Не че ви дължа обяснение, но да знам, защото съм била болна от болимия и то дори без да съм била дебела. Знам, защото стигнах до болница и хранене на системи от собствената си глупост, а не от нечия чужда обида. Не си позволявам да пиша неща без да съм сигурна в думите си. Знам, защото докато лежах на легло се запознах и говорих и с други такива момичета. Знам, защото съм минала през всички трудности на възстановяването, но не съм скочила от някоя тераса отказвайки се да живея. Опирало ми е яйцето не веднъж и знам как съм се държала, как съм се чувствала, как съм се мразила, че съм стигнала до там, където бях. Най-лесното е сега да ви кажа, колко невинна бях тогава. Как обществото ми е виновно, как коментари са ме докарали до там. Най-лесното е да си измия ръцете с лошите думи по мой адрес. Само че човек трябва да е способен да открива вината и в себе си. И да това е една малка част от нещата през които съм преминала и които ме карат да вярвам, че не мога пак да бъда срината психически от нещо или някой различен от важните хора в живота ми.