За вярата в Онзи, Който наистина е истинският Бог

[nqmamNervi]

значи идеята на вярата е спасение и изобилен и вечен живот
но аз не искам вечен живот, какъв би бил смисъла от нещо такова?
също ако следваме компютърната аналогия, молитвите sudo ли са? а вярата те добавя в sudoers?

[Юнгинген]

значи идеята на вярата е спасение и изобилен и вечен живот
но аз не искам вечен живот, какъв би бил смисъла от нещо такова?
също ако следваме компютърната аналогия, молитвите sudo ли са? а вярата те добавя в sudoers?

Да, можеш да си ги мислиш тези неща, не че са кой знае колко важни.
Спасението не би било такова, ако не те избавяше от нещо друго, което не е обратното на вечен живот, по-специфично - прекъсването на живота, но вечните мъки в огъня.

Животът не бива изобилен, нуждата може да се поглежда по много начини, молитвата е за душата както въздуха за дробовете, но друга нужда би било изключително и само земна, с която човек се бори, парадоксално побеждавайки я, той спечелва изобилието на света, защото по-благ е в очите на Бог този, който дава, не който изисква.

Вечният живот не е такъв в земното страдание, но в божията милост, една задача в земното, която да победи всеки друг смисъл, който може да се извлече отвъд божественото, сиреч крайното, което винаги ще оставя човека съкрушен, ще го напуска и ще го изправя пред безсмислието на живота, с което всеки човек води вечна схватка, християнин или не, защото християнското сърце няма да е право, ако не изпитваше съмнение, ако умът не будуваше и не се изправяше пред парадоксалното във вярата;

Вярата е изстрадана, проблемът днес е, че християнството е превърнато тъкмо в това, което Христос дойде да разсее - привичката да живееш, навикът, който сега е поръсен с някоя молитва и някое посещение в църквата, действия, които вече са така закостенели в мозъка на хората, че те биват именно един навик - неосъзнатия живот, по-лошо - неосъзнатата вяра, която е просто дим, илюзия.

[npp]

Да, можеш да си ги мислиш тези неща, не че са кой знае колко важни.
Спасението не би било такова, ако не те избавяше от нещо друго, което не е обратното на вечен живот, по-специфично - прекъсването на живота, но вечните мъки в огъня.

Животът не бива изобилен, нуждата може да се поглежда по много начини, молитвата е за душата както въздуха за дробовете, но друга нужда би било изключително и само земна, с която човек се бори, парадоксално побеждавайки я, той спечелва изобилието на света, защото по-благ е в очите на Бог този, който дава, не който изисква.

Вечният живот не е такъв в земното страдание, но в божията милост, една задача в земното, която да победи всеки друг смисъл, който може да се извлече отвъд божественото, сиреч крайното, което винаги ще оставя човека съкрушен, ще го напуска и ще го изправя пред безсмислието на живота, с което всеки човек води вечна схватка, християнин или не, защото християнското сърце няма да е право, ако не изпитваше съмнение, ако умът не будуваше и не се изправяше пред парадоксалното във вярата;

Вярата е изстрадана, проблемът днес е, че християнството е превърнато тъкмо в това, което Христос дойде да разсее - привичката да живееш, навикът, който сега е поръсен с някоя молитва и някое посещение в църквата, действия, които вече са така закостенели в мозъка на хората, че те биват именно един навик - неосъзнатия живот, по-лошо - неосъзнатата вяра, която е просто дим, илюзия.

И все пак силните (имат дълг да) носят немощите на слабите (Римляни 15:1) - играта на себевъзнасяне е дотук.

[npp]

Тук ще продължим темата от миналия път, само че от гледна точка на Битие.

В началото истинският Господ Бог създал всичко("небесата", "земята" и "морето") за шест дена. Рекъл Си, какво е един системен Администратор/Осигурител на "живота" и цяло вселенско творение без потребител на живота? Така Той създал "човека" по "свой образ и свое подобие" т.е. съобразно системата на живота, като предвидил възможността за това "човекът" да може да бъде духовен служител на всеобщото спасение за изобилен и вечен живот, в случай че нещо се обърка, понеже всичко, което Бог създал било съвсем добро и поначало нямало нужда човекът да се намесва в системните работи по осигуряване на душите с живот, нито било редно, защото идеята била Един Силен да жертва личния си живот за да могат всички души на вселената да имат изобилен и вечен живот като потребители, поради което Той забранил на човека да се бърка в делата на системното администриране на живота (Битие 2:16-17) - човекът бил свободен да има всякакви естествени потребления/консумации, но не и да посегне да "яде" от "дървото за познаване на доброто и злото".

