- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Загубих баща си ...
Разбирам какво чувстваш. Преди време , майка ми беше много болна. Постоянно се страхувах какво следва.
Баща ти винаги е знаел и още ще знае , че ти си го обичала и все още обичаш.Живота продължава. След време ще мине , няма да си спомняш. Понякога може тихичко да си поплакваш във леглото,да си спомниш старите врмена. Да изпиташ носталгия.Случват се такива неща в дадени периоди от нашия живот,но той продължава. Очакват ни нови постижения/падения.
Мойте искрени саболезнования !
Той е дошъл с мисия на този свят и тази мисия е била да те отгледа и щом го е направил той си отива ... и ти му докажи, че той наистина трябва да бъде горд със себе си, че те е огледал и винаги знай, че те обича и ти винаги ще го обичаш. Времето лекува, но ти никога няма да го забравих и винаги ще си спомняш за него като видиш негова снимка или идеш на любимото ти място... Но помни едно .. Дете без майка е сирак, без баща .. пуло- сирак ... Моите искрени съболезнования ... ~ Горе главата .. ЖИВОТА ПРОДЪЛЖАВА
Аре престанете, бе! Нека си е злобен, да пише каквото иска, ама точно в подобна тема да си изливате простотията и да го обръщате на майтап..не ми се мисли какви смешни, недоказали се човечЕта сте в реалния живот. На доктор тупан много любов и внимание му е липсвало в тоя живот явно.
Съболезнования към авторката. Не знам какво се казва в такива случаи...едва ли нещо казано може да притъпи болка от такава загуба..Нищо не може да замести връзката между баща и дъщеря, но съм сигурна, че винаги ще я усещаш тази връзка, макар и на по-различно ниво. Успех с всички поставени цели, които имаш!![]()
Наблюдавайки сеира под ненадминатата ми логика считам, че това е поредната пикла търсеща внимание. Няма никакво чувство в написаното, все едно, че споделяш тъпа историйка. Че и тя си е такава де. Мислиш ли, че на хората наистина им пука, че баща ти се е гътнал? Еми не, правят го, от "уважение" , но изобщо не ги интересува.. Мдаа..![]()
Напротив, получавал съм достатъчно любов и внимание. Неща от които дефакто никога не съм имал нужда, нито съм искал любов от някой, нито пък внимание, но по стечение на обстоятелствата съм получил доста. Но вие пък това търсите, внимание и любов, от това имате нужда за да се чувствате живи. Защото без някой да ви обръща внимание, вие сте нищо. Не можете да съществувате самостоятелно, трябва винаги някой да ви посочва грешките, да ви прави комплименти, да ви дава оценки и да ви казва как да живеете.... А аз съм си самодостатъчен, не търся нищо отвън, защото всичко е вече в мен...
Мерси за коментара, успя да ме разсмееш. Подобни аргументи като "Той е комплексиран злобар, от липса на внимание" са доста разпространение и се използват защото дават негативно обяснение на противника, а в същото време никой от участващите в дискусията не разбира за какво иде реч. Никой не знае какво е това, но само знае че е някакво "свръх-психологично обяснение" което не може да се оспори. И и това е достатъчен аргумент в главите на останалите. Както е и достатъчен аргумент за теб, въпреки че изобщо не знаеш за какво говориш.
Но това което ме интересува е: Защо тук се насъбраха толкова много момичета на видима възраст 14-20г., и буквално изписаха едни и същи работи? И защо всички тези момичета си приличат толкова много, като поведение, начин на изказ, същност на аргументите, дори самите им профили и "псевдо-мъдростта", която излъчват? Според мен отговора е ясен. Тези хора не ги интересува това че бащата на момичето е загинал. Тях ги интересува само да се направят на Life гурута, че притежават някаква мъдрост, която видиш ли искат да споделят с останалите. Затова и постват такива клиширани простотии, да се докажат и същевременно да затвърдят тези клишета като истина за себе си.Изписвате си глупостите, за да затвърдите убежденията си и да се почувствате като някакви мъдри и преживели много, знаещи "кофтите неща в живота", бла бла бла. А дефакто си оставате едни самодоволни лицемерни пикли, които си мислят че истината за живота е написана по споделените снимки във фейсбук. Жалка работа. Поне недейте да лъжете че ви пука. Една даже вика че щяла да се разплаче..... Хахахахаха
Съболезнования. Напълно те разбирам и аз бях в твоето положение преди година и половина. Изпитвах същите противоречия като теб дали съм си изяснила отношенията с него и дали е разбрал, че страшно много го обичам. Често го сънувам и разбирам, че той наистина мисли за мен и ми помага, където и да е момента. Чувала съм, че мъртъв може да помогне много повече от 100 живи. Той вече знае, че страдаш, че много го обичаш. С времето болката ще утихне, но никога няма да го забравиш. Ще си спомняш деня на смъртта, все едно е било вчера.![]()
^ По повод предния коментар : Просто ще оставя това тук...
