Отговор в тема
Здравейте!
Не търся помощ,просто исках да споделя мъката си! Знам, че много хора са като мен и за това ме е яд също, защото знам колко боли и не ми се иска толкова много народ да се чувства по този шибан начин.Аз съм на 20 години,след 3 месеца ставам на 21,студент съм 2 година.Имам само 1 приятел, който не мога да нарека истински, да всеки ден се чуваме, често излизаме, но на него не мога да разчитам почти за нищо....да ако му поискам пари на заем ще ми даде, ако му поискам телефона му(който е с огромен тъч дисплей и преписвам на изпитите) ще ми го даде,ако му поискам лаптопа ще ми го даде, но просто е такъв човек с гаден характер и мисля че би ми бил шута при най-малката възможност.Демек сам съм в този шибан град, в тази преебана от политици държава.Пък да не говорим за момичета.Преди 2-3 месеца този мой приятел ме запозна с едно момиче, приятелка на гаджето му, просто така се случи, че и аз бях там с тях на кафе и се запознахме.После пак няколко пъти излизахме на кафе, е не сами пак така с повече хора,на мен ми хареса много това момиче, първото което е , че беше едно от малкото свестни момичета в днешно време, иии после се намерихме по скайп и фейсбоок, почнахме да си пишем.С нея се разбирахме много добре, имахме общ език, аз да кажа че говоря много и постоянно и умея да поддържам разговора забавен и по-продължителен.Така де, минаха вече 3 месеца от както се познаваме, 3 пъти излизахме на кафе само двамата, като първият път направо тя си ме покани да излезем.Някой хора казват, че щом можеш да разсмееш едно момиче, значи имаш голям шанс да я спечелиш. Ооо да през всичките 15-20 пъти където се виждахме, нали не само двамата,я спуквах от смях, на няколко пъти дори я избиха сълзи.И така, последните 2-3 седмици не сме се виждали, но си пишехме по 2-3 часа по скайп, всеки божи ден, просто чаках с не търпение да се прибере от даскало ( тя е на 18 години, 12 клас), и щом се прибереше тя започваше да ми пише, аз много рядко почвах първи, тоест тя иска да си пишем.Споделя ми си любими песни, разни лафове,какво ни се е случило, какви интереси имаме,какво смятаме да ядем,абеее всичко за което се сетите, за филми, за любими занимания.И дори по скайп аз успявах да я накарам да се смее с глас.Тя самата ми го каза, че коремът я е заболял от смях и дори поиска да ме цитира на стената си във фейсбоок.Един път пък ми написа в скайп, че е постнала едно сърце във фейсбоок и искаше да го харесам( ДОБРЕ ЗАЩО ТОЧНО АЗ ДА ХАРЕСВАМ СЪРЦЕТО),иии след много мислене и любовни мъки реших да и призная, чувствата си, пък каквото ще да става.Вчера и споделих, че я харесвам, а тя ме отряза, каза че е трогната, но ме има за приятел, аз потънах в земята от срам, казах и че няма проблем и няма смисъл да ми обяснява,че всичко съм разбрал.Казах и че повече няма да я безпокоя и , че няма да я търся и да я занимавам с мойте простотии.Тя ми каза че няма намерения да прекратява приятелските си отношения с мен, ноо вече не мога да я погледна в очите или да и пиша,не мога да излезна с нея, било с приятели някъде на кафе или по какъвто и да е повод, просто ще ми е много тъпо, а тя ще ме гледа с други очи вече, тоест всичко приключи, изгубих много ценен човек.Наистина аз не ставам за нищо повече от един шут който разсмива хората, създава им настроение,веселя ги, но в душата ми никой не подозира колко съм нещастен и самотен.Еееее няма проблем сигурно ще срещна някоя вдовица или разведена когато стана на 40-45 години, има време. В днешно време е много трудно да срещнеш свястно момиче, дори да срещнеш, едва ли е свободно, дори да е свободно може да не те хареса, ааа аз първо не познавам момичета пък камо ли да срещна отново някое момиче като това и то да ме хареса.Всъщност няма начин да срещна като нея защото тя беше уникална, много красива, много умна, не слушаща чалга, забавна, разговорлива, но какво да направя че Бог ме е създал грозен,вярно със спортна физика(тренирам), но с грозен фейс, само това ми попречи сега да сме заедно. И ето ме пак, същия тъп живот, без пари, без приятели, с роднини които са подобие на семейстото на Ал Бънди, в университета се запознах с много добри хора, на които мога да разчитам, но проблемът е в това, че живеят много далече от моя град и се виждаме само в университета.Просто до сега не съм живял, просто съм съществувал, никой не знае какво ми е в душата, просто ме приемат за много весел и забавен човек, но аз страдам, вече 2-3 години, много ме боли, не искам да съм сам, искам да споделям с някой, да изживея младостта си.