За живота и смъртта

[Djenka]

Какъв е смисъла на живота? Какво става, когато настъпи смъртта? Има ли нещо и след това?

[prosto_chovek]

42. Край. Вероятно.

На тези три въпроса никой не може да даде отговор наистина

[stefcho88]

Смисъла на живота е да си го направиш смислен и то по своя собствена преценка, а не по тази на някой, който ти е отговорил на въпроса в някакъв форум.
А за другите два въпроса - ако някога човечеството достигне до ясен и категоричен отговор на тях, то живота на Земята ще загуби всякаква стойност и никой няма да цени повече нищо тук.

[gandalfepi4]

^ Така и не мога да го разбера това изказване че ако се знае "смисъла на живота" няма да има смисъл да се живее. Повечето хора в 90% от случаите знаят че като гледат филм в края добрия батко ще изтрепе лошите и ще се забие с пичето, като четат книги знаят горе=долу как ще се развие действието и тн.

Това никой не е спряло от такива действия. Не знам за някой който ако е знаел spoiler-и за филм вместо да се поразкисне малко тотално да откаже да го гледа.

Толкова празно ми звучи това изказване.

[defender]

Какъв е смисъла на живота?

да се усъвършенстваме в добродетелите

Какво става, когато настъпи смъртта?

каквото си посял тук (добро или лошо), това ще пожънеш там.

Има ли нещо и след това?

вечност в състояние на духовен комфорт или духовен дискомфорт.................

[defender]

^
защо, няма съпротива............... айде бе 4 пак заспа, не ми трябват лекета.

[xXWinnerXx]

не мога да приема defender че каквото сгрешиш тук за 80-90години (нормално) после ще ти се връща тъпкано цяла вечност, човек трябва да може да осъзнае греховете и грешките си и да съжали за тях, но пък цяла вечност да страдаш за едни 80 години... не говоря за това да живеем като тъпаци и идиоти защото после ще кажем едно извинявай и хоп! комфорт, ама 5-6 грешки или дори повече не е чак толкова. ако греховете за 80 години се изкупуват цяла вечност егати и съществуването безмислено

[defender]

80-90 години стигат за да се разбере към какво е предразположена душата,
всички правим грешки, просто човек трябва да осъзнава тези грешки и да се стараем да не ги повтаря с надежда за милост.
не случайно в Библията е казано ........... дошъл съм за да призова грешници към покаяние.
като под грешници се разбира хора осъзнаващи злото в себе си, стараещи се да го очистят и надяващи се на милост.

[gandalfepi4]

^ И много интересно как някой който току-що е станал пубер и си трие пишченцето до кръв знае познава толкова интимно мислите на вековни, дементирани старци

[Ilikeliljon]

Смисълът на живота и индивидуален в това съм се убедил. Няма такова нещо като смисъл на живота изобщо, има само конкретен смисъл на живота за конкретен човек.

[scrooper]

defender, да разбирам, че отричаш прераждането?

[defender]

defender, да разбирам, че отричаш прераждането?

разбира се.......

[Ospi]

Просто ей така да има край, не вярвам. А за смисъла на живота, моя е да си живея готино.

[draid]

42. Край. Вероятно.

На тези три въпроса никой не може да даде отговор наистина

Евала колега (:

Смисъла на живота наистина е 42

[WeNeedMoreDrugs]

Най-изтърканата тема е тази за смисъла на живота. Няма абсолютно никакъв смисъл. По-горе предложиха, че човек е по-добре сам да си намери някакъв личен смисъл, но общ смисъл за всичко и всички няма.
Втората най-изтъркана тема е за смъртта. И тя няма никакъв смисъл - няма кой да ти разкаже какво има след нея. Ако има обикновено разказващите са травмирани от някаква грозна случка (катастрофа, инфаркт, опит за самоубийство...), заради която са изпаднали в клинична смърт за няколко минути. През това време описват, че са преживяли неща, които и те самите не разбират (често тунел с ярка светлина в края, срещи с близки или непознати, но по някакъв начин участвали в събития касаещи живота им, родените слепи пък описват как за първи път в "живота" си са прогледнали... http://www.youtube.com/watch?v=5HbtoX3Q5OI ) Други пък дори описват, че са попадали в ада и често се намесва някаква религиозна пропаганда...

[npp]

Просто ей така да има край, не вярвам. А за смисъла на живота, моя е да си живея готино.

ако нямаше край, защо досега в този свят имаше толкова милиарди човеци и други одушевени същества?!, защо сега не сме в Раят на Вечният Живот?!

[Djenka]

Не зададох тези въпроси, очаквайки само един отговор. Исках да разбера какво мислите вие по тези въпроси, тъй като се въртят из главата ми от известно време.

