Отговор в тема
Първоначално написано от Knispel666
Чекай малко...
Така ли ми се струва, или по принцип имаш проблем с аргументирането на личното мнение?
Опитваш се да ми кажеш... че НЯМАШ лично мнение... и се опитваш да го демонстрираш, като се позоваваш на ТЕОРИЯТА на еволюцията, на философски РАЦИОНАЛИЗАЦИИ и чисто и просто шантажиране?
Това няма нищо общо с троленето, надявам се, че ти е ясно. Това се нарича криза на егото поради унищожени илюзии.
Ами, да видим. Съзнанието и човека като духовно същество все пак функционира на биологична база, макар да е повече от просто организъм. Всеки един организъм функционира на база не-жива материя, макар да е жив. Така човека е хем жива, хем не-жива материя, хем и много повече от двете. Надграждането в качествен аспект е повече от очевидно - по-нисшата форма на организация се съдържа в по-висшата и се явява неина основа, макар двете да са качествено различни. То това и дефиницията за комплексност, тоест надграждане - комплексност има там където единичните елементи ако се разглеждат поотделно от една цялост, имат качествено различни характеристики, и обратното - една цялост съвсем не се изразява като сбора от характеристиките на елементите, които я изграждат,а вместо това има качествено различен характер. В комплексния анализ, цялостта и отделните елементи винаги се разглеждат заедно, в отношение едно към друго, защото са взаимносвързани, по такъв начин, че не можеш да изразиш едното без другото. Не можеш да изразиш човека, без да го разглеждаш като биологично същество, макар тои самия да е повече от просто биологично същество. Не можеш да изразиш едно биологично същество, без да го разглеждаш като материален обект, изграден от химични елементи и съединения, макар самото биологично същество да е много повече от просто не-жива материя. И ако погледнеш дори химичния състав е същия. Ние сме хората и всички живи организми сме изградени предимно от кислород, водород и въглерод. Това са трите наи-разпространени елементи във вселената. Не знам колко по-очевидно доказателство ти трябва.
Ъм, доказателство за Бог моля
Пък и ако Бог е природата, тогава какъв е смисъла да го наричаш Бог, да го персонифицираш, да му се молиш, да си говориш с него и т.н. Просто го наричаш природа и толкова. Природата е видима, Бог не е. А и природата очевидно не е Бог, поне не християнския Бог.
Последно редактирано от Knispel666 : 11-02-2019 на 18:59
Кои е казал нещо за битови дреболии? Това са принципни положения.
Да, добро винаги означава добро, като дефиниция на думата добро. Но добро винаги се отнася за нещо, отнася се за НЕЩО, което е ДОБРО. Питам те пак, кое е това което е винаги добро. Защото за мен е очевидно че едно добро много бързо може да се окаже лошо, ако сменим гледните точки. А това винаги е показател за субективност
Оу така ли. Свободата да избираш е винаги добро? Добро за кого? Добре, значи, аз ако имам свободата да избирам, бих избрал ти да си ми роб и да нямаш свободата да избираш. Как ти се струва това? Ще жертваш ли свободата си в името на това да имам свободата да избирам?
https://lmgtfy.com/?q=%D0%95%D0%B2%D...0%BA%D0%B0&s=g
Последно редактирано от Knispel666 : 11-02-2019 на 20:00
Чакаи малко, така ми се струва или на нито една от тезите ми не представи задоволителни контра-аргументи и сега прибягваш до ад хоминем. Понеже ми се струва че това няма нищо общо с мои проблеми при аргументиране на лично мнение, или с нараненото ми, от унищожени илюзии, его. Това се нарича просто липса на аргументи и прибягване до ад хоминем. И аз мога така
Да разбирам, че си допуснал лапсос първия път. Позволи ми тогава напълно да игнорирам тухличката от безсмислен текст по-надолу.
