
Първоначално написано от
divergent
Поздрав с Life goes on на 2pac.
Излишно е да седиш и да страдаш колко е било яко преди десет години, това време е минало отдавна и няма как да го върнеш. Приеми, че никога няма да бъде същото, било то защото сега си по-голяма и си на съвсем друг акъл, или защото хората, с които си била тогава, вече не са част от живота ти. Имала съм моменти, в които само се връщам назад и се депресирам. Осъзнах, че е напълно излишно и не постигам нищо по този начин. Затова стегни се, спри да живееш в миналото. В началото е трудно, но не и невъзможно. Изхвърли от живота си всеки човек, който преди те е наранил по някакъв начин. Когато прекратиш контакта с вредителите от миналото, приключваш и със самото минало. Докажи на родителите си, че си осъзнат самостоятелен човек, като започнеш да взимаш решения сама и си намериш работа. Може и да не ти се работи, но работата е необходимост, а и когато се занимаваш с нещо, което ти доставя удоволствие, щастието е пълно. Аз например съм си малко мързел, но съм се чувствала най-щастлива в периодите, в които работя и разполагам със собствени средства и успоредно с това поддържам и социалния си живот на прилично ниво. Идеята е непрекъснато да си в действие, да се занимаваш с нещо. Ако само стоиш вкъщи по цял ден и скучаеш, не спираш да мислиш за това колко е скапан животът и се депресираш още повече. Промяната няма да дойде сама, трябва ти да я създадеш. Ключът към успеха е непрекъснатото действие.