Какво мисля аз? Не мисля, че смъртта е краят. Не би трябвало. Няма никакъв смисъл да живееш 50-60-100 години, да градиш, да се учиш, да побеждаваш, ако накрая завършиш като храна за червеите. Надявам се, че когато биологичното ни тяло умре, духовното в него (т.е. съзнанието ни, мислите, спомените) ще продължи да съществува и да бди над любимите си хора.

[WeNeedMoreDrugs]

^ Точно - няма смисъл! Но е полезно да живееш добре, защото животът не всякога изглежда кратък, особено ако живееш над 60 г., и именно поради това е хубаво да си създаваш хубави спомени заради самия себе си, така че в моментите, когато ти е тежко да намираш утеха в някои от тях. Смисъла за своя живот трябва да откриеш сам, а смисъл от живота ти сам по себе си има може би за тези, които са те създали (родителите) и тези, които те обичат (близки, приятели...).

[npp]

има смисъл, обаче за съжаление досега нямаше достатъчно хора, които са посветени на истинският смисъл на досегашното съществуване, а смисълът на съществуването е живота в неговата пълнота(пълна форма), който живот би трябвало да бъде вечен(сиреч пълен) още сега и тук в този свят, обаче по-голямата част от вярващите/духовните служители/работници се оказа че обичат "тъмнината" повече от "Светлината", и точно в това се състояше основният недостатък, поради който постигането на пълен живот за всички човеци остана неосъществено

"ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците(т.е. обаче вярващите/духовните човеци) обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли." Йоан 3: 19

[prosto_chovek]

знаеш ли колко малко са 50 - 60 - 100 години за планетата Земя, че да твърдиш, че няма смисъл

[B.Kingston]

Относно за ''След смъртта''- мисля,че има нещо след нея,не може всичко да е толкова кратко.Би трябвало да има някакво продължение на сагата,наречена ЖИВОТ .. А до колкото това,как да живеем живота си- всеки е индивидуалист в изборът си как да го изживее.Моето мнение,е че трябва да не обръщаме много внимание на дразнителите,защото те са ежедневни и да използваме всеки един момент за да релксираме поне малко от малко.

[SmilezZz]

Аз също съм си задавала тия въпроси, но отговора не е бил никога точен, сигурен и достоверен. Получавала и съм и най - различни отговори от вярващи и невярващи:
- Съществува задгробен живот. Каквото си пожънал тук - там ще получиш и това. Рая или ада?
И някакви подобни изречения. Или:
- Какво да става след смъртта? Изчезваш просто и това е.
Не вярвам в нито едно от отговорите, които съм получавала, но втория ми се струва по .... някак си за мен. Не съм от вярващите и някак си ми се струва тъпо след смъртта да продължавам да си обитавам пространството, само че в друга форма на тялото и всичко останало.

[Djenka]

Да, биологично погледнато с теб се свършва, но просто не мога да си представя да ме няма. Не мога да си представя какво ще е чувството ако просто изчезна. Знам, че все още съм млада, за да мисля подобни неща, но просто се замислих и сега тези мисли се загнездиха в главата ми. Надявам се да има нещо, просто не би било честно за човешката същност да затвориш очи и просто вече да те няма, заедно с личността ти, спомените, мислите и всичко останало. Надявам се и науката да се развие до такава степен, за да докаже каквото и да било свързано със смъртта и това, което става след нея.

[npp]

всяка душа е безкрайно съществуваща(в смисъл безкрайно присъстваща) в вселената, всички ние сме преминали през безброй много повторения на вечността*, а сега се намираме просто в следващата поред вечност, душата не може да спре да съществува(в смисъл не може да заспи) веднъж завинаги

* вечността в Библията е дълъг период с начало и край

[Ilikeliljon]

Да, биологично погледнато с теб се свършва, но просто не мога да си представя да ме няма. Не мога да си представя какво ще е чувството ако просто изчезна. Знам, че все още съм млада, за да мисля подобни неща, но просто се замислих и сега тези мисли се загнездиха в главата ми. Надявам се да има нещо, просто не би било честно за човешката същност да затвориш очи и просто вече да те няма, заедно с личността ти, спомените, мислите и всичко останало. Надявам се и науката да се развие до такава степен, за да докаже каквото и да било свързано със смъртта и това, което става след нея.

Моята идея, донякъде основаваща се на будизма и на физиката е, че нищо не се губи. В основата си ние сме енергия и от един тип енергия преминаваме в друг тип, но енергията никога не се губи, а само сменя формата си. Дали това означава, че спомените ни се запазват не мога да отговоря, но мисля че има поне частица истина в това. От тук според мен идва и уважението на будистите към природата - жива и нежива, защото не знаеш какъв е бил този камък преди да стане такъв, нито кой човек (по-точно неговата енергия) какъв би бил станал - камък, дърво или животно (пак повтарям става въпрос за енергия, а не за форма).