Смисълът е много прост - защото природата е самосъзнателна. Природата не е автоматична самоорганизираща се система, както ти очевидно заблудно смяташ... а е САМООСЪЗНАВАЩА СЕ самоорганизираща се система.Ъм, доказателство за Бог моля
Пък и ако Бог е природата, тогава какъв е смисъла да го наричаш Бог, да го персонифицираш, да му се молиш, да си говориш с него и т.н. Просто го наричаш природа и толкова. Природата е видима, Бог не е. А и природата очевидно не е Бог, поне не християнския Бог.
Казвам заблудно, защото на пръв поглед смяташ така, само че си противоречиш и няма никаква кохерентност в цялостната ти позиция. Така че само си мислиш, че разпогалаш с лично логическо съждение. Всъщност разполагаш с внушенията на други хора.
Като сериозен материал мога да посоча работата на Едгар Мичъл. И това е само един пример, разбира се, но става дума че е достъпен на български тук:
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=431.0
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=429.0
Напротив - изтъкнах ти, че еволюцията е ТЕОРИЯ. А ти я ползваш като установена научна истина. Това е много лесно проверимо в простата уикипедия, човек. Линк ли да ти давам? Това мислех, че всеки го знае...Това се нарича просто липса на аргументи и прибягване до ад хоминем. И аз мога така
Ако съм допуснал лапсус не виждам къде. Прегледах няколко пъти, но не го откривам. Бъди така добър да го посочиш. После може и да ти позволя да игнорираш написаното след това, въпреки че не виждам как един лапсус, дори и да съм допуснал такъв, опровергава магически написаното от мен като цяло.
Оу да, природата определено е самосъзнателна. Не само че е съзнателна, но и реагира на насочена мисъл и откликва на това което е отправено към нея. Но това не значи че е персонализирана и егова, каквато е представата на християните за Бог. Защото природата не съди, за нея няма добро и зло, а и тя самата е отвъд доброто и злото, и всичко там е просто вечен танц на светлини и сенки.
Ами не е ли добро ТИ да можеш да избираш? ДОБРО Е.
За мен няма как ТВОЯТА СВОБОДА да е зло. За мен зло е твоята НЕСВОБОДА.
А ако ТИ избереш да отнемеш моята, аз ще се отбранявам и защитавам.
Защо си мислиш, че няма да го направя? Защо ПО ПРЕЗУМЦИЯ си мислиш, че аз имам интерес да ти отнема свободата, за да не отнемеш ти моята? - Няма логика. Ако аз отнема свободата на друг, И ДВАМАТА ставаме роби - той на мен и аз на него, по различни начини. Робовладелецът, или царят на робите, е един от робите.
Свободата си никога не бих жертвал. Понеже именно това е, което продължава и след живота и е по-голямо от него.
Нищо подобно.
Всичко, с което разполагаш, са предразсъдъци. Нищо ново.
Последно редактирано от hecu2 : 11-02-2019 на 21:03
То нали знаеш, и гравитацията е само теория, но не те виждам да левитираш.
Последно редактирано от Knispel666 : 11-02-2019 на 21:22
Еми добро е ве, ама само за мен. Не виждам нищо обективно добро в това. Казах ти пак и пак, това което е добро за мен, може да е лошо за теб. Ако не можеш да разбереш нещо толкова простичко и очевидно като това, значи не знам. По колко по малоумен начин и с колко малоумни примери трябва да ти го обрисувам? Затворени сме само аз и ти в стая. Не сме яли от 3 седмици . Или ти умираш и аз ям, или аз умирам и ти ядеш. Няма средно положение. И докато ти си плямпаш за глупости за абсолютно добро, аз вече ще съм те разфасовал и изял 100 пъти.
Защото моята свобода минава през твоята и тъи като хората не са толкова различни в основата си, наи-вероятно ще изберем едно и също нещо. Колкото по малко свобода да избираш имаш ти, толкова повече свобода да избирам за мен. Почвам да си мисля че ме тролиш.....
