Ден на почит към жертвите на комунизма

[redbul2]

УИКИПЕДИЯ

СРЪБСКО-БЪЛГАРСКА ВОЙНА

ПРИЧИНИ ЗА ВОЙНАТА

СЪЕДИНЕНИЕТО на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. НЕ Е ДОБРЕ ПРИЕТО ОТ СЪСЕДНИТЕ МАЛКИ БАЛКАНСКИ ДЪРЖАВИ, тъй като с присъединяването на Румелия Княжеството удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя.[3]

СЛЕД СЪЕДИНЕНИЕТО ГЪРЦИЯ ИЗВЪРШВА НЕЗАБАВНА МОБИЛИЗАЦИЯ. Правителството ѝ ЗАПЛАШВА РУСИЯ, ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И ЗАПАДНИТЕ ВЕЛИКИ СИЛИ, ЧЕ ЩЕ НАХЛУЕ в турската територия, за да присъедини части от Македония, като КОМПЕНСАЦИЯ ЗА ТЕРИТОРИАЛНОТО РАЗШИРЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея.

РУМЪНИЯ СЪЩО СЕ ОПИТВА ДА ПОЛУЧИ ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ В ЮЖНА ДОБРУДЖА, но плановете на правителството на Йон Братиану не срещат одобрение от Германия, Австро-Унгария и Русия И СЛЕД СТРУПВАНЕТО НА РУСКИ ВОЙСКИ ПО ИЗТОЧНИТЕ ГРАНИЦИ НА РУМЪНИЯ, румънският министър-председател тържествено заявява, че Румъния ще пази неутралитет по отношение на Съединението на Румелия с Княжеството.

СЪРБИЯ,КОЯТО ИМА ПЛАНОВЕ ЗА ХЕГЕМОНИЯ СРЕД СЛАВЯНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ НА БАЛКАНИТЕ Е КАТЕГОРИЧНО ПРОТИВ СЪЕДИНЕНИЕТО. КРАЛ МИЛАН ОБРЕНОВИЧ УВЕДОМЯВА ВСИЧКИ ВЕЛИКИ СИЛИ ОЩЕ ПРЕЗ 1881 г., ЧЕ ЩЕ НАПАДНЕ БЪЛГАРИЯ ПРИ ЕДНО ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕНИЕ НА Княжеството с Източна Румелия. НА 9 СЕПТЕМВРИ 1885 г. СЪРБИЯ МОБИЛИЗИРА ЗАПАСНИТЕ ЧИНОВЕ. В страната излизат СТОТИЦИ СТАТИИ, КНИГИ И ПЛАКАТИ с пропагандно съдържание СРЕЩУ СЪЕДИНЕНИЕТО.

На 12 септември България е уведомена за мобилизацията в Сърбия, извършена, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров. СРЪБСКИТЕ ИСКАНИЯ СА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА СЪЕДИНЕНИЕТО СРЕЩУ ОТСТЪПВАНЕ НА ВИДИН, ТРЪН И РАДОМИР, ЗА КОИТО В СЪРБИЯ СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ СА НАСЕЛЕНИ СЪС СЪРБИ. Главната цел на Сърбия е да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи.

АВСТРО-УНГАРИЯ ПОДКРЕПЯ СРЪБСКИТЕ ИСКАНИЯ, но предпочита конфликтът да бъде решен по мирен път. Германия и Русия предпочитат на този етап да не се месят пряко, но руските вестници публикуват статии, в които се разглеждат „справедливите компенсации“, които се очаква да получи Сърбия. Някои от печатните издания осъждат Русия с думите: „Русия ще изгуби България!“

Въпреки големия дипломатически натиск България не склонява да компенсира по какъвто и да е начин съседните ѝ държави, а Сърбия започва усилено да се готви за война.

АВСТРО-УНГАРИЯ, КОЯТО ИМА ТАЕН СЪЮЗНИЧЕСКИ ДОГОВОР СЪС СЪРБИЯ, ДАРЯВА ОГРОМЕН ПАРИЧЕН ФОНД ЗА ВЪОРЪЖЕНИЕ НА СРЪБСКАТА АРМИЯ, но не възнамерява да се меси в конфликта с войска, като предварително предупреждава Сърбия, че войната ще се води само от нея и че освен парична, тя няма да получи никаква друга помощ.

