Нормално ли е момиче да се омъжи на тези години ?

[DisappointedDreamer]

тия неща са сладки, ама за една вечер на седмица или по-рядко няма нищо лошо да излизате на бар, да пиете, да правите секс, докато сте пийнали и такива работи

Така е. Ама пиенето да ти е 24/7 и всевишна цел в живота.. Нъц.

Имах предвид точно това, което Марианчето каза - мога да се забавлявам страхотно и с приятеля си. Предпочитам да съм с него на дискотека отколкото в женска компания.

Да, щот ние точно това обсъждахме - с кой предпочитаме да се туткаме до дискотеката. Тц.

[anonymous708973]

Ама кой каза, че пиенето е 24/7 о.О

[SisiStrange]

Крайностите са запазена марка за кой да е форум.

[GreenFairy]

Според мен е най-добре 24-25 защото вече си малко повече към "порасналите" Живот и здраве си завършил образованието си и навлизаш в живота с пълна сила. А какво по-хубаво от това да навлезеш и в семейния живот по същото време. Това разбира се е идеалният вариант за мен, но ако приятелят ми ми предложи още днес ще приема без въобще да се колебая

[heartlesandfreaky]

Като цяло не съм привърженик на браковете, но ако реша да се женя ми се иска да си поживея преди това, така че.. раничко ми се струва ;д

[Aeternal]

За мен брака е отживелица, ритуал от миналото.

[Joc]

аз искам се женя вече ама за китито, ама тя не е готова, пък и няма ме иска, така че няма се женя. кур за вас.

[mariqangelova]

аз искам се женя вече ама за китито, ама тя не е готова, пък и няма ме иска, така че няма се женя. кур за вас.

Иди на психиатър!

[kalito126]

Според мен е най-добре 24-25 защото вече си малко повече към "порасналите" Живот и здраве си завършил образованието си и навлизаш в живота с пълна сила.

+1 Преди това ще е малко раничко.

[bloodyred]

Много зависи. От самото момиче, от момчето, от това колко време са били заедно. Като цяло предпочитам лично за себе си да се омъжа на около 25-26 там някъде.. на 19 е прекалено рано.. на 22-23 вече е по-приемливо, но пак казвам, че много зависи.

[iakatamacka]

Не е нормално според мен. На 19-20 мислиш по един начин, на 25-30 по друг. Гаранция ще се разведете много скоро.

[пAteNцЕ]

Зависи,но според мен е раничко. Точно такива бракове,започнати на млади години се развалят рано.Изчакай малко,виж свят,поживей си още малко свободно и след това разсъждавай кое как да е

[Zaharinka]

И аз като LadyDi подкрепям като цяло идеята за брака.Да на 19 съм,но съм с ясни цели какво искам и как евентуално това би се получило.Имам чувството,че някои съфорумници са изгледали доста американски филми и видиш ли веднага щом завършат бакалавър ги взимат на супер престижната работа с многото пари и разбир`ш ли това било кариерно развитие..ха-ха-ха само мога да кажа.Колко хляб трябва да изяде човек докато стане това,за което тук се говори.Естествено,ако не си някой късметлия нещата да ти се случват веднага.Аз лично с моите виждания искам докато уча,да си живея с моя приятел и някой ден да встъпим в законен брак пред бог и пред обществото.Едно,че ми е ужасна идеята на извънбрачно дете и аз не знам защо,друго,че бракът е показен за това,че си сериозен,обмислящ и достатъчно пораснал за да предприемеш тази крачка.Бракът е законно обвързване на две човешки същества,на две съдби,два характера,два живота.Те трябва да живеят заедно,да поемат заедно отговорности.Възможно ли е всичко това без формалностите на брака?Съпрузите живеят заедно,споделят радостта от хубавите моменти и се подкрепят взаимно в лошите.И това съвсем не означава,че бракът се явява спирачка за личностно и професионално развитие.Да се мисли за бракът като документ,с който животът ви приключва е меко казано доста тъпичко..Много мой познати са на 20-25 и са встъпили в брак,някои си имат бебета дори,но това не им е попречило по никакъв начин да си продължат образованието или да се развиват на работното си място.. :]]]

[mechone]

Според мен не е нормално, та тя е още тийн.