Отново голи опровержения и ад хоминем. Не е аргумент.
Я чети наред:
Живота не е нищо друго освен надграждане на устоичиви форми на неживата материя...
Съзнанието и човека като духовно същество все пак функционира на биологична база......макар да е повече от просто организъм...
Всеки един организъм функционира на база не-жива материя... макар да е жив.
Така човека е хем жива, хем не-жива материя, хем и много повече от двете.
Живота не е нищо друго освен надграждане на устоичиви форми на неживата материя...
А ти защо ПРЕДПОЛАГАШ по предразсъдък, че ти говоря за религия? Или ПРЕДВАРИТЕЛНО ДОПУСКАШ, че Бог не съществува извън рамките на религията? Нали точно това би трябвало да е природата, или имаш някакъв дискриминационен проблем с названията?
Доказателства, моля, че природата била "отвъд доброто и злото" и че за нея няма добро и зло?
Никога не можеш да злоупотребиш със свободната воля, нито със себеискреността (това е когато си честен към себе си). Ето ти още едно обективно добро.
Намесвам го, защото ти в момента нямаш интерес да разсъждаваш и да се вглеждаш в грешките на личната си визия.
По никой начин свободната воля на един човек не може да е лошо за друг човек. И знаеш ли защо? Защото отговорността за личния избор е винаги лична. А според твоите предразсъдъци отговорността може да се изземва и прехвърля.
И си мислиш... че аз мога да имам някаква отговорност за твоя свободен избор. Но аз не мога да имам такава отговорност.
Следователно АЗ избирам да ти помагам да си свободен в избора си, и дотук е моята отговорност. Това, какво ТИ ще избереш да направиш, е ТВОЯ отговорност и аз не мога да се меся в това.
Съвсем технически невъзможно е. Можеш да склониш, но не можеш да накараш (буквално, да извършиш нещо вместо някой).
Да, точно така... но на твърде нисък план.
Съвсем невярно.
Колкото повече си свободен ТИ, толкова повече съм свободен и АЗ. Защото ако ТИ си ограничен по някакъв начин, тогава, заради твоята невъзможност да си най-добрия себе си, аз също ще се сблъскам с ограничени възможности за себе си.
Едно време, когато мислех като теб, получих първата си двойка по философия в гимназията. Както винаги съм твърдял, липсата на истинско образование е в корена на цялата дезинформация в днешно време.
Грешката ти е в примерите, които ти хрумват в заблудената главица. По-рано те помолих да превключиш на по-висше ниво на възприятие, но уви.
Цитирах ти неща от Библията и от Даото (мъдри и верни неща), но уви, нямаш интереса да вденеш.
В твоята глава отново си представяш някакъв пример, в който уж и двамата сме свободни, и бидейки и двамата уж свободни... избираме един и същи ресурс.
Прав ли съм? Това ли си мислиш?
И един вид, заради еднаквия ни избор ще се конкурираме и ще се хванем за гушите.
Тоест, през цялото време, ти си представяш ситуация, в която и двамата РОБУВАМЕ на някакъв външен фактор.
Всичките примери, които ти хрумват, са такива - примери за робство, робство и пак робство.
И нищо чудно, защото ти просто идеологически си отдалечен от визията за свободата, като концепция. Оттам и за обективната истина... добродетелта... безсмъртието на душата... и тн.
Дефендър е напълно прав в тази си критика към теб.
Последно редактирано от hecu2 : 11-02-2019 на 21:50
Това не е лапсус, а стилистичен похват които явно не съм употребил на място.
Живота е не само надграждане над не-живата материя, но и в последствие надграждане над живата материя. Има се предвид момента когато се е появил живота за пръв път, че е бил надграждане над не-живата материя, която си остава негова негова основа, въпреки че тои(живота) вече е качествено различен от не-живата материя. Сега какво, за всяка думичка ли ще се ловиш. Не че имам нещо против изясняване на понятията, но това си е чисто заяждане. Така или иначе, модела за връзката между не-живото, живото и човека ти го описах мисля съвсем адекватно. Очаквам да чуя къде са несъответствията в тоя модел.