Аз съм на 20 и сега ми е времето да живея, но всъщност съм затворник в собствения си апартамент.Гледал съм предавания за затворници, където са ги затваряли на по 18-19 годишни и ги пускат вече като са на 30 години и те викат:"Пропуснах младостта си, най-добрите години от живота си". Е и с мен се случва същото,просто не успях да създам трайни приятелства и това е.И сега си седя пак в къщи сам, имам да уча, но нямам желание, нямам стимул,питам се защо да го правя, за да мога да получавам след 2-3 години голяма заплата ли?Да си купувам огромни телевизори, лаптопи, коли, да си направя апартамента като на някой шейх, и за какво като ще съм сам, материалното вече ми е през чурката, преди бях материалист, кефих се на новия си телефон, на компютъра си, на колелото си, на някой филм като излезне, на някой сериал, на порното ( не съм се самозадоволявал от 1 месец, не че няма да ми стане,просто нямам желанието вече, преди заглеждах женските форми по улицата, но вече не).Тоест аз съм боклук и паразит, който съществува.Единствените които ме обичат истински са родителите ми и това.Не искам да ги разочаровам, но на мен вече не ми се живее.Обмислям го сериозно, просто не виждам светлинката в края на тунела, не съм в депресия, нито в истерическо състояние. Виждам нещата в реалната им светлина, днес съм учудващо спокоен и тази моя мисъл за прекрътяваня на жалкото си съществуване я виждам вече като неизбежен ход.Познавам много хора вече на по 50-60 години станали, а са си сами през целия живот,не оставили нищо след себе си.Аз не искам да живея в мъка и самота следващите 50 години.Да някой ще кажат, не се отчайвай, горе главата всичко ще се нареди, ще срещнеш някое момиче , ще се запознаеш с много хора още.Първо не съм се отчаял, второ за 20 години срещнах само 1 подходящо момиче и то ме отхвърли, и трето за 20 години само 1 приятел.Ебахти и скапания живот.От сутрин до вечер в къщи, якооо.Гледам по телевизията хората са болни, я на кой му трябва сърце, я на кой му трябва бъбрек, я на кой му трябва нещо друго, поне ще помогна на хората да си върнат живота, да се върнат към приятелите си, защото много се обичат, да се върнат при гаджетата си здрави и да поне тогава ще кажат една дума за мен, така че вече съм го обмислил как ще го направя( просто ще си сложа главата на ЖП линията и така няма да засегна органите си).Това не е молба за помощ просто исках да споделя, защото нямаше на кой да споделя! Успех на всичкич
Много дълго, бе, мен... Реномирай, ако обичаш.
Колебая се как да ти отговоря. Хем ми се иска да те нахраня яко за разлигавеното ти не мъжко държане, хем искам да те пощадя. Я се стегни. Мислиш ли, че някое момиче би си харесала такова мрънкане в стил "аз съм неудачник"? Ами ако ти се смяташ за такъв, момичетата точно това ще виждат в теб.
Второ защо си мислиш, че трябва да стане от 1-я път? Грешката ти е била, че ти не си и показал от самото начало намеренията си и си изхабил много време да я спечелиш като приятелка. Ами честито, имаш си точно приятелка. Ако искаш друго от нея късай и не се мъчи с приятелството на момиче, което желаеш. Ако запазиш приятелство след всичките си мераци пак ще се проявиш като женчо, а точно такива жените не уважават. Кажи й в прав текст, че не може да бъдете приятели и я изолирай.
Първоначално написано от dimitar_ak
+
Ти си на 20 години, действително тепърва ще ти се случват разни неща. Я се стегни. Всеки е оставал без приятели. Всеки е преживявал несподелена любов. Хората продължават.
Имаш два варианта:
1. Седиш си във вас и се самосъжаляваш, съсипваш се и си похабяваш живота..
2. Спираш с глупостите и откриваш нещо ново ( дори и мако ) ,за което да се хванеш, което да ти харесва и да те удовлетворява. В крайна сметка ТИ си този,който управлява живота си.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Еми нямам опит с жените, но вече е без значение това което ми казваш20 годишната ми самота ме убива вече ... вече не намирам смисъла..в нищо
Вече 3 години съм в това състояние и не намерих начина, мислил съм много ама наистина много какво да променя, но не мога проста да излезна на улицата и като видя някой да се запозная с него, просто не е лесно да си намериш приятели, хората им писва от приятели и всекидневните излизания купони, а аз си тъна в затвора
Ти вече познаваш хора. Тези от университета. Какво като са от други градове? От къде знаеш на къде ще те издуха вятъра като завършиш? Може пък точно това да ти трябва - ново място.