[SuzanFletcher]

Не е нормално според мен. На 19-20 мислиш по един начин, на 25-30 по друг. Гаранция ще се разведете много скоро.

Поне влагайте малко логика,докато изразявате мнение!
По твоята логика, не се омъжвай и на 30,ти на 40 ще мислиш по друг начин.... (facepam)=--,но какво общо
има това с чувствата?Според теб ,ако ти се омъжиш на 25,на 35-40 "ще мислиш
по друг начин" и вече няма да обичаш съпруга си ? В такъв случай не се
омъжвай изобщо!

На 20 години може да си променяш мнението ,както можеш да го променяш по всяко
време ,когато нещо или някой те разочарова,но не можеш да си промениш е така 20 -годишния изграден характер.

И към теб и към пAteNцЕ:

Ограничено ,повърхностно и наивно е да твърдите,че ранните бракове водят до развод.
На вас какво ви гарантира,че омъжвайки се на 25,няма да се стигне до такъв?

[LadyDi]

Аз искам да попитам тия дето твърдят, че ранните бракове водят до неминуем развод - колко е лимита на брачния живот, който давате?
4-5 години?

[kalpazanka]

Бракът е законно обвързване на две човешки същества,на две съдби,два характера,два живота.Те трябва да живеят заедно,да поемат заедно отговорности.

Като цяло мнението ти ми звучи твърде розово, наивно и захаросано /без да се обиждаш/, но като видях ТРЯБВА, издивях.
Значи, ако го няма този лист хартия, са несериозни? А за разведените какво ще кажеш?

[jghgh]

В днешно време има толкова негативни статистики. В Космо (а това списание не го уважавам, но все пак) пишеше че браковете в Бг в наши дни траят средно по 5 години и много хора се развеждат. Не е обнадеждаващо. Ставаме малко като западняците, дето и те така, рядко си остаряват заедно.
На какво ли се дължи това? Забързан живот, невъзможност да обичаме, егоизъм, страх от обвързване/нараняване?
Аз за себе си знам, че не искам да се обвързвам, сякаш не искам и да се влюбвам, и безумно ме е страх, че обвързването е затвор. Не знам защо възприемам така нещата. Може би искам да се налудувам с приятели и приемам, че един приятел би ми пречил да съм пълен егоист, и да съм само аз, аз, аз, без "ние", "ама ревнувам", да смесвам нещата и да правя някого част от живота ми 0.0
Не знам къде съм се повредила, когато преди това ми е било мечта, но сега не се чувствам така.

[LadyDi]

Като цяло мнението ти ми звучи твърде розово, наивно и захаросано /без да се обиждаш/, но като видях ТРЯБВА, издивях.
Значи, ако го няма този лист хартия, са несериозни? А за разведените какво ще кажеш?

Калпазанчеееееее
Нека аз я защитя, защото ми се струва, че тя ще се обърка.
Идеята за брак е строго индивидуална. Когато го искаш, когато изпитваш вътрешната необходимост да обвържеш живота си официално (според нечии разбирания), тогава става трябва. Това опира до възпитание, начин на мислене, начин на възприемане на нещата.
Лично за мен, когато избрах човекът, с когото исках да живея, на когото исках да родя деца и с когото да си споделям всичко (знам, звучи захаросано, но... е, и на мен ми се иска романтика), аз трябваше да се омъжа. За мен това не е било опция - никога не съм искала да живея на семейни начала и да си имаме детенце така. Когато обичах, аз трябваше да живея с него и трябваше да се омъжа за него.
Пак ти казвам - това е вътрешна убеденост, а не някакво универсално правило.

