Бихте ли се оженили/омъжили?

[prosto_chovek]

подкрепям

[babity]

бракът, както каза шадоу, е логичното продължение на една наистина сериозна и стабилна връзка. Ама тия разни сметкаджийски простотии хич не ги харесвам.

Някои търсят голямата любов, други искат да си вържат гащите... Нали знаеш, едни му викат така, други така. Няма лошо нито в едното, нито в другото. Няма нужда да се квалифицираме, нали?

[prosto_chovek]

никой не квалифицира, и ти си права. Просто на мен лично ми се вижда жалко да се ожениш за някой, щото, примерно, баща му има 2 крави и 5 телета (на времето), той кара еди каква си кола или има апартамент

[babity]

И аз го намирам за нелепо. Но ако беше чел внимателно, може би щеше да забележиш, че аз искам децата ми да са изгледани, никъде не споменах себе си, защото не съм прекалено горделива за да се превърна в нечия вещ. Та... той нека гледа децата, за себе си, все ще се справя някакси.

[prosto_chovek]

И аз го намирам за нелепо. Но ако беше чел внимателно, може би щеше да забележиш, че аз искам децата ми да са изгледани, никъде не споменах себе си, защото не съм прекалено горделива за да се превърна в нечия вещ. Та... той нека гледа децата, за себе си, все ще се справя някакси.

прочетох го внимателно. Коментарът ми беше относно квалификациите

[ScarlettS]

Не бих се омъжила. Даже не вярвам любовта или че ще дойде момент, в който ще съм готова да прекарам остатъка от живота си само с един човек дори без брак. Има толкова различни хора, които бих могла да опозная, толкова различни неща, които ще мога да изживея. Да съм само с един човек ми се вижда като ограничение и рутина. За някакъв определен период от време бих живяла с приятеля си, но просто за да видя какво е. Нямам иначе такава потребност.

[LadyDi]

LadyDi, от колко време сте заедно с мъжО ти?

От колко време сме женени или от колко време сме заедно по принцип?

[PyCoKoCkA93]

Не мисля,че достоверността на по-горните отговори е особено голяма...Понякога желанието и реалността се разминават,а редица обстоятелства променят,както живота ти,така и разбиранията ти.Т.е и най-големите романтици могат да се окажат вечни ергени или стари моми,а най-върлите бракоотрицатели да имат щастлив "законен" семеен живот...
Накратко,искам да кажа,че това,което мислите сега,може да се промени след 5 години,5 месеца,дори и след 5 часа...Затова не мисля,че има смисъл да се мисли толкова рано за тези неща.Те стават неочаквано,не с планове за 2,5 или 10 години напред...

[marilyn]

Не бих се омъжила, нямам нужда. За мен една връзка може да бъде истинска и силна и без подпис. Ако искаме да сме си заедно, ще бъдем и без брак, той е отживелица.

[anonymous708973]

Е, зависи колко се глезотиш за рокли, пръстени, кетъринг фирми, място и тн. С малко желание всичко може да си го нагодиш хем да ти е хубаво, хем да не ти излезе през носа. При мен едва ли ще са повече от 50 човека, че и толкова са ми множко.

Само че на сватба не се канят само приятели, а и родители.
В моя случай, ако поканя само семейството на брата на баща ми и брата на майка ми, стават 14 човека + 2 чифта родители + младоженци. Да не забравяме и поне 4-5 баби и дядовци и адски близки братовчеди на майка ми с техните половинки и деца.
Бая хора са, няма как да минеш с 50.

По темата: Да, бих се омъжила и не вярвам в тия бунтарски истории в стил "Кому е нужен бракът?".
Аз ще си го чувствам по-различно, за мен ще си го правя. И ще искам да почерпя приятелите и роднините си по случай едно от най-важните решения в живота си. Пък и да кажеш "съпругът ми" е далеч по-готино от "приятеля ми", особено ако съм 30+

[SisiStrange]

В нашия случай сме моите родители и неговите + приятелите ни. Не съм на мнение, че е задължително човек да кани цялата рода. Голяма част от моите роднини съм виждала 2-3 пъти въобще. Не виждам смисъл да са с мен на сватбата ми, само колкото да ги нахраня. Не ги чувствам близки. Иначе то е ясно, че няма да минем с 200лв., но не вярвам и че ще се разорим със скромна сватбичка на специално за нас място.