Сближи се повече с тези хора,които са ти приятни, те ще запознаят с нови. Винаги има изход от безизходицата.
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Не слагай каруцата пред коня. Запознанството е след подобряване на самочувствието и самооценката ти. Прави неща, които са ти приятни. Захвани се с колективен спорт, посещавай събития с повече хора. Има невероятно много форуми и Facebook групи. Аз например освен срещите с приятелката ми посещавам срещи на автомобилен клуб и клуб за велоразходки.
Първо - кажи ми че не си признам чувствата си към момичето по скайп..? Нали?
Второ - като нещо не ти харесва - промени го. Никой не ти казва да излезеш на улицата и да се запознаваш с хора. Намери си хоби. Спортни танци, или нещо подобно. Място където можеш да се сближиш с хора, да създаде нови приятелства и запознанства.
Като се самосъжаляваш не постигаш нищо. Аз ако ти бях баща, щях да ти плесна един шамар, държиш се като момиченце. Не му се живеело. Абе я се стегни.
Еми казах и че харесвам едно момиче и тя ако може да ми даде съвет какво да правя.Нали тя започна да ми дава някакви съвети, аз я попитах дали да и се обадя на харесваното момиче и тя ме попита дали си пишем било по скаип или файсбоок и аз и казах че си пишем, тя ми отвърна че не е нужно да и званя, просто докато си пишем да я поканя на среща и ако откаже значе не ме харесва, и аз тъпака след малко и писах ще излезнем ли накафе и по този тъп начин и признах чувствата си, а пък и по друг начин да бях и казал просто пак нищо нямаше да стане, понеже не ме харесва , така че ако ме харесваше щеше да е друго, но .....Мисля си наистина да пробвам с нещо където се събират много хора, но... нз вече и да наистина заслужава баща ми да ми шибне един , но уви той човека не смее, преди ме биеше, но сега станах по-здрав от него и се респектира, но и да ме удари аз не бих му посегнал...
Не съм го чела, не намирам и смисъл.
Само от "аз-боклука" и заглавието на темата разбирам, че имаш нулево самочувствие и гледаш супер негативно на нещата.
Стегни се, спри да се самосъжаляваш и се вземи в ръце.
Оправдаваш се сякаш си куц и сакат, без семейство и живеещ в кашон. Сериозно.
Светът изобщо не е свършил с това, че въпросно момиче ти е отказало. Какъв точно ти е проблемът с хората от университета не ми стана ясно изобщо. Нали са там по минимум една седмица, ако са от по-далечни места може и цял месец(два,три) да прекарват в съответния град и то цели два семестъра в годината. Ето на - хора. Има множество варианти за занимания, които можеш да си намериш - бойни изкуства, групи за изучаване на езици, галерии (тук силно ме съмнява да проявиш интерес, но все пак е вариант).
Сам си докарваш всичко до главата, сам си се тикаш надолу и сам си се ограничаваш. Използвай я тая глава по предназначение и се вземи в ръце.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
авторе,имаш лс
Вдигни си самочувствието.
Приятелството трудно се създава в тия дни - всичко е някакво фалшиво и двулично. Живей си живота и така нататък. Излизай, не се затваряй. Запознай се с нови хора, излизай с повечко хора. Не очаквай приятелите и любовта да ти почукат на вратата.
Познатите са по-лесни за намиране от приятелите.
Леееееле , колко олигофрени са изписали тонове глупости. Авторе, не ги слушай, защото те никога няма да бъдат като теб. А всичките тези работи - стегни се, ще дойдат по-добри времена..... всичкото това са глупости. Глупости с които и те самите си пълнят главата, вярвайки че живеят добре и има за какво... Такива времена на щастие, когато ще се "интегрираш", ще станеш пълноценнен и щастлив човек, НЯМА ДА ДОЙДАТ. Винаги ще си бъдеш боклук... така че няма да ти казвам да се стегнеш, или да влезеш в правия път. Казвам ти да си направиш сам пътя. Тези неща - приятелите, гаджетата, образованието, работата, щастието..... С това ли се идентифицираш? От това ли имаш нужда за да се наречеш човек? За да съществуваш? Най-щастливите хора просто са вглъбени в това че могат да се идентифицират с нещо, да се изживяват чрез него. Трябва ли да забиваш мацки всяка вечер, да караш БМВ, и всички да ти се "радват" за да съществуваш? Ти нямаш нужда от това. Хората и обществото ти го втълпяват... А те са просто "тухли в стената"... Тук ти се открива възможност да не бъдеш просто "тухла в стената", защото ти в момента точно това искаш и ревеш защото не можеш да го получиш, а то дефакто не ти е необходимо. Тук ти се открива невероятната възможност да бъдеш нещо повече от останалите, които имат нужда от всички тези непотребни и напълно безсмислени неща, само и само да се нарекат съществуващи хора. Това за което се оплакваш го приеми като дар, и си създай свой път. Не се ръководи от това какво другите очакват от теб. Обществото ти е създало готов път, един блажен сън в който да се чувстваш добре, упоен от собствените си илюзии за това кой си. Този сън не ти трябва, излез от него, и ще видиш че потребността да имаш приятели, гадже, социално положение и т.н., внезамно ще отпаднат. Естествено трудно е да се отървеш сам от тези насадени потребности. Затова търси информация, вниквай в нещата, премахни преградите на ума си за това кой си, какво трябва да бъдеш, и какъв се очаква да бъдеш, защото това са все глупости. В противен случай, цял живот ще се стремиш да бъдеш нещо което не си, ще развиеш множество комплекси за да запълниш това, което другите очакват от теб. И цял живот ще страдаш. Или ще искаш да се самоубиеш...
