Не обичам и избягвам, защото ми се случи един инцидент. От тогава ходя колкото се може по-рядко и с голяма компания. Най-вече да съм с повече момчета или поне едно мое лично другарче.

Обичам уединените кътчета в типичен български дух като някоя станоприемница и т.н. Особено, ако има българска народна музика за някое хорце или сиртаки поне. Нямам претенции, ако съм с подходящите хора с повод или без такъв. Но избягвам да ходя на места, където просто ми е тъпо. Ако ми се танцува, танцувам. Ако не ми се, просто не ходя.