Замисляли ли сте се?

[LadyTerrible]

Замисляли ли сте се защо ревнуваме...защо не се доверяваме на човека до нас,дори когато никога не ни е лъгал/а...защо след време,когато излезе сам/а с приятели нещо отвътре ни човърка...защо проверяваме смс-ите и обажданията на мобилния,когато е в банята...защо му/й проверяваме скайп и фейсбук...и въпреки че ни е повторил/а 100 пъти,че сме единствени все още се съмняваме...защо най-малките неща предизвикват караници,които прерастват в скандали...защо преценяваме от глава до пети всеки нов/а,с който се запознае...защо се стремим да го/я задушаваме с внимание,докато тотално не обсебим живота му/й.... дали е от егоизъм или от страх...и в двата случая е виновна любовта,но защо от най-прекрасното нещо на земята,тя трябва да се преврърне в страдание..?

[SisiStrange]

Аз досега истински съм ревнувала само сегашния ми приятел, защото съм луда по него и не мисля, че лесно ще преживея да го загубя. Ревността има логика само, ако е предизвикана. Иначе е... мазохизъм. Тъй като той никога не ми дава поводи, не ми се случва често. Когато се случи, обикновено аз съм си виновна, че се вкарвам във филми илиии по-скоро просто карам ПМС. Мисля, че в нормални граници и сериозна връзка, е нещо нормално.

[Joc]

не ревнувам, не ме ебе за хората до мен, утре да пукнат.

[horacio]

Според мен една от причините на ревността не е само липса на доверие, ами и липса на самоувереност. Човек ревнува когато го е страх да изгуби половинката си и не е уверен в себе си, че може да я задържи. Иначе ревността е и от части егоизъм - искаш човека само за теб. В ревността няма нищо лошо, стига да не се прекалява (да обсебваш човека, скандали, проверяване на телефони, фейсбуци и т.н.) . Нещо нормално е когато харесваш или обичаш някого, но и ако не ревнуваш не значи че не обичаш.

[Sh@d0w]

Следенето, проверяването, непрекъснатия сталк са болестно състояние. Особенно ако става въпрос за дълга и сериозна връзка.

Иначе, ревността в началото на една връзка може да се дължи, на това че все още не познаваш партньора си мнного добре, може да си имал предишни разочарования, трудно да се доверяваш и прочие. Ревността в малки количества е полезна, обаче. Има една тънка граница между това полезното и чувството за притежание на някой. Някои хора доста често я преминават по една или друга причина, което води до разпадането на съответната връзка.

Тъжно но факт.

[ShtrudeL]

Замисляла съм се и то доста. Преди време дори стигах до доста добри изводи, които за съжаление не мога да последвам, а ми се иска много. Та реално погледнато, ако трябва да съм реалист мога да разсъждавам така: Никой не принадлежи на никого. Човек е свободен дори когато е обвързан, но именно онова чувство на обич те кара да не искаш да се възползваш от свободата си и всъщност об('вързан')остта не ти тежи. Човека до теб е в същото положение. Той е свободен и не е вързан за теб, дори да се обичате, I mean... не искам да ме разбирате погрешно, това че има свободата си, не означава че задължително трябва да има желанието да ходи по други. Той сам избира дали да се възползва от нея и ако не го прави, значи че все пак държи на човечето си, защото реално има шанса да е с всеки друг. И така... Всъщност мисля, че ще проявя доста голямо разбиране, ако човека до мен, който се води че ще ме обича и обичам, ми изневери. I mean... това ще стане ако съм реалист. Но понеже романтичността ми е по-силна ще го приема като доста обидна постъпка.
А относно проверяването... грозно е да ти ровят в телефона/компютъра/където и да е..
Аз съм много ревнива, но разбрана. ^

[MORGAN666]

Доверие му е майката..когато то е взаимно сичко е прекрасно...
иначе: Липса на доверие > съмнения > щАЗИ методи за разследване > неоправдана ревност = бомба с закъснител
:S

[forside1]

Защото това е любовта !

[xXxPETYAxXx]

Нормално е да ревнуваш поне мъничко човека когото обичаш. Но всичко да е в умерени дози - нито трябва да се прекалява с ревността, нито пък е нормална тоталната й липса. Дали е страх от възможността да изгубим половинката си, от лъжи или егоизъм, неувереност в себе си? Ами по малко от всичко е.
Също така има разлика между ревност и липса на доверие! Това със ФБ, скайп и друго навлизане в личното пространство си е липса на доверие. Границата е тънка, много хора не я забелязват.
С прекаленото си старание да задържим човека до себе си и прекалената ревност, всъщност го отдалечаваме. Така вместо да постигнем това, което искаме, постигаме точно това, от което най-много се страхуваме!

[xoxi]

и въпреки че ни е повторил/а 100 пъти,че сме единствени все още се съмняваме...

На мен приятелят ми не ми го е казвал това нито веднъж, но ми го е доказвал много повече от 100 пъти.
Ето за това не ревнувам. Дори когато излиза с други момичета и прекарва повече време с тях, аз съм сигурна в него така, както съм сигурна и в себе си.