ПС: Името на профила ти ми подсказва че е възможно да си трол... В такъв случай, горенаписаното не важи.
ПС2: Ако си малоумен и нямаш желание и потенциал да се развиваш навътре в себе си, вместо навънка, то тогава наистина си безполезен паразит и съвета ми е да се самоубиеш. Още повече че погледнато обективно, живота няма никакъв смисъл. Точно затова и хората си измислят всякакви глупости - за да запълнят този очевиден факт с нещо което да им дава принадлежност и чувство за време, място и цел. А пак ти казвам, нямаш нужда от подобни пошли илюзии за да съществуваш.
Последно редактирано от Doctor_Satan : 10-16-2012 на 18:34
Колебая се между това да ти пръсна шибания мозък с шибан пистолет или да се направя, че не съм те чула. НИКОЙ, НИКОЙ няма шибаното право да се самоубива. Вземете разберете, че колкото и лошо да ви се струва настоящето, винаги има начин да го променим. А ако не - то поне бъдещето да си направи по-светло. Научете се, че НИЩО няма да ви дойде даром и ако не се борите, нищо няма да направите с живота си и - да - той ще стане ОЩЕ по-нищожен и жалък, отколкото го мислите. И точно ти, господинчо, спри да бръщолевиш глупости за влакове - достатъчно съм видяла от такива самоубийства. С едно неосъзнато (всъщност - точно като мен и ПОВЕЧЕТО тук) момиче света НЯМА да свърши. Стига, има фейсбук, скайп, омегле дори - запознай се с някого и излезте. Пий кафе на някое барче и се запознай с някоя компания. Хайде де, не е толкова трудно. НЯМА да правиш глупости и да се самоубиваш.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
доктор_сатана, не влизай много във филмите,бро.
има смисъл да си нормален човек, дори и по-ексцентричен.
никой досега не е прокопсал с антисоциално поведение.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Сериозно, само това ли? Моля те, постарай се малко повече.
Какъв е проблема? Току що успорих смисъла на целият ти живот ли? И това е твоята реакция?
И само да вметна.... смисъла, на това което написах, е че няма нужда да прокопсваш.
Всъщност Никола Тесла го е направил и се е превърнал в най-великия учен и най-недооценения човек на тази планета.
Авторе, искаш ли да ти кажа защо НЕ успяваш? Защото ти си набил един филм в главата си, че нищо не става, че всичко е прецакано, че животът едва ли не е срещу теб. Не е нужно да си като всички, за да си щастлив. Приеми нещата по-леко, да не ти пука. Влез в много социални групи - има колкото искаш. И в университета, и извън него. Ще се запознаеш с много хора, ще завържеш връзки, ще си губиш времето, ще се чувстваш на място, пък и можеш да срещнеш точния човек. Ако искаш, прочети "Четирите споразумения" на Мигел Руис, може да ти е от полза. И запомни нещо: това, че някой върви успешно по даден път, не значи, че и ти ще вървиш по него, но това не значи и че няма път за теб! Късмет занапред!
Прощавам, но не ЗАБРАВЯМ.
Иска ти се, нали?
pathetic....
Аз мисля, че сам осъзнаваш нещата от живота и си достатъчно умен. Какво е това отчайване? Общо взето е доста кофти да мислиш, че някой е бил "единствен". Защото просто не е. Да, няма да е точно като нея, но ще има сходни черти, които отново ще ти привлекат вниманието. Просто дерзай и не се отказвай.
не, споко :д
просто аз защитавам универсалните ценности като любов, семейство и тн.
тва не значи че можеш да ме изкараш зомбиран, сив човек с баркод и тн
ти си много във филма. не мисля да ти отделям повече редове от необходимото
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
