- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Струва ли си връзка с по-малък
А аз не се възползвах. Това трябва да ти говори, че целта ми не е била тази.
На човек, харесващ стойностната литература, не му пречи да прочете книга като "Здрач", но му пречи да я оцени като нещо повече от подпалка.
И все пак, позволи ми да изразя леко недововерие към истинността на твърдението ти относно тези автори. А ако е истина, съветвам те (най-доброжелателно, по дяволите) да препрочетеш тези книги след 4-5 години. Както и след още 4-5. И всеки път ще откриваш още по- пълно посланията и знанието, заложени в тях. Това не са четива, от които можеш да извлечеш всичко с един прочит. Призмата на опита ще си казва всеки път думата. Прочетох "Престъпление и наказание" за първи път на 15, препрочетох я на 18 и ще я препрочета отново след няколко години. Глупаво е да смяташ, че знаеш всичко. Мога само да се надявам( и да се радвам, ако е така), че знаеш обяснението, което Сократ прави пред учениците си относно своето "Аз знам, че нищо не знам".
Всъщност това не е част от цитата. Прибавено е в последствие. Говорех ти за обяснението с окръжностите, за да илюстрирам, че колкото повече знаеш, толкова повече имаш да научаваш.
И постовете относно това защо връзките с толкова по- големи не са удачни ИМАТ връзка с темата ти. От една страна имаш връзките с връстници, от друга- тези с "батковци". Ние обяснявахме едната страна, която автоматично пояснява и другата, и тук- таме се наблегна на това, че много зависи от въпросния 14-годишен. Не знам какво подскочи все едно сте ти изяли кучето.
Всъщност не е прибавено в последствие, а е по-популярна първата част от цитата. Както е и със "Со кротце, со благо и со малко кютек... по газот", ако ще даваме родни примери. "По газот" е малко известна и все пак част от пълната мисъл. Не сте ми изяли кучето, но на хора, които ползват епитети не виждам, защо да не им отговарям по същия начин? За мен по темата, за сега има само едно мнение и то е на jghgh. Той/тя ми каза плюсове за връзка с по-малък. Аз отговорих за моите опасения свързани с това. Всички други отговори не са по темата и не виждам как тя се е изчерапала.
За мен литературата е като музиката. Не харесвам комерсиалната музика, но това не ми пречи понякога да се изкефя на нещо на Кейти Пери и да си го тананикам. Въпрос на вкус е. Ще ти дам пример с Джеймс Джойс. Умира беден и самотен, непризнат от никого. Сега е световна класика. НЕ КАЗВАМ, че "Здрач" ще бъде световна класика, просто смятам, че всеки си има право на мнение и не може да пращаш чуждите вкусове за подпалки.