Защото 99.99 % от разговорите за Бог имат религиозна целенасоченост. Извиняваи за толкова лекомисленото допускане че не си от 0.01-ия процент.
Концепцията за Бог надхвърля религиозното.
Ахахаха! "Стилистичен похват който не съм употребил намясто"
Добре де... Знам че си притиснат в ъгъла, приключвам със злобеенето, това не ми е целта
Защо не хвърлиш поне един поглед на Края на Злото на Джеръми Лок, за да си осведомен и за другата гледна точка, така да го кажем?
Ако идеята ми беше да троля и просто да мачкам хората, като се правя на attention whore с това колко знам (както казва FuzzyDeserPaw), нямаше да се трудя да превеждам книги.
Погледни го и от тази страна:
Практически е невъзможно ти да ограничиш нечия свободна воля. Робството е илюзия. То е лъжа, в която човек може да повярва.
Тоест, самият човек трябва дори сам да избере да бъде роб, защото това не може да стане по друг начин.
Така че... в каквато и философия да вярваш, която да ти създава впечатлението, че ако аз имам по-малко свобода, ти ще имаш повече място за действие, е чисто въображение и не съществува емпирически пример (все едно да дадеш емпирически пример за затворена система във физиката).
Точно както затворените системи във физиката, всичките философии на база ограничаване на нечия свобода са въображателни, тоест фикции.
Ще рече - НЕпрактични.
Затова не е технически възможно да живееш според вярванията, които имаш в момента. Можеш да се заблуждаваш, разбира се...
Но колкото повече градиш върху схващането, че свободната воля на човек може да бъде открадната, толкова повече се отдалечаваш от всяка добродетел - първо трябва да потиснеш себеискреността си (защото не можеш да живееш според вярванията си), и нататък едно по едно трябва да се отдалечиш от всяка духовна ценност по веригата.
Защото доброто и злото са обективни неща. Защото свободата е върховният израз на доброто, несвободата е върховният израз на злото, а робството е лъжата на злото. Поради което моралът е сбор от обективни духовни ценности. А когато ти казваш, че "моралът е субективен", в действителност говориш не за етиката, а за културата. Има голяма разлика.
Последно редактирано от hecu2 : 11-02-2019 на 22:31
Мда, когато кажеш "не е нищо друго освен" очевидно това е генерализация, която има изключения, но има тон и звучи добре.
Спести си евтините похвати за сугестиране.
Добре че не превеждам книги, тогава може би щях да съм също толкова само-обсебен от разни абсолютни истини.
Това е така, в наи-общ план. Споделих ти само едно съвсем битово и практическо несъответствие в това, на което не успя да дадеш отговор, освен " Ама ти само за робство си мислиш" с цел да изместиш фокуса.
Ок, ще дам друг конкретен казус. Правилно казваш че отговорността за свободата е винаги лична. Та, да приемем че съм решил, напълно самостоятелно, да те убия. Готов съм да поема пълна отговорност пред себе си за това. Как мислиш, дали не ти отнемам свободата на избор като упражнявам своята собствена? Понеже, да, както казваш никои не може да бъде принуден да бъде роб. Човек винаги има избор. Освен когато е мъртъв. Какво ще кажеш за това?
Виждаш ли, проблема е в това, че и ти като дефенди, не знаеш какво е свобода. Говоря за истинска свобода, не фиктивна. Свобода от чужди мнения, впечатления и фактори. Свобода дори от своите собствени мнения. Опитваш се да обвържеш свободата с някакви правила и насоки, с някакви абсолютни концепти за добро и зло, а що за свобода е това?