Всички Велики сили заемат позиция на неутралитет, като някои от тях дори призовават за мир. След като в Лондон се разбира със сигурност, че вечният враг Русия всъщност не подкрепя Съединението, Великобритания, МАКАР И КЪСНО, заема българската страна. ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СЕ НАДЯВАТ НА СРЪБСКА ПОБЕДА.


НАЧАЛО НА ВОЙНАТА
Манифест на княз Александър Батенберг за обявяване на войната

На 27 септември сръбски части пресичат границата при Трън, но са отблъснати от българската войска. След месец последва втора гранична провокация. България протестира пред Великите сили, НО БЕЗРЕЗУЛТАТНО. В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони. Същият ден българският княз Александър Батенберг издава манифест до целия български народ:
„ ... Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели...[10] “

БЪЛГАРИЯ ИЗПРАЩА НОТА ДО ВСИЧКИ ВЕЛИКИ СИЛИ С ИСКАНЕ ДА СЕ НАМЕСЯТ КАТО УМИРОТВОРИТЕЛИ, НО НЕ ПОЛУЧАВА ОТГОВОР. ЕДИНСТВЕНО ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ отвръща на молбата за помощ, но заявява, че ще прати своите войски в подкрепа на България, само ако Княжеството отхвърли Съединението с Източна Румелия.

Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот – Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд, след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България – София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир:

цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава;
сръбска окупация над останалата част от Княжеството;
преместване на българската столица от София в Търново;
военен парад на сръбската армия в столицата на България, оглавяван от самия Милан;
огромна парична компенсация.

България

Българите не разполагат с достатъчно офицери. Единствената надежда са ЗАВЪРНАЛИТЕ СЕ ОКОЛО 40 МЛАДИ БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕРИ ОТ РУСКИТЕ ВОЕННИ АКАДЕМИИ, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си.

Очаквания

Предвид скорошното Освобождение на България и липсата на опитни офицерски кадри и точно обратното за Сърбия, която разполага с многобройна войска и артилерия и възможно най-модерните оръжия за времето си, ОЧАКВАНИЯТА НА ЗАПАДНИТЕ ВЕЛИКИ СИЛИ НА ТОЗИ ЕТАП СА БЪРЗ И ПЪЛЕН РАЗГРОМ НА БЪЛГАРИЯ!!!

В източната велика сила – Русия, мненията са по-противоречиви, мнозинството предрича загуба за българите, но част от руските офицери, които скоро са се върнали от България и познават българската армия, казват, „че българите ще избият до крак сърбите“.

ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ НА СРЪБСКА ТЕРИТОРИЯ

На 13 ноември са изпратени сръбски парламентьори с молба за примирие, но българите отговарят, че мир ще има само при пряка заповед от българския княз Александър I.

КРАЙ НА ВОЙНАТА

След убедителната българска победа при Пирот Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ СЕ ГОТВИ ДА АТАКУВА НИШ, НО НА 28 НОЕМВРИ (16 НОЕМВРИ СТАР СТИЛ) АВТРО-УНГАРСКИЯТ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР, ГРАФ КЕВЕНХЮЛЕР, ПРИСТИГА В ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ПИРОТ и настоява пред българския княз Александър I Батенберг ДА СЕ ПРЕКРАТИ ПО-НАТАТЪШНО НАСТЪПЛЕНЕ. КЕВЕНХЮЛЕР ЗАПЛАШВА С НАМЕСАТА НА АВСТРО-УНГАРСКИТЕ ВОЙСКИ В КОНФЛИКТА и с евентуална руска намеса. Българският владетел е принуден да приеме. Като демаркационна линия е избрана текущата фронтова линия.

Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 21 декември (9 декември стар стил). Мирният договор е подписан в Букурещ на 3 март (19 февруари стар стил) 1886 г.


НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ! НАЛИ ТЪЙ, ГРОЗНИЯ?