Цитирай Първоначално написано от nqmamNervi Виж мнението
значи идеята на вярата е спасение и изобилен и вечен живот
но аз не искам вечен живот, какъв би бил смисъла от нещо такова?
също ако следваме компютърната аналогия, молитвите sudo ли са? а вярата те добавя в sudoers?
Да, можеш да си ги мислиш тези неща, не че са кой знае колко важни.
Спасението не би било такова, ако не те избавяше от нещо друго, което не е обратното на вечен живот, по-специфично - прекъсването на живота, но вечните мъки в огъня.

Животът не бива изобилен, нуждата може да се поглежда по много начини, молитвата е за душата както въздуха за дробовете, но друга нужда би било изключително и само земна, с която човек се бори, парадоксално побеждавайки я, той спечелва изобилието на света, защото по-благ е в очите на Бог този, който дава, не който изисква.

Вечният живот не е такъв в земното страдание, но в божията милост, една задача в земното, която да победи всеки друг смисъл, който може да се извлече отвъд божественото, сиреч крайното, което винаги ще оставя човека съкрушен, ще го напуска и ще го изправя пред безсмислието на живота, с което всеки човек води вечна схватка, християнин или не, защото християнското сърце няма да е право, ако не изпитваше съмнение, ако умът не будуваше и не се изправяше пред парадоксалното във вярата;

Вярата е изстрадана, проблемът днес е, че християнството е превърнато тъкмо в това, което Христос дойде да разсее - привичката да живееш, навикът, който сега е поръсен с някоя молитва и някое посещение в църквата, действия, които вече са така закостенели в мозъка на хората, че те биват именно един навик - неосъзнатия живот, по-лошо - неосъзнатата вяра, която е просто дим, илюзия.