Друг пример. Не знам дали знаеш трикът, в които ако те накарам да повториш 5, 55, 555, 5555, 55 555 и ги повториш десетина пъти, и после ти кажа да си намислиш цвят и инструмент. 90% от хората ще си помислят червено и чук. И това може всеки да го направи. Сега представи си, ако съм някои, които разполага с много информация за теб, и е запознат далеч повече с човешката психология. Тои ще може да познае какво ще си помислиш, още преди да си го помислил. И в такъв случаи, имаш ли наистина свобода на избор?
Примерите които дадох тук бяха в две насоки - при първата исках да ти покажа че макар човек винаги да има свободата да избира, то не винаги има свободата да избира между кое да е, и намаляваики възможностите ти за избор е всъщност ограничаване върху свободата да избираш (защото нямаш свободата да избираш какво да избираш). При втората насока искам да ти покажа че макар всеки да има свободата да избира, все пак избора му се базира на нещо,първо на дадената информация и второ на някакъв мотив, полза и прочие, а докато се базира на каквото и да е, не е истински свободен избор. Тои предварително е вмъкнат в контекста на някаква полза. Със всичките правила и концепции за добро, с които обществото индоктринира всеки индивид, човек сам си слага хомота, и всичките му избори са предварително определени в рамките на добро и зло, полезно и неполезно. Въобще, за моралния човек е невъзможно да направи съзнателен избор за каквото и да е, защото свободата на избора опира не само до ползи, но и както показах с горния пример, опира и до наличната информация, а ако разглеждаш нещата през призмата на добро и зло, вместо на истина и неистина, свободната ти воля винаги ще е подчинена на ползи и вреди, тоест на външен фактор, следователно не е изобщо свободна воля. Спирам с конкретните примери, защото знам че нямаш достатъчно отговори. Така или иначе не вярвам в тези битови доказателства, просто исках да те започна от нещо по-простичко като аргументи, за да ти гледам сеира.
И така стигам до съществения си аргумент - ако свободата на избор при всеки човек е ненарушима и никои не може да му я отнеме, тогава какво и е доброто? Имам предвид, тя си е даденост, никои нищо не може да направи, и човек винаги има избор. Какъв е смисъла от приемането на всичко това като добро. Това е все едно да приемаш един камък за добро. Камъка не е добър или лош, тои просто си е там, и също както волята, с него можеш да градиш, а може и да убиваш, макар че камъкът сам по себе си не е направен с цел съзидание или убиване. Камъкът, също като волята и свободата да избираш, е отвъд доброто и злото. Затова и свободата да избираш няма как да е добро. Истинската свобода на волята се явява само в хаоса и безредието, а хаоса е отвъд доброто и злото. Но не е отвъд истината. Самата истина е отвъд доброто и злото, така че как може те да са обективни?
И ето ти казваш че са обективни духовни ценностил. Не е ли това парадокс? Какво им е обективното, щом са духовни? Валидни за всички които имат душа? Да, може би. Но както казах в самото начало, обективно е това което може да се провери и установи емпирично, не неща от човешкия свят, сиреч от духовното.
Добър опит като цяло, но не успя да докажеш че има нещо обективно добро, защото няма. Всяко добро и зло идва от човека и в човека се връща.. В това е смисъла на свободата на избор и личната отговорност - можеш да правиш всичко, каквото поискаш, можеш да бъдеш какъвто поискаш, вселената не се интересува и не съди, но поемаш личната отговорност за това което си направил, каквото и да е то.
Последно редактирано от Knispel666 : 11-03-2019 на 08:45
Доктора е съгласен, че нищо не може да отнеме свободната воля на човека, ако той сам не я продаде. Но в същото време не вярва в Бог и че свободната воля има божествен произход.
Ами ако свободната воля има природен, а не Божествен произход, то тогава тя няма да е свободна воля, а ще е зависима от природата. Как така едновременно свободната воля може да превъзхожда природата (именно поради, което е свободна и природата не може да ни я отнеме), а в същото време да няма Божествен произход?
