
Първоначално написано от
DoctorSatan1488
Да, но ако себеотричането се счита за добродетел в християнската религия, тогава вярата в Бог пак е вид себеутвърждаване, дори и да се изразява в себеотричане. В Стокхолмския синдром пък жертвата вярва, че не е жертва. Слабите духом хора също винаги обвиняват себе си, дори и в случаите когато не е тяхна вината. Като цяло себеотрицанието и негативната емоция съвсем не са задължително обратното на себеутвърждаване. Тук под себеутвърждаване се има предвид Егото, което търси идентичност, а вярата е основният му инструмент. Пък дали тази идентичност е позитивна или негативна, е без значение. Важното е да се изживява като НЕЩО, но тъй като това е лъжа и илюзия, то има нужда постоянно да я подхранва с нови и нови лъжи, да вярва, да мечтае, да се проектира в някаква роля.