Истинският Бог създал човека - мъж и жена ги създал, след което преминал по неволя в състояние на непълна будност от седмия ден нататък (като благословил времето, през което ще се намира в това състояние и осветил пътя за човека да може да действува праведно като духовен служител в случай на нужда - Битие 2:2-3), но тогава лукавият се възползвал от случая за да се яви пред жената и да я подведе, че за човека е (ужким) добро да "яде" от "дървото за познаване на доброто и злото", което (всъщност/в крайна сметка) за човека означава единствено да упражнява/практикува нещата, които в днешно време са познати като езотеризъм, окултизъм, идолопоклонство и въобще еретизъм. Така успявайки да прелъсти човека "грехът" се активизирал в света, а заедно с него и "смъртта", която преминала в повечето човеци, които се родили на света (Римляни 5:12-14), като и до ден днешен (беше така, че), всеки, който върши духовно беззаконие е служител на "греха" и "смъртта".

Ето защо впоследствие Бог дал Десетте Заповеди, понеже:

1. Сатана се явил като друг бог (Битие 3:1-5, Изход 20:3),

2. сатанинската система подвела човеците, че еретичните теории и практики са (ужким) добри за човека (Битие 3:4-7, Изход 20:4-6),

3. също и че системното администриране на живота е за покриване на частни интереси (Битие 3:4-5, Изход 20:7),

4. освен това и че изменението на създанието/творението вследствие от следването на еретични теории и практики е съвсем естествено, а не осквернение (Битие 3:6-7, Изход 20:8-11).

Първите четири заповеди от Десетте са изцяло заповеди против вършенето на духовно беззаконие - те са най-основните и важните правила/принципи, към които един религиозен поклонник трябва да се придържа във вярата, докато останалите шест важат и за хората, които не са духовни/религиозни (при все че няма нищо лошо в това ако такъв човек е наясно и с първите четири, понеже това би могло да го предпази от евентуална заблуда, в случай че някой се опита да го подведе да започне да върши духовно беззаконие (например под формата на (ужким) свещена религия)). Тези заповеди са същите принципи, на които е базиран и Новият Завет (Заветът чрез самия Господ, Исус Христос).

Някак си "законът" е подвеждащ, докато "вярата" ефективна (Римляни 3:19-28, 1 Коринтяни 8:1-3).

Може би вече сте забелязали, че Св. Писание си има особена терминология? Много важно правило във вярата е да не се избързва с преценки, изводи, мнения, заключения, решения и предприемане на действия. Ако религиозният поклонник не е сигурен за нещо, по-добре ще е да (си) признае това (като изповядва "не зная", "не съм сигурен", "нямам представа" или "не съм наясно"), отколкото да угажда на заблудата.

[npp]

значи идеята на вярата е спасение и изобилен и вечен живот
но аз не искам вечен живот, какъв би бил смисъла от нещо такова?
също ако следваме компютърната аналогия, молитвите sudo ли са? а вярата те добавя в sudoers?

Според терминологията на Св. Писание, "животът" е позитивната форма на съществуване, докато "смъртта" е негативната, а "истината" започва с факта, че нито една душа на вселената не би предпочела/искала да претърпява онова, което за нея е неприятно, вредно или най-малкото непоносимо, особено ако трябва да "страда" така за дълго време ("страданието" е включително съществуването във форма, в която или състояние, в което душата не (може да) е съвсем здрава/читава според "Светлината"). Това, че една душа присъства във вселената не означава, че непременно е в състояние на съществуване, или както още (преди декарт) в древността философи са казали "аз мисля, следователно съществувам", понеже достатъчно е човек да се намира в състояние на дълбок сън без съновидения и неприятно състояние за да се каже, че един вид за него нищо не съществува освен несъзнателен покой, което, обаче, не го прави неприсъстващ за други (които примерно го виждат, наблюдават или знаят за неговата наличност). Казано с други думи, битието е осезаемо за душата, само когато тя има съзнание, но дори и да няма, това не я прави да не е съществуваща т.е. присъстваща/налична. И така, "животът" е позитивната форма на съществуване, и всеки, който твърди, че не иска да живее е лъжец според "истината". Всяка игра, която противоречи на Божиите закони е суетна.