Цитирай Първоначално написано от PainMonopoly Виж мнението
Имаш тепърва да учиш много за себе си. Няма как да знаеш всичко за себе си като си на 20 или на колкото си там. Нямаш достатъчно опит, не си бил в достатъчно ситуации. Освен това преценката ти не е обективна и е замъглена от това как възприемаш себе си.

Психологът (не психиатърът) може да ти даде гледна точка различна от твоята, на приятелите ти, на родителите ти или на нас. Да имаш достъп до различни интерпретации е ценно за теб.
Според мен от психолог имат нужда хората, които не могат и никога не търсят грешката в себе си. Аз обаче знам какви са причините, вътре в мен, които ме карат да нямам самочувствие. Освен това съм нершителен, лесно колеблив, със слаб характер, лесно се паникьосвам в мислите си относно бъдещето, макар че в трудни ситуации винаги запазвам страхотно самообладание. Мисля си, че няма да мога да се уредя добре професионално, въпреки че съм убеден, че притежавам страхотни качества за работа, а именно - отговорен съм, когато поема ангажимент към някого го изпълнявам, умея да работя с хора, общителен съм, Чувствам се прецакан. Виждам другите как живеят и аз как живея. Това ме отчайва още повече. Нямам истински прятели. Моите не са мой тип хора, а на 20 години вече е много трудно да си намериш подходяща компанията, защото хората трудно допускат нови приятели до себе си, особено ако става въпрос за компания. Искам да мога да бъда спокоен. А депресията се дължи на външни фактори, в примес с ниското ми самочувствие. Страхувам се от промени. Понякога си мисля, че след години, ако все пак успея да уредя живота си, няма да съм щастлив, защото ще съм пристрастен към неспокойствието. Освен това много се притеснявам, че няма да мога да изпълня единствената си приказна мечта, а именно да създам семейство. А другата ми мечта е просто да живея спокойно, пък щастието колкото - толкова.