[kalpazanka]

^Пак се връщаме на въпроса какъв е психопрофила на разведения. (Нали встъпилият в брак е сериозен, трябва да носи отговорности...) Макар че отговорности могат да се носят и без хартия, но това е друга тема. Излиза, че съжителстващите по 10 години на семейни начала са безотговорни, така ли? Самотните майки- също.

[SisiStrange]

О, спорът относно женени и живеещи на семейни начела, беснееше диво по едно време в БГ мама. И аз мисля, че е до лично усещане. Аз имам желание да се омъжа. Не, че хартията с подпис ще направи различни нещата на практика. Лично за мен биха били различни. Като усещане.

[LadyDi]

^Пак се връщаме на въпроса какъв е психопрофила на разведения. (Нали встъпилият в брак е сериозен, трябва да носи отговорности...) Макар че отговорности могат да се носят и без хартия, но това е друга тема. Излиза, че съжителстващите по 10 години на семейни начала са безотговорни, така ли? Самотните майки- също.

Аз такова нещо не съм споменавала. Засегнах само частта с личната убеденост за сключване на брак. Но ако държиш да задъблаеш точно по тази тема, ще ти отговоря.
Не, съжителстващите на семейни начала не са безотговорни. Всяко обвързване (било то официално пред държавата или лично между вас двамата) си носи отговорност и то си зависи от теб дали ще я поемеш. Самотните майки, според мен, са поели много по-голяма отговорност от сключилите брак или живеещите на семейни начала.
А за да се разведеш се иска още повече способност да поемаш отговорност, особено ако между вас има и деца.
Много е различно, калпазанке, за всеки човек. Мога да говоря единствено за себе си. Не мисля, че бих гледала по-несериозно на връзката ни, ако липсваше брачното свидетелство. Но лично за себе си, според моето си светоусещане, аз избирам брака. Искам подпис. Не защото това ще го завърже за мен и така ще го накарам да носи отговорност за мен и за децата ми. А защото исках да покажа на останалите, че го обичам и че съм го избрала и исках да го покажа точно по този начин.

[kalpazanka]

Аз такова нещо не съм споменавала. Засегнах само частта с личната убеденост за сключване на брак. Но ако държиш да задъблаеш точно по тази тема, ще ти отговоря.
Не, съжителстващите на семейни начала не са безотговорни. Всяко обвързване (било то официално пред държавата или лично между вас двамата) си носи отговорност и то си зависи от теб дали ще я поемеш. Самотните майки, според мен, са поели много по-голяма отговорност от сключилите брак или живеещите на семейни начала.

Ей това същото имах предвид, като контрирах захаросания пост.

[anonymous708973]

Лично за мен, когато избрах човекът, с когото исках да живея, на когото исках да родя деца и с когото да си споделям всичко (знам, звучи захаросано, но... е, и на мен ми се иска романтика), аз трябваше да се омъжа. За мен това не е било опция - никога не съм искала да живея на семейни начала и да си имаме детенце така. Когато обичах, аз трябваше да живея с него и трябваше да се омъжа за него.
Пак ти казвам - това е вътрешна убеденост, а не някакво универсално правило.

Много е различно, калпазанке, за всеки човек. Мога да говоря единствено за себе си. Не мисля, че бих гледала по-несериозно на връзката ни, ако липсваше брачното свидетелство. Но лично за себе си, според моето си светоусещане, аз избирам брака. Искам подпис. Не защото това ще го завърже за мен и така ще го накарам да носи отговорност за мен и за децата ми. А защото исках да покажа на останалите, че го обичам и че съм го избрала и исках да го покажа точно по този начин.

Трогна ме. Много.

Калпазанке, ако не е много нагло, с твоя мъж планирате ли сватба или предпочитате по друг начин?

[kalpazanka]

^ Не е много нагло Даже преди малко писах в темата за сватбени рокли и прически в Козметика, че засега нямаме излишни 5 бона. (И не ни се виси със заеми ) Задоволяваме се със съвместно съжителство