Психично разстройство

[Zwedy]

- в колко си лягаш вечер
- в колко ставаш
- по колко часа спиш
- имаш ли стабилен режим на сън
- как се храниш - какво ядеш по принцип
- пиеш ли кафе или кола
- ядеш ли сладко/шоколад - през деня или вечер?
- имаш ли проблеми в училище с:
*предмети/оценки
*съученици
- в една стая със сестра си ли си спала до преди тя да изчезне - сега сама ли спиш?
- майка ти обръща ли ти внимание, чувстваш ли се нужна в семейството, имат ли интерес към теб
- чувстваш ли се сякаш няма кой да те защити?

*Лягам си около 22:00 часа (понякога дори 20:00 или пък 23:00)
*Ставам в 6:30 тъй като съм първа смяна, но по принцип най-късно в 9:00
*По принцип 8 часа са ми достатъчни, ако спя много имам главоболия. А ако спя малко през цялото време съм изморена.
*Мисля, че да. Гледам да лягам рано и да ставам рано.
*Вкъщи закусвам, винаги закусвам. В училище взимам някаква закуска или нещо сладко. Вкъщи почти винаги има сготвена храна.
*Не съм любителка на кафето и колата. Кафе месечно повече от веднъж не пия.
*За една седмица изяждам 1-2 шоколада.
*Честно казано, нямам най-хубавите оценки, но постоянно се притеснявам за тях. Често съм стресирана заради предстоящи тестове, контролни и изпитвания. Със съучениците си нямам проблеми, ако те имат това е техен проблем
*Да, спахме в една и съща стая. Срам ме е да си призная, но карам майка ми да спи заедно с мен, защото трудно заспивам, ако няма никой до мен.
*И мама и татко, ако ме видят тъжна ме разпитват. Но до скоро имах проблеми с татко и го бях намразила, дълги години го нямаше заради работата му и не винаги го чувствам близък. Но се е случвало да ми казват неща като например:
"Виж братовчедка ти си е намерила работа" (Но в същото време на мен не ми позволяват да търся, защото съм била малка.),
"От теб няма да стане човек", "Много си разсеяна, недей да ставаш лекарка"(Това е защото имам интерес към медицината). Без да имам някаква вина и без никакви доказателства майка ми ме е наричала преди 3-4 години "кучка", "курва". Думи, които все още ми тежат. Таа като цяло доста често съм чувала такива обидни неща.

Просто ми нямат доверие, не ми позволяват де им се докажа, не ме подкрепят, не ми дават свобода, не ме оставят да се уча от грешките си.