Doctor_Satan има и други полета за изява, не само форума.
Прегръщам те силно. Знам как се чувстваш - аз самата изгубих моя баща преди време и много, много ми липсва и съм сигурна, че винаги ще е така. Но вярвам, че е горе на небето - колкото и травиално да звучи и че ни гледа и пази - мен и цялото ми семейство.
Спомняй си хубавите моменти, поплачи си като ти домъчнее,няма лек за тази болка - тя си остава в нас.
Прегръщам те и бъди много силна!
^
Защо всеки смята че загиналите му близки са в рая? Ъъъъ, да ви е хрумвало че родителите ви може да са в ада? Особенно пък баща ви. Само задето ви е шамарил от време на време. А може и да е спял със съседката. Нали не си мислите че знаете тайните на всеки мъж, как така изведнъж приемате, че щастлив и доволен, баща ви ви гледа от небето и ви помага? Бащите ви може в момента да се пържат в ада... Just saying.
Не ми пука кой какво ще каже,че съм лигла,че съм пикла,търсеща внимание, НЕ МИ ПУКА ! Написах това,защото исках наистина да си излея душата. Това,че ти и другите ме смятате за лигла и пикла и,че това е била тъпа историйка си е ваша работа и не ме засяга. Както казах съм наясно,че никой не може да ми помогне още повече виртуално,но аз и не търся помощ от тези хора,защото не са в състояние да ми я дадат. Реших просто да си излея мъката и го направих.Оттам нататък кой какво ще си мисли за "тъпата историйка" и за мен самата не ме интересува.На кратко всеки си има мнение и казва това,което иска.
Нямам интерес да го прочета това цялото, затова само до тук. Такива псевдо-бунтари като тебе колкото искаш...мислят си, че наричат нещата с истинските им имена и видиш ли, те са духовно извисени поради тази причина..много над другите. "А аз съм си самодостатъчен, не търся нищо отвън, защото всичко е вече в мен... " - Браво, Хенри..ти си Месията. Дори не се справяш добре с тази си "роля". Може и да не ми отговаряш, тъй като нито бих го прочела, нито бих ти отговорила повече в темата.
@DennisCobain, не разбрах забавната шега..там..с тоягата.
Последно редактирано от Goddess : 10-26-2012 на 11:06
Никъде не съм казал за какъв се имам, а да твърдиш че се имам за нещо повече от останалите е абсурдно. Обяснението ми за това какъв съм, не беше за да се изкарам като бунтар, или всевиждащ, всезнаещ и всемъдър, обяснението ми беше изцяло с цел коректност. Ти обаче, понеже играеш роля, реши че и аз го правя... Сама се издаде. Следващият път не си проектирай простотиите върху мен.
Нямаш интерес да прочетеш останалото, или просто нямаш аргументи, с които да го обориш?
Също така, при вида на името ти и снимката която си сложила, не знам кой "влиза в роли"...
Последно редактирано от Doctor_Satan : 10-26-2012 на 11:58
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Аватара издава повече отколкото си мислиш... Той е символ на това с какво човека се идентифицира. Също както и името му. За да не бъда празнодумец:
Сега погледни мненията на хората притежатели на съответните аватари. Искаш да ми кажеш че не виждаш връзката?
Естествено някой би могъл да приложи това и върху мен. Само че моето име и аватар са умишлено подбрани за да създават провокация в читателя, също както думите ми между другото. Най-добрата провокация естествено е нещо което засяга личността на читателя, въпреки че това понякога не е достатъчно.
Колкото до ролите, те са реални. И аз играя роли, поне вие така ме виждате. Но каквато и роля да играя, тя винаги е съзнателна и никога не се идентифицирам с нея.Тя не ме определя като човек, аз просто ви подавам това което искате да видите. И естествено ролята на форумен бунтар, с провокативен профил и мнения, е също умишлена.
