"Отворих си очите..."

[бисквиткаaa]

Здравейте, чудех се от къде да започна... Аз съм едно обикновено 17-годишно момиче, нямам проблем с общуването, но имам проблем с хората, като цяло. Не мога да намеря хора, с които да се чувствам добре. В училище се справям отлично, имам амбиции и цели, гоня си ги и се старая да се развивам. Нямам приятели. Само познати. От класа си общувам само с момчетата. Единствено с тях намирам различни и разнообразни теми на разговор и се чувствам комфортно. С момичетата почти не общувам, не ме харесват, а да си кажа честно и мен не ми допадат особено. Извън даскало нещата са малко по- сложни. Не обичам да излизам, не намирам подходящо място и обкръжение, в което да се впиша. До скоро се чувствах добре и само докато си стоя в нас, и извършвайки неща, които ми доставят удоволствие. Демек, четене, писане, гледане на сериали, готвене и тн. От време на време излизане с момчетата от класа- кино, билярд, и прочие. Но започнах да се чувствам самотно. А както много от вас знаят, това чувство е ужасно. Спрях да си общувам дори с тях. И честно казано не ми е кофти от това, че не намирам приятели и хора, с които да ми е приятно да общувам. Нещата май са по-лично. Отворих си очите. Просто имам нужда от любов. Имам нужда и да раздавам любов. Но съм прекалено скептично настроена към това, че мога да си намеря подходящо момче. А може би имам някакъв комплекс от външността си... Не знам. Но във всеки случай не си мислете, че имам проблем със самочувствието. Приемам нещата така: Не съм перфектна на външен вид, но умея и знам как да се държа като човек, имам съвест, мога да говоря на всякакви теми без да се притеснявам, умея да изслушвам, умея да давам съвети, умея да премълчвам, когато се наложи, умея да си призная, когато съм сгрешила. И някак смятам, че тези неща компенсират това, че не се харесвам физически. Не ме е страх, че мога да бъда отхвърлена, свикнала съм, но ме е страх, че ненавистта ми към хората ще се повиши още повече. Не знам какво да правя вече, трудно ми е и колкото да съм стискала зъби до сега, не мога повече...

[Blab]

Не ме е страх, че мога да бъда отхвърлена, свикнала съм, но ме е страх, че ненавистта ми към хората ще се повиши още повече. Не знам какво да правя вече, трудно ми е и колкото да съм стискала зъби до сега, не мога повече...

чувам те.
в един момент просто трябва да се откажеш от опитите, от очакванията си(за нещо, което не си виждала/срещала, нещо, което не съществува). светът е такъв, ти си такава. не можеш да го промениш, не трябва да се променяш (защото бягайки от себе си, прекроявайки се, се отдалечаваш от опорната си точка, от състоянието си на покой, съответно - от щастието). вземай си това, което можеш, оставяй това, което решиш.
//дотук стига моята "мъдрост". успех!)

[SuNsEt]

Ненавист към хората ? Ти си асоциална. Помисли си пак,защото проблема е в теб и в това твое мнение,което си изградила за околните. Определено съм на мнение,че в днешно време всичко е по-трудно ,особено да си намериш истински приятели и истинска любов,но начина,по който мислиш няма да ти помогне да преодолееш някои от трудностите в живота ти. Защо ли? Ами чисто и просто,защото човекът е социално животно,както обичам да казвам. Няма да изпадам в подробности по тая тема. Колкото до това да намериш любов-супер, поздравления
Знай,че здравата любовна връзка се гради най-вече на приятелство и доверие. Много хора тръгват заедно преди да са изградили приятелство помежду си. Понякога то се появява по време на връзката,но друг път въобще го няма и нещата се провалят.
Така че по-добре отвори ума си към нови запознанства с цел забавление и намиране на приятели.Лека полека след това ще тръгнеш и в посока любов. Недей да бързаш да търсиш ЧОВЕКА , защото можеш да се излъжеш много лесно от мачовците и думите 'аз не съм като другите'.