Ами нали Бог се нарича това нещо, което превъзхожда природата и нейната логика, и оттам и свободната воля, като Негов образ в нас също превъзхожда природата и природната логика, именно поради, което тя е способна да бъде свободна сред природата.
ПП: Кажи ве докторче, как така не вярваш в Бог, а вярваш в свободата на волята от природата?
Последно редактирано от defender : 11-04-2019 на 00:47
Оф...
Не, не ми отнемаш свободата на избор, като упражняваш твоята собствена. Просто ми създаваш нова ситуация, в която да си упражня свободния избор.
Мога да избера да се предам, да избягам, да се отбранявам, и сам да си отнема живота. И още много други под-варианти.
В случай, че ти решиш да вършиш зло (кражба на свобода в случая), причината НЕ Е в това, че си имал свобода да избираш. Причината е, че НЕ СИ БИЛ СВОБОДЕН.
Ето, просто е:
За да извършиш каквото и да е злодеяние, това означава, че ти робуваш на някаква заблуда. Опитай се да дадеш пример, когато мотивът за дадено злодеяние НЕ СЕ корени в заблуда, а в някаква истина.
П.П.
Игнорирах останалия ти коментар, защото отново надгражда върху грешно допускане.
Да, наистина имаш свобода на избор.
Описваш ситуация, в която субектът робува на своя културен модел и на рутината на своето възпитание и комфортна зона.
Тоест, той е КОНДИЦИОНИРАН. ДРЕСИРАН. НАУЧЕН ДА ПРЕДПОЧИТА.
Това по никой начин не означава, че не е свободен.
П.П.
Отново смяташ, че човек е автоматичен по своята природа (обусловен от психологията си). А само малко по-нагоре каза, че си съгласен, че Природата НЕ Е автоматична самоорганизираща се система, а е съзнателна.
Вярваш в разни неща според удобството им. А не според това дали са съвместими с останалите ти вярвания. Това се нарича рационализиране.
Последно редактирано от hecu2 : 11-04-2019 на 11:53
Не, няма парадокс.
Грешката ти е, че неправилно използваш овеществяване, опитвайки се да говориш за духовни принципи.
С други думи - неправилно употребяваш аналогията.
Пример: във физиката ВиК системите се използват за аналог на ел. веригите. Но всеки аналог наподобява до известна степен, отвъд която НЕ наподобява. Това означава аналог.
Препоръчвам професор Лейтуайт, кратък монолог върху магнитната верига, 1968г: https://www.youtube.com/watch?v=0tJfqMYHaQw
Силата на аналогията, както казва, е в това, че "човек използва нещо, за което знае много, за да го сравни с нещо, за което знае по-малко".
Твоята грешка е, не неправомерно прилагаш аналогията, допускайки идентичност (знак за равенство).
Истината не е "отвъд доброто и злото". Доброто е самата истина и показването на истината. Злото е нейното прикриване. Истината, САМА ПО СЕБЕ СИ, е искрена - тоест, "показана" (по дефолт).
Или ще кажеш, че истината не е искрена?
Да СЪДИШ, означава, да протягаш опит за ограничаване на чуждата свободна воля.
Затова СЪДЕНЕТО е зло. Само по-висша инстанция може да съди... а само Бог е по-висша инстанция от човека.
Да ПОВДИГНЕШ ОБВИНЕНИЕ е право. Обвинението означава призоваване на ОТГОВОРНОСТТА (която е винаги лична).
С други думи:
В примерите, които ти идват наум, ти си мислиш, че потърпевшата страна, която е потърпевша от твоите опити за кражба (вършене на зло), следва да съди. Тоест, че следва да извърши зло на свой ред.
Но това не е вярно - НЕВЪЗМОЖНО Е две равнопоставени инстанции да съдят една друга.
Затова ти обяснявах за отговорността, което ти убягва - възможно е да ОБВИНИШ, тоест, това, което е възможно, е ТИ да понесеш своята отговорност за дейнието си.