[LadyDi]

В нашия случай сме моите родители и неговите + приятелите ни. Не съм на мнение, че е задължително човек да кани цялата рода. Голяма част от моите роднини съм виждала 2-3 пъти въобще. Не виждам смисъл да са с мен на сватбата ми, само колкото да ги нахраня. Не ги чувствам близки. Иначе то е ясно, че няма да минем с 200лв., но не вярвам и че ще се разорим със скромна сватбичка на специално за нас място.

Честно казано, броят на гостите зависи от това кой плаща за сватбата. Ако си я плащате вие двамата с момчето, ще си поканите само най-близките и тези, с които искате да споделите деня.
Ако обаче плащат мамите и татковците, ще трябва да се съобразите и с техните желания и кого те искат да поканят.
На нашата сватба, нашите общи приятели, най-близките ни хора бяха около 25-30 човека. Смятай до 150 за какво си говорим.

[SisiStrange]

^ О, убедена съм, че ние ще си плащаме. А и да си призная, бих се чувствала в пъти по-комфортно и с по-малко притеснения, ако съм заобиколена само от близки хора, с които съм спокойна.

[LadyDi]

При нас родителите искаха да платят. И дума не можеше да се издума да си поемем сватбата сами. Ние си направихме всичко както го искаме - и тържеството, и дрехите, и ритуалите, всичко. Те се уговаряха помежду си и поеха разходите. И естествено, добавиха своите гости към списъка. Не съжалявам, че бяха толкова хора - колкото повече, толкова по-весело

[SisiStrange]

Важното е, че сте заедно и сте си изкарали хубаво.

[DisappointedDreamer]

Само че на сватба не се канят само приятели, а и родители.
В моя случай, ако поканя само семейството на брата на баща ми и брата на майка ми, стават 14 човека + 2 чифта родители + младоженци. Да не забравяме и поне 4-5 баби и дядовци и адски близки братовчеди на майка ми с техните половинки и деца.
Бая хора са, няма как да минеш с 50.

В твоя случай може и така да е, обаче при всеки нещата стоят различно. Аз нямам баби дядовци, нито пък той. Майка ми няма братя и сестри, баща ми има сестра близначка, която пък има 2 дъщери и една внучка. Всичките ставаме 11 заедно с неговата майка и брат. Няколко по-близки приятелчета, и това е.

П.П. Говоря хипотетично. Не съм тръгнала да се женя на 16, нито пък тая огромни надежди че с настоящия ми приятел ще се оженим и ще си народим купища челяд.

[DennisCobain]

На 18-19? Определено не бих! Предпочитам първо да изградя кариера, да се установя финансово и тогава да мисля за сватби, деца и църковни камбани.

[Amore-Mio*]

Бих.

Не виждам нещо, което да ме спира. И не намирам кой знае каква разлика между брак и съжителство без брак? Единственото, което е, че едното е официално потвърдено на документи, което смятам, че си е много добре даже. Нямам намерение да минат тия години и да се омъжа за моето момче.

[kalpazanka]

Не съм много наясно със законодателството, но за да ми е мирна главата бих искала брак. Не съм романтичка, за мен брака не е нищо друго, освен връзване на гащите, че татито ще си гледа челядта.

Тва пък какво беше Евентуален развод и издръжка ли визираш?

[marin4itu]

Бих се омъжила. Да си кажем Да!, да си сложим един на друг халки, които ще ни свързват, някак си по друго ще е. Плюс това не искам детето ми да е извънбрачно, не става въпрос за издръжки и глупости, просто така. За мен си е редно след като живея с приятеля ми той да ми предложи брак, да го сключим и да си имаме детенце тогава. Явно съм традиционалист.