Луната няма нищо общо с това. Тя е просто един предмет. Луната няма за цел да разплисква нещата — в басейна на всеки океан, в матката на всяка жена, в бурканчето мастило на всеки поет, в кофата на всеки луд.
„Тя е просто хартиена Луна (която плува над картонено море)". Луната няма нищо общо с това, че най-добрите играчки са направени от хартия. А най-добрите метафори са направени от сирене.
Казват, че изгубените предмети отиват на Луната. Виновна ли е сирената за това, че морякът харесва нейната песен?
Луната няма нищо общо с това. Тя е само един дебел, тъп предмет, небесната тиквичка. Честно казано, Луната е голяма глупост. Изгоряла шлака с цвят на помия; изсъхнала сива бисквита, покрита с белези. Всеки свободен камък в нашата Слънчева система я е боцвал. Тя е била засипвана с камъни, изгаряна, пробождана и измъчвана. Ако влюбените са избрали тази съсипана развалина, тази изтерзана топка прах, това разровено и изпъпчено парче безплодна земя за хранилище на своите мечти, Луната няма нищо общо с това.