Никога не съм се замисляла защо някои хора ревнуват. Винаги съм го приемала като израз на недоверие в себе си и партньора.

Имала съм връзки, в които съм ревнувала. Това са били все връзки, продължили около месец-два. Ако ще се съмнявам непрекъснато и ще ревнувам от всяко момиче, с което той има някакъв контакт, по-добре въобще да не съм с него. Не ми харесва чувството.

[3oPuTy]

Никога не съм проверявала телефоните,скайповете или профилите в различни социални мрежи на момчетата,с които съм била.Нямам нищо против ако моя пожелае да му дам паролите си,но неговите не бих поискала НИКОГА!За мен това е глупаво и никога не бих навлязла в личното му пространство без негово знание Бих погледнала нещо в профила му (например) докато той е до мен,но не и нещо лично.Случвало ми се е като съм била с бившия ми да пиша на приятелка от неговия скайп докато той е в банята,например,но не съм си позволявала да чета к'во са си писали с нея или с някой/я друг/а

[SisiStrange]

Следенето и ровенето из чужди профили си е болест вече. Значи, че тотално си изкукуригал.

[Wolfff]

Може би защото обичаме този човек твърде много и искаме да го запазим само за себе си.

[bloodyF]

липса на доверие
женско любопитство
страх да не го изгубиш

[Violenza]

Аз не съм от най-ревнивите, не съм и безразлична. И да знам, че той няма да ми изневери, са ми противни и ме дразнят жените, които все пак му се бутат (поне прилично изглеждащите де). Следователно не е несамоувереност, не е чувство за притежание, не е егоизъм, не е страх. Не знам какво е, някаква странна смесица от чувства.
А пълно доверие никога на никого няма да имам, така че това "едно на ум" непременно присъства във всичките ми взаимоотношения с други хора.

[eve_angel]

Интересна тема..Щ
В началото е нормално дапроверяваш-тогава доверието не е изградено..но след това вече няма смисъл..с моят живеем заедно и си знаем паролите и тн..няма какво да крием..а и според мен е безсмислено..а караниците са нещо нормално..и е най-добре да ги има,защото без караници,връзката няма да е интересна..започват изневери и тн..докато като поспорите за нещо,покарате се.. и после цун-гун

[justasmile]

Ами.. според мен ние страх просто.. и когато ревнуваме, ние сме несигурни в себе си, а не в човека до нас. Страх ни е, че не сме единствени.. че всички онези специални ласки, които ни дава.. ги дава и на други.. и че може би, обича друго момиче повече от нас. И понякога си мислим, че не сме достойно... всеки има спад в самочувствието в даден момент.
Но съм и съгласна с eve_angel, че без караници не може.. както се казва, тогава канчето (на търпението) ти се препълва и си го изкарваш.. и доста по-трудно се сдобрявате. А така като си казвате нещата на момента.. перфе! ^.^

[Linns]

Ревност е хубаво да има, но здравословна. Приятно е да знаеш, че човека който те обича изпитва някаква ревност и се интересува от теб. Но всичко има граници. Въпроса не е в това, че нямаме доверие на човека до себе си, а в това, че не вярваме на останалите. Това е страха да не го загубиш, защото го обичаш.

[Amore-Mio*]

И от егоизъм, и от страх - може би.

Любовта!
Просто обичаш този човек и не искаш да го делиш с някой. Страхуваш се да не би случайно когато теб те няма - той/тя се запознае и се влюби в друг/а. Ревнуваме, защото ни е страх да загубим това, което искаме да притежаваме дълго, дори завинаги.

[assd]

колкото по-малко знаеш си по-щастлив бе.

[ge6aaaa3]

Защото всички лъжат, за добро или лошо. Никой не заслужава пълно доверие.

[ShtrudeL]

така че това "едно на ум"

винаги ми е било грозно и се старая никога да го нямам

[fenastz]

Това, че ти го правиш, не значи, че всички го правим

[werii]

Всичко опира на доверието. Имаш ли доверие в един човек, опознаеш ли го достатъчно добре, за да знаеш, че държи на теб.. да се убедиш в това, по-точно, тогава ревността е напълно излишна и няма никакъв смисъл от нея. Ако няма доверие, има ревност. Ревността е страх да не изгубиш човека, в който си влюбен, а когато си сигурен, че и той те обича, спираш да се страхуваш.

[Cloud9]

А може би защото нямаш доверие и на себе си?Една приятелка ми беше казала,че знае,че е способна да изневери и затова няма доверие и на приятелят й.Егоистично леко.Но май и ревността е егоистична.Приятелят ми е страшно ревнив.Но се опитва да го контролира.И аз чакам търпеливо да се справи сам с това като едновременно правя много неща,за да се затвърди доверието му в мен.И успяваме.Вече не е толкова ревнив.Наистина ревността се основава на липса на доверие, но и на страх да не изгубиш това,което обичаш най-много.Дали аз го ревнувам?Давал ми е поводи за ревност и като се замисля най-голямата причина е не толкова в другите момичета,колкото до факта,че аз не се имам за достатъчно добра за него. Ревността може да е знак за любов,но за съжаление е и знак за желание за егоистично притежание.