[Amore-Mio*]

Спри да очакваш и търсиш само това - точно сега нищо няма да намериш, защото си на предела да превърнеш тая идея в цел и да направиш всичко възможно, за да намериш любовта. Тъпо е, не мислиш ли? Всичко с времето си. Всичко се случва, когато най - малко го очакваш. Клише е , но е вярно.
Просто си общувай с хората. Прави това, което ти харесва.
И остави нещата да се случат така, както са писани да бъдат.

[psychopath]

И аз не харесвам хората като цяло и дори не го крия, но съм доста социална личност и даже хората ме харесват хахаха
Но аз си имам приятели и продължавам да си търся нови хора, да правя нови неща, на нови места...последното лято примерно се запознах със страшно много хора, с някои от тях намерих много общи интереси...
Това ми е съвета - нови хора, нови неща, нови места...

[DisappointedDreamer]

И аз не харесвам хората като цяло и дори не го крия, но съм доста социална личност и даже хората ме харесват хахаха
Но аз си имам приятели и продължавам да си търся нови хора, да правя нови неща, на нови места...последното лято примерно се запознах със страшно много хора, с някои от тях намерих много общи интереси...
Това ми е съвета - нови хора, нови неща, нови места...

Подкрепям.
Оттърви се от всичките си очаквания - те само ни разочароват накрая. Вълнуват те много неща - съветът ми е да ги използваш, за да завържеш нови приятелства и да попаднеш в нови среди.
Интересувай се от хората. Не чакай те да започнат да се интересуват от теб.

[bitchwolf]

Бъди малко по-положително настроена към хората. Това се забелязва и се цени. Усмихнатите хора са търсени и обичани

[Azoria]

Ненавист към хората ? Ти си асоциална.

Какво заключение... Момичето просто не харесва хората и аз не ги харесвам, пък хич не съм асоциална.

Съвета ми е да започнеш пак да излизаш понякога с момчетата. Нищо няма да ти се случи, ако не излизаш. Запознавай се с нови хора и все някъде ще се намери момче за теб.

+ Не си набивай каквито и да било комплекси. Харесвай себе си, защото поведение тип "срамувам се от себе си" е нещо ,което се разпознава и на подсъзнателно ниво и отблъква хората.

[pandabear]

DisappointedDreamer, аз пък не мисля, че трябва да се интересува от хората. Каквото и да си говорим всички малко или много сме едни гадни егоисти. И това не е толкова лошо... Хубаво е, че авторката намира сама своите плюсове и минуси. Не е хубаво това, че позволява на факта, че се дразни на хората (не те упреквам и аз го правя), да ѝ пречи в развиването ѝ в общуването. А пък за любовта, какво да ти кажа. Личи си, че си умно момиче. Колкото и да е важно уж материалното и физически красивото в днешно време не мисля, че то може да заличи, духовното. Просто бъди себе си и ще се намери човек, който да те оцени. Упсех!

[tori]

Подкрепям.
Оттърви се от всичките си очаквания - те само ни разочароват накрая. Вълнуват те много неща - съветът ми е да ги използваш, за да завържеш нови приятелства и да попаднеш в нови среди.
Интересувай се от хората. Не чакай те да започнат да се интересуват от теб.

Мхм.

[DisappointedDreamer]

DisappointedDreamer, аз пък не мисля, че трябва да се интересува от хората. Каквото и да си говорим всички малко или много сме едни гадни егоисти. И това не е толкова лошо...

Тя попита как да завърже приятелства. Аз просто и отговарям.

Каквото и да си говорим, изобщо не е приятно да си киснеш вкъщи сама, докато можеш да излезеш навънка с приятни хора.

edit:

Кой ще я оцени такава? И аз преди си мислех, че хората са ужасни, но в действителност изобщо не е така. Просто трябва да захвърлиш настрана своите представи, и да видиш какви са в реалността. Интересувай се от тях. Накрая, може да попаднеш на хора, които мислят досущ като теб и споделят твоите интереси. Както някой по-горе спомена - независимо какви хора търсиш, всички харесват усмихнати/весели/лъчезарни същества.