
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Може би, защото във вярата в Бог има себеотричане, докато всичките видове вяра, които изброи са вид себеутвърждаване на себе си в глупостта. Разбира се не казвам, че някои индивиди не изкривяват и вярата в Бог, като я ползват в смисъла, който ти влагаш - например някои хора използват вярата в Бог, за да се мислят за богоизбрани херувими, други ползват вярата в Бога за да станат атеисти и много други примери.
Да, но ако себеотричането се счита за добродетел в християнската религия, тогава вярата в Бог пак е вид себеутвърждаване, дори и да се изразява в себеотричане. В Стокхолмския синдром пък жертвата вярва, че не е жертва. Слабите духом хора също винаги обвиняват себе си, дори и в случаите когато не е тяхна вината. Като цяло себеотрицанието и негативната емоция съвсем не са задължително обратното на себеутвърждаване. Тук под себеутвърждаване се има предвид Егото, което търси идентичност, а вярата е основният му инструмент. Пък дали тази идентичност е позитивна или негативна, е без значение. Важното е да се изживява като НЕЩО, но тъй като това е лъжа и илюзия, то има нужда постоянно да я подхранва с нови и нови лъжи, да вярва, да мечтае, да се проектира в някаква роля.
Иначе викаш на мен че не съм позитивна личност
А хрумвало ли ти е че просто може да спреш да се филмираш? Не казвам да се филмираш в другата посока и да гледаш на света през розови очила. В човека няма нищо зло, просто има много объркване и заблуда, но дори и това си има своето място.
Това ми звучи, като земята не е кълбовидна, тя е овална.
Човекът е създаден от Бог добър, но дявола го е излъгал и обладал, не е ли същото, ве.
Ми добре де, не съм казал, че и злото няма своето място, но това не е защото злото е добро, само по себе си.