За хората, които уж обичате, но нямате и представа какво се случва с тях.

[djipsito]

Там е работата... "мислят си" ... и аз си мисля, че Ицо Хазарта е влюбен в мен, ама реално не е така.

[mimsssssss]

Млади хора се самоубиват, но и стари също. Казвате, че жените по-често, но в последно време има бум на мъже самоубийци. По една случайност (или не) се занимавам баш с такива работи. И нещата не са никак розови, още по-малко егоистични.
Не мисля, че дори в 10% от самоубийците има егоизъм. О, не. Твърдо против съм такива мисления, но все пак наистина това понякога е последният вариант. И защо според мен не е егоизъм ли - защото тук говорим за безпомощност. Ама истинска безпомощност - такава например, когато баща изнасилва 5 годишната си дъщеря. Когато тя става на 11 скача пред една кола и се самоубива. Или когато майка загубва детето си заради лекарска грешка и скача от 8 етаж на блока. Или такава, когато мъж разбира, че детето му ще умре и ако той се самоубие, детето му ще получи орган. Далеч не говорим за егоизъм, а за избор. Избор да направиш нещо толкова смело, като да сложиш край на живота си. Не подкрепям идеята, но определено я оправдавам в много случаи.
Тъжно е. Всичко това е прекалено тъжно, да умират хора и то от собствената си ръка. И както някой по-горе каза, никой психолог или психиатър не би могъл да разбере, защо някой се е самоубил. Хората сме сложни същества, понякога нещата се случват без причина, но понякога ни заливат емоции. За мен това е както когато се разплачеш от щастие. Сълзите нали уж са предназначени за скръб, ама ги използваме и за положителни емоции. Еми на, монетата има две страни, едва ли някой може да съди друг, тъй като никога няма да живее нечий друг живот за да разбере.

[scrooper]

Като малка исках да се самоубия, защото ми беше интересно, но исках да гледам малкото пони и се отказах На 12 се сблъсках с много проблеми накуп и пак ми се прииска, но ми беше жал за близките. Преди 2 месеца вдигнах температура и отново пожелах да сложа край, обаче ме мързеше да стана от леглото :р Както един потенциален самоубиец може да изтъкне десетки причини защо трябва да се килне, така може и да измисли защо да не го прави. 1 просто решение- ези или тура. Понякога е въпрос на шанс- ако на депресирания човек със замъглен ум му изникне изведнъж в съзнанието някаква идея, той ще й се оттаде и няма да се занимава с глупости. Ако нищо не му хрумне и отчаянието заема съзнанието му- край. Добре е да се въртим около такива хора и да ги развеселяваме, за да ги отървем

[a1a2b3v]

Родителите са виновни, че не изслушват винаги децата си, но не са единствените виновни. Ако на самото дете му се говори с някого винаги има начин. Или само ще каже на родителите си " мамо/тате днес така и така, добре ли постъпих, какво да правя, дай ми съвет" или има училищни психолози отиваш и си изливаш душата... трети вариант са и приятелите. Ако ти не можеш да общуваш и си затворен в себе си не родителите са виновни, а ти самия. Вярно сега може би ще ме нападнете и ще кажете "Еми еди кой си не иска да го виждат тъжен, за да не натажи и другите (примерно)" да така е, случва е и на мен ми се е налагало да прикривам нещастието си с усмивка, обаче това е защото съм знаела, че и сама мога да се справя с това, което ме мъчи. Всеки сам си прави избора дали може сам да успее или ще му трябва помощ. За това имаме глава на раменете си.

[loveca777]

Там е работата... "мислят си" ... и аз си мисля, че Ицо Хазарта е влюбен в мен, ама реално не е така.