Но иначе ролите са абсолютно реални, точно като малките деца, които си представят че са войници. Само че вашето е преминало на подсънателно ниво и има точно същото предназначение като при малките деца. Подражание. Детето се кефи като види войник, затова се старае да се облича като него, да стреля наужким, да си представя че е войник. Естествено то никога няма да бъде такъв, но изживянето от преструването е хубаво, дава чувство за идентичност. Същото е и с вашите аватари, имена, думи и всичко свързано с вас. Всичко е просто една имитация и преструване. Но докато децата се преструват по един наивен начин, то вашите преструвки са много по-сериозни и вие наистина смятате, че всичко което приказвате, дефакто е вашата собствена истина. А вие просто сте я взели наготово от другите, присвоили сте си нещо чуждо което ви е харесало, с цел да се изживявате като него. Дали ще са яки закачливи мацки, дали ще са наперени мадами, няма значение. Всичко е роля. Също както при децата. Но понеже постоянно сте в ролята си, откакто сте "съзнателни" хора, започвате постепенно да си мислите че ВИЕ всъщност сте ролята си. Започвате да се идентифицирате с нея. Освен това възприемате хората с техните роли, и взаимно си допълвате(коригирате) ролите. Така че "театъра" да е в синхрон.
И ти играеш роля - всичките милувки, критики, "абсолютни истини", клиширани мъдрости, заучени фрази и вече определени типове поведения(на определен стимул- определена реакция). Всичкото това е роля, образ на подражание. И тук всички го играете, несъзнателно и неумишлено естествено.
Последно редактирано от Doctor_Satan : 10-26-2012 на 13:58
Четях мненията и се чудех на акъла на повечето хора.
Загубих баща си преди около от година. Лично искам да кажа, че той беше човекът, когото обичах най-много. Може би защото бяхме с еднакви характери, не знам. Не ме и интересува защо.
Авторке, знам, че те боли. Но, повярвай ми, не го правиш по-лесно на никой, когато седиш и ревеш. Нито на майка ти, нито на брат ти, нито на себе си. Стегни се, спомни си хубавите моменти с твоя баща и продължи напред. Вярно, за мен баща ми беше онази личност, която ми помагаше с всяко мое начинание. Той беше там, до мен, държеше вратите широко отворени. Усилията, които полагах, когато той беше до мен, бяха значително по-малки. Но, ето, светът продължава, не чака никой. Нито теб, нито мен. Празнината, която остави баща ми не искам и не смятам, че ще запълня някой ден, защото той все още е там. Макар и вече да не е тук, спомените ми за него са.
Няма да изказвам съболезнования, нито да казвам да не се обвиняваш. За мен това беше чисто лицемери от страна на хората. С какво някакви си думи ще ти помогнат, ако ти самата не можеш да помогнеш на себе си. Наречи ме студена, наречи ме хейтър, наречи ме както искаш. Паднах, станах, продължих.
Стискай зъби. Това е.
Nothing to do, nothing to say... fade away...
Не, просто не ми философствай, нито ми развивай теми. Няма какво да ми кажеш. Това а3 и ВИЕ в повечето ти постове въобще и темите ти ме потресе. Дървен философ. Всъщност не си първия. Нито обяснявай кое какво е. Топлата вода е открита хилядолетия преди теб.![]()
Говоря ти за нападките и грозните ти коментари на моменти. Ако се чувстваш неразбран, искаш да изкараш нещо от себе си, интернет не е мястото.![]()
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Това,че тъжиш е напълно нормално и не те прави лигла.Всъщност е напълно нормално да ти е трудно да продължиш по стария начин.Преживяла съм това с татко и за съжаление след това и с втория ми баща и мисля,че разбирам как се чувстваш.Много зависи и от околните времето,за което ще го преживееш и съм съгласна с едно момиче нагоре за това,че трябва да бъдеш силна и да подкрепяш семейството си сега,колкото да ти е тежко и на теб самата.След време ще си спомняш за него с усмивка,ще се чудиш какво ли би било ако той беше тук...Не се депресирай,продължавай да живееш пълноценно,за да радваш майка си,помагай с каквото можеш и на всички ви ще бъде по-лесно