Какво смятате за даренията в църквите?

[defender]

Отделно, не разбирам какви са тези внезапни сълзи и желание за помощ при вида на болни или бедни хора. Особенно пък на болните или недъгавите деца. това че тези деца имат желание за живот, не ги прави по-специални от другите.

май от тебе нЕма да стане доктор, миличко................. сатанистче.

ПП: или поне не всеотдаен

[Doctor_Satan]

май от тебе нЕма да стане доктор, миличко................. сатанистче.

ПП: или поне не всеотдаен

Докторите не влагат никакви чувства при лекуването на пациент, идиот такъв. Ако си мислиш че като си в болница, докторите ще ти държат ръчичката и ще плачат, сериозно си се объркал. Докторът не трябва да има никакви чувства към пациента, защото това пречи на професионализма му, и изкривява преценката му. Аз аз не изпитвам почти никакви чувства изобщо, т.е. няма да изкривява преценката ми. Което всъщност е приложимо навсякъде в живота. Липсата на лично отношение към нещата ти дава по-ясно виждане. Защото човек гледа с очите си, но мозъка "вижда". А мозъка вижда това за което е настроен. Затова и живееш в заблудите на фалшиви, чужди представи (поне да си бяха лично твои) за добро и зло, и точно затова виждаш каквото искаш да видиш.