ццццццц ти пък точно моето първо име да улучиш ;d

[djipsito]

Млади хора се самоубиват, но и стари също. Казвате, че жените по-често, но в последно време има бум на мъже самоубийци. По една случайност (или не) се занимавам баш с такива работи. И нещата не са никак розови, още по-малко егоистични.
Не мисля, че дори в 10% от самоубийците има егоизъм. О, не. Твърдо против съм такива мисления, но все пак наистина това понякога е последният вариант. И защо според мен не е егоизъм ли - защото тук говорим за безпомощност. Ама истинска безпомощност - такава например, когато баща изнасилва 5 годишната си дъщеря. Когато тя става на 11 скача пред една кола и се самоубива. Или когато майка загубва детето си заради лекарска грешка и скача от 8 етаж на блока. Или такава, когато мъж разбира, че детето му ще умре и ако той се самоубие, детето му ще получи орган. Далеч не говорим за егоизъм, а за избор. Избор да направиш нещо толкова смело, като да сложиш край на живота си. Не подкрепям идеята, но определено я оправдавам в много случаи.
Тъжно е. Всичко това е прекалено тъжно, да умират хора и то от собствената си ръка. И както някой по-горе каза, никой психолог или психиатър не би могъл да разбере, защо някой се е самоубил. Хората сме сложни същества, понякога нещата се случват без причина, но понякога ни заливат емоции. За мен това е както когато се разплачеш от щастие. Сълзите нали уж са предназначени за скръб, ама ги използваме и за положителни емоции. Еми на, монетата има две страни, едва ли някой може да съди друг, тъй като никога няма да живее нечий друг живот за да разбере.

Тая смелост е най-голямата слабост на самоубийците
Момичето не е било смело да избяга, ама е смело да се самоубива. Все едно да не те е страх да застанеш пред мечка, пък да бягаш от паяци. Ако на 11 имаш такъв живот, акъла ти не е на 11 годишна. Тва първо. Тва, че е дете, не означава, че няма дух, воля и сила. Или пък избор.
Майката като скочи от 8 етаж, нищо не променя, няма да си върне детето, нито ще спре лекарските грешки. Ако не е мислила за себе си е можела да разкатае фамилията на лекарите. Без значение ква цена ще плати за тва, щото е платило детето й.

Тъжно е, да. Тва не е нещо, което трябва да се съди, ама не можеш да кажеш, че няма егоизъм. Няма не мога, има не искам.

Един мой приятел, 20 годишен го намериха на линията на влака..едната част от тялото му беше на доста километри от другата... и го погребаха в затворен ковчег. Никой, никога не е предполагал кво се случва с него, защото всичко е изглеждало ОК. А техните са толкова добри хора, че няма накъде. Знаеш ли кво е.. ужасно да ги гледаш тези хора в очите.. всичко, за което мислиш е как ли го приемат и как живеят след случката. А знаеш ли кво е отвратително чувството да стоя с брат ми пред сестра му.. и да я виждам как ни гледа. Да си мисля кво ли й се върти в главата, как понася спомените и всичко... Щото от тва не се бяга. Хората дори без да общуваш с тях ти показват, че се радват на детето си, сестрата ще се бие с брат си, ще мрънкат за нещо, ще спорят.. а тва момиче просто ще стои и ще гледа тъжно и ще си мисли, че ако знаеха какво й е на нея, нямаше да бъдат такива и щяха да се държат по друг начин...

Ловец, надушвам те... :д

[loveca777]

ами ,ако нямаш семейство и приятели
самоубиеш се за кеф, въпреки че ти няма нищо - пак ли си егоист ? ;d
Знаете ли ,че всички хора са егоисти
Няма човек ,който да не е погледнато от философска гледна точка

[SisiStrange]

То е до това как си живял и преди това. Ако си тая майка от примера на mimssssss и детето ти е била единствената светлинка в живота, живееш с кофти мъж (или го няма), нямаш много приятели, нямаш хубава работа та поне за пари да си спокойна... Та живееш си ти скромно, влагайки всичко, което можеш в това дете та поне то да се чувства добре. И накрая умира от лекарска грешка. И ти изчезва целия смисъл. И няма кой да ти помогне. Нямаш достатъчно близки хора да ти дадат едно рамо. И не ти е до съдилища. Тогава самоубийството не ми се вижда грях, сериозно го казвам.
Та всичко е до случай, до история.

Пуберските самоубийства, свързани с несподелена любов и аз не ги разбирам, защото има прекалено много живот и шансове пред тях още.