- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
#ThingsThatNeverHappened
И смятай ако това е вярно какво говори за теб, да правиш мръсно на БИВШАТА
Вместо да седна да си науча като хората аз седя и гледам чартове за съжаление се разколебах и пропуснах добра възможност и малко ме е яд, а се съмнявам да има пак такъв добър dip скоро. Ама каквото такова.
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
По едно време бях решила че няма да доживея до вечерта, и ако бях отишла на лекции, сигурно нямаше. Ама си дадох начален старт на пролетната ваканция и се прибрах веднага след работа. Имам да стягам багаж за уикенда и утре заминаваме на girls trip
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Безкайно се радвам на тая планираната разходка, но адски мразя да се съобразявам с всички. Ма вече е планирано, за тва ще се наложи да се съобразявам. Омагьосан кръг.
квак
Ще има промени за кого стари,за кого нови лица все ми е тая какво става,но знам,че нещата няма да са същите.
Не останахме много от тези с които започнахме от самото начало,но пък поне господ ни уважава.
Искат да се върна,да участвам във възстановки,но патриотичния ми дух е тотално убит от липсата безбожие в хората.
На вчерашния празник го обърнаха в цялата страна на изтока и запада,САЩ или Русия,а можехме просто да почетем тези които бяха над политиката и останаха в статистиката на войната и не бяха като сегашните патриоти готови да умрат за родината,но за съжаление имащи деца и семейство.
Напоследък бързо се умарям,не знам дали се претоварвам или остарявам,а може би просто се впрягам прекалено. Поне се надявам да оценяват труда ми. Само ме е яд на самия мен,че съм наивен и смятайки,че като съм честен с хората ще бъдат честни с мен. Реално всеки е действал зад гърба ми,но както казах господ ме уважава и до сега не им се е получило. Просто вадя късмет.
Разочарован съм от хората до такава степен,че вече не знам кое е нормално и кое не. Може да подхвана някоя религиозна книга и да помисля над въпроса,но дори и тогава ще е въпрос на гледна точка. Сега си стоя пия чай с любимата си чаша на която е Путин и си мисля за годините и хората останали в тях. И струва ли си извоюваното спокойствие,пари,предмети и малки триумфи за тяхната липса.
Какво пък господ ни уважава.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
за пръв път от две седмици съм добре, ама доста добре
Тая сутрин нещо се изплясква на краката ми и аз бая време не разбирам какво, поглеждам и виждам черно-бяла рунтава топка, която се е свила в краката ми. Естествено, гледайки така, сякаш съм виновна, щото не съм му поднесла кафе гола до кръста. Сякаш леглото си е негово по дифолт. Хем ме хвана гордостта, щото дракончето расте, хем се ядосах, че това си е МОЕТО легло и той няма право да стъпва там. След обед се разходихме двамцата по слънчицето, много е готина тая умора. <3 Може би, ако не се спираше при всякакви кученца, деца и хора, щеше да е топ.
Не знам защо си го причинявам, но си го причинявам пък. Може би се надявам да видя нещо или пък да усетя нещо от него там. Все още се чувствам така, сякаш изневерявам, макар че ми е готино в момента и ми е дооооста повече от просто "забавно". Странно нещо ми е в главата, не знам.
квак
Сутринта почна трагично, гледах и ми се плачеше. Сега пак гледам и пак ми се плаче ама плача в зелено, щото след 204% profit друг избор нямам дължа всичко на мъжа ми, спор няма
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
С думи не мога да опиша колко много ме боли от мисълта, че повече няма да го видя. Седя и гледам какви ли не глупости само и само за да се разсейвам ама не се получава. Добре че повечето хора около мен са възпитани и не питат защо очите ми са толкова подпухнали и червени.
Смятам да му предложа да излезем някъде довечера, щото ако си останем вкъщи само ще страдам.
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Колко хубава тема. Тук се хранят от емоциите на хората след флашмобчета.
Ако бях на мястото на човека, който непрестанно въвличаш във филмите си, до сега да съм те набила собственоръчно или започнала дело срещу теб за публична клевета. А защо не и двете… твоята ненормалщината надминава границите на приемливото.
Орева света, че са те били завели на някакво такова място
Последно редактирано от Blubalu : 03-10-2019 на 12:58
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Така е Хари, ама това не го прави по-лесно. Единственото хубаво е че имам много добра support system от приятели и близки дето в такива моменти винаги се отзовават и правят всичко възможно да забравя.
Лошото е че от такъв вид забравяне после боли глава и имаш дупки в паметта…
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Щом човекът ти е близък, не бягай от това. Не забравяй, напротив, направи обратното и уважи му паметта. Сети се, за него, сети се, за спомените изживяни с него, сети се, затова, което те е научил или показал, дори сълзите да продължават, да се стичат, даже остави ги, не ги мисли. Така уважаваш него в твоите очи! Така изливайки всички сълзи, докато си спомняш, за него, иззимаш онази енергия от мислите, коите те карат да тъгуваш, така душата ти ще се слее още веднъж с паметта за близкия и ще намери по лесно своя покой.
Последно редактирано от BlacklaslalNigga : 03-09-2019 на 22:55
Писна ми от живота.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Добре съм. Както и очаквах, промяната беше за добро, та ми е по-леко на душата. Тези дни съм на вълна пиене и сръбско, май трябва да гледам още веднъж "Южен вятър".
Welcome to the Jungle...
Е, не! Такъв екип съм ставала само с още двама човека в живота си. "Другарче..." и другия е разбрал какво се случва и иска от него. Ебати, как се разбрахме... Ебааааааахтииииииии. Не мога да повярвам и МНОГО ми е кеф, определено. Думата е "хармония".
Тези дни бяха тежки за оцеляване - не сме спали, беше ни студено, някои сме болни, работихме жестоко много, всеки си имаше неговите проблеми. И все пак някак успяхме да направим, каквото трябваше, за да се случи всичко. Много съм доволна от това правене на визитки, всички дадохме максимума от себе си и определено сме машинки, а това значи, че ще ни е безкрайно приятно да си напишем имената отдолу. И самото чувство е готино, де - не бях виждала нещата по тоя начин, но е абсолютно невероятно. И с екипа някак успяхме да се спогодим, та ни беше много забавно и приятно заедно.
Твърде много нови неща ми се случиха за тези дни, приятно уморена съм. Само това мога да кажа.
Гада е чипосан, дивее, научи се да спи при мен, тази сутрин като го пуснаха при мен да ме събужда, ми стъпва по лицето, близа го, гъделичка ме с мустаци. :3 Тая черно-бяла пухкава топчица ми е любовта на живота. Потвърдено.
квак