвърляне, непокорство и скандали чат-пат. но това е съвсем нормален период.

И в един момент тревожността ти и халюцинациите ще изчезнат сами, просто трябва да си счупиш главата и да се намериш.


Иначе - за режимът ти адмирации - не го променяй, защото развалиш ли съня и храненето, проблемите се задълбочават

и за лекарите отново:
не е редно да те инвалидизират и да ти внушават, че имаш проблем, на който да лекуват само симптомите ( това се случва най-често )
вероятно си по-тревожна от повечето хора на улицата, обаче като го осъзнаваш и като си го знаеш, и като един ден разбереш, че голяма част от тревожността ти е фалшива тревога, и научиш какви са границите на останалите хора ( избираш си някого, когото намираш за стабилен и го подпитваш дали х би го тревожило или не - или просто наблюдаваш останалите ) - ще можеш да си изградиш компас чрез който да си парираш твоята тревожност, когато е неоснователна.

надявам се това, което казвам, поне мъничко да помага - не знам каква ти е ситуацията, но това е, което мога да споделя

Благодаря ти много. Радвам се, че сподели с мен опита си. В един момент съм голям непукист и казвам "Е*ала съм ги всичките, искам ли нещо - ще си го взема!" След десет минути започвам просто да плача и да се отчайвам, защото е трудно, заради мненията на другите. След това пак казвам "Всичко красиво става бавно.". После отново започвам да се отчайвам и така се редува..

Просто никога не съм била от наистина смелите и не мога да направя първа стъпка, за да се преборя със страховете си.



*Забравих да добавя, че халюцинациите са периодични, както и твоя проблем със съня.*

[4ing4ong]

"От теб няма да стане човек", "Много си разсеяна, недей да ставаш лекарка"(Това е защото имам интерес към медицината). Без да имам някаква вина и без никакви доказателства майка ми ме е наричала преди 3-4 години "кучка", "курва". Думи, които все още ми тежат. Таа като цяло доста често съм чувала такива обидни неща.

Това е психически тормоз. Майка ти защо те нарича "курва" тя изобщо знае ли как да използва тази дума и то на собствената си дъщеря. Първо говори с психолог, а после отиди при закрила на детето.