И това не отнема свободата на потърпевшия да избира.
Значи, ако някой или нещо ти причини страдание на тялото (и по този начин ти създаде физиологична нужда да направиш нещо за да не страдаш телесно), то ти си готов да продадеш вътрешните си убеждение и да ги промениш, само и само за да не страдаш повече телесно?
И тогава, какъв точно господар на себе си си? - ами точно никакъв, а само виртуално се самозалъгваш, че си такъв, но на практика не е така, на практик външния свят и дразнители по-силни от тебе (като например правителството), чрез телесно страдание могат да те променят по техен критерии.
Дори и да кажеш, че ще започнеш да живееш външно лицемерно, но вътрешно няма да си съгласен с това, което се опитват да ти наложат чрез страдание на тялото, но ти дефакто си пречупен, защото когато вършиш нещо лицемерно спрямо света и дразнителя, то в същото време ти със същата сила си лицемерен и към самия себе си. Тоест ти се променяш поради страх от дразнителя и това идва от вътрешна слабост в убежденията, защото твоите убеждения са само виртуално силни , но реално нямат практическа приложение и сила, затова и външните дразнители могат да те променят по силата на телесното въздействие върху тебе.
Ако християнските мъченици бяха, като тебе, то нямаше да има изобщо мъченици за вярата, а те всички щяха да се напасват към дразнителите, които им причиняват външно страдание и да живеят лицемерно към него (но и в също време правопропорционално лицемерно и към себе си). Но виж какво казва Христос – който се отрече от Мене пред човеците, и аз ще се отрека от него пред Небесния Отец. Тоест дори и вътрешно да си лицемер, но външно ако се отречеш пред човеците от Него, пак ставаш доброволна жертва на дявола и това, че всъщност си бил лицемер няма да ти е оправдание.
Затова докторче християните вярват в истината, която побеждава света, материята, а твоята истина е просто част от света и неговата логика и печалба т.е. его.
Ти си просто, като един щраус заровил глава в пясъка (философията ти), докато задника му е незащитен в реалността, защото пясъка не му дава защита.
Последно редактирано от defender : 11-04-2019 на 14:27
Докторче, ти май си един вид "философска проститутка"? Защото и проститутката може да не й се прави секс, ама заради парите ще прави лицемерно, без любов. Та при тебе не е ли горе-долу същото?
Докторе ти уж казваш, че това да си господар на себе си е добро, после уж казваш, че да си господар на себе си означава да решаваш какъв да си т.е. да си в едно квантово състояние на суперпозиция. И в също време на друго място казваш, че нямало обективно добро и че възможността да избираш не било обективно добро.
Как така ве – ами свободата да избираш и това да си в състояние на квантова суперпозиция не е ли едно и също ве?
Може да се приеме, че доброто и злото съдържа в себе си, както обективен елемент така и субективен елемент. Например това да си „господар на себе си“ е обективно добро за всеки човек, а това по какъв начин всеки човек ще го реализира е субективен елемент.
Точно затова в Библията е казано ,че човек е Божии образ и подобие – образа Божии е обективното добро и цел в човека към, която се стреми, а подобието е субективния начин, по който всеки човек го постига според силите и нивото си.
Така че истината хем е обективна за човека, хем и не обезличава човека.
Свободата на избор в човека въпреки, че е даденост за него е добро, защото произлиза от Бог. – Тоест тя е обективно добро.
Но в личен аспект тя става и субективно добро за самия човек, когато той съхранява тази свободата и не я губи (това вече не е даденост).
Последно редактирано от defender : 11-04-2019 на 17:37
Ако всичко беше еволюция, защо тогава все още на останалите планети в Слънчевата система няма живот?
Ако всичко беше еволюция живота щеше да се е пригодил към тамошните условия и щеше да e еволюирал в тамошни форми на живот. Ама нема, шо така ве?
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
