
Първоначално написано от
Томас Ман в Доктор Фаустус
"Музиката и езикът, твърдеше той, са неща съпринадлежни, всъщност те са едно и също нещо, езикът е музика, музиката е език и разделени, те винаги се позовават, винаги си подражават един на друг, единият си служи със средствата на другия, взаимно те се заместват. Как музиката би могла да бъде най-напред слово, да се обмисля и запланува словесно, той показваше с факта, че Бетховен е бил забелязван да композира с думи. „Че какво записва в бележника си?“ — питали наблюдателите. „Той композира.“ — „Но той пише думи, не ноти.“ — Да, това му било свойствено. Записвал обикновено с думи идейния ход на дадена композиция, при което вмъквал само тук-там най-много по няколко ноти — тук Адриан се спря, явно замислен над казаното. — Художествената мисъл — продължи той — е изобщо особена и единствена по рода си духовна категория, но трудно можем да си представим първата скица на една картина, на една статуя, нахвърляна с думи, което също говори за особената съпринадлежност на музиката и езика. Напълно естествено е, че музиката се възпламенява от думите, че думите избликват от музиката, какъвто е случаят със завършека на Деветата симфония. В края на краищата вярно е, че цялото развитие на немската музика извежда до словесно-музикалната драма на Вагнер и намира в нея своята цел."