- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Последна тема по темата 21.12.2012! Кой каквото има да казва,да го каже..
Ма на теб кой ти е казал,че се страхуваме от смъртта ;д ?
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
Бахти спамаАз съм сууууупер,благодаря мила
;д и чек ти пиа на ЛС,че шни накажат д
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
Ти все пишеш ЛС-та на момичетата - bitches love philosophers and wizards![]()
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
Само да не ви разправя за рептилите
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
Оф моля ти се млъкни подлизурко
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
Уффф като я чуя тази толерантност вече и получавам обриви. Това е най-голямата простотия измисляна някога. Но иначе има логика вече да сме влезли в новата епоха. Даже бих казал че хуманността и толерантността са новата религия, поне в западния свят. И точно като нашият приятел Джийзъс, те са лъжа. Даже самият образ на Джийзъс почна да търпи промени. Според мен никой в предното хилядолетие, не е използвал Иисус като символ на доброто и толерантността. Напротив, използван е като духовен символ, като образ на някакъв войнствен отец, според трябва да убиваш неверници и да живееш с чест, за да отидеш в рая. А не да бъдеш подлога и изтривалка, с фалшивите претенции, че си толерантен и мъдър, каквито са призивите на модерното християнство. В средновековието повечето хора са били силно вярващи християни, но съдейки по войните, по моралните им кодекси и т.н. можем да заключим че не са били най-миролюбивите и толерантни хора. Така че мира и толерантността са по-скоро нови тенденции в християнството. Един вид християнството се трансформира според новите очаквания и разбирания за света. Но наистина вече християнството отмира. А новата религия на толерастия и овчедушно поведение е вече тук. За съжаление. И хората които вярват в тези глупости са не по-малко заблудени от християните. Даже откривам доста прилики между тези две групи. Сляпо вярват в някакви измислени правила и морални притчи - че всички сме равни, трябва да сме толерантни, да се обичаме и да си уважаваме мненията - все едно тези идеи са дадени от Господ. А те са си човешки измишльотини.
браво
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
Само аз ли разбирам толерантността като незаинтересованост и бездействие спрямо хората с 'дразнещи' убеждения? Тоест ясно е, че винаги ще има хора с противоположни вярвания или външни белези, които няма да ни харесват. Толерантността в този случай е 'приемане' на въпросните чрез липсата на агресия спрямо тях. Дори да вярваш, че са вредни за света като цяло, просто приемаш, че това не е твоя отговорност и ги игнорираш. Никой не ти казва да ги обичаш. В случай, че вредят лично на теб или твои близки, и ти отвърнеш, това не е липса на толерантност, а самозащита и инстинкт за оцеляване. В никакъв случай не твърдя, че толерантността е някаква особена добродетел, на мен ми се струва по-скоро егоистична и донякъде пасивна характеристика. Тя намира приложение най-вече в личностното оцеляване и в този смисъл е всъщност полезна.
без толерантност живота е невъзможен, по някога човек трябва да бъде толерантен дори и към себе си.
има неща, за които човек може да прояви толерантност, но има и неща за които не трябва да се проявява толерантност - зависи от обстоятелствата. Но за човек, които има грешни представи за добро и зло е почти невъзможно правилно да приложи тази си способност - толерантност.
Нееее, това за което говориш ти е да не ти пука. Толерантността е идея, не характеристика. И на мен не ми пука че някой има различно мнение. Пречи ми идеята че аз трябва да възприема неговото мнение и да го уважавам. А мненията на повечето хора са тъпи, защото и самите хора са тъпи. И именно тази идея, според която трябва да се съобразявам и да "зачитам" мненията на останалите, това е толерантност. И точно тази толерантност и възприемането на чуждите гледни точки е пълна малоумщина, според мен човек трябва да "признава" мнениeто на другия(в смисъл, че другия притежава такова мнение), но винаги трябва да има правото да каже за другия - "Този човек е напълно малоумен и мнението му е простотия". И именно тук се намесва като идея толерантността - не можеш да кажеш на другия, че е тъп и мнението му не струва, така автоматично ставаш лош и нетолерантен. Така всяко мнение, независимо колко е тъпо, става обществено коректно. Така един вид тъпотията става легитимна, само защото е мнение. Ето това ме дразни. Толерантността не е липсата на отношение към мнението на другия, а насилствено приемане на това мнение като равноправно на твоето, или други.
Това с уважаването на чуждото мнение са пълни глупости.Не мога да уважавам глупост,изръсена от простак,разбира се.Казвайте си всичко,което мислите и хич да не ви пука,че "нарушавате" кодекса !
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
който предлага нещо по-добро, всички забелязват че онова, което (той) излага е по-добро, а онзи, който се държи презрително/враждебно против по-доброто вместо да предложи нещо по-добро от него, той с сигурност не предлага нищо по-добро
Последно редактирано от npp : 11-05-2012 на 13:45
Млъкни шизофреник !
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
Отново разлика в тълкуването.Аз разглеждам толерантността като проявление, като липса на нападателност спрямо хората с различно мнение без значение дали вътрешно ги уважаваш или не. Тоест за мен няма значение дали не обясняваш на другите, че са тъпи, просто защото не виждаш смисъл и не те интересува или заради някакви дълбоки морални вярвания в равенството примерно. Стига да не дискриминираш другия, си толерантен независимо от мотивацията. ти. Ако погледнем причината, поради която толерантността се поощрява - именно външното и проявление и полза, то защо в нейната дефиниция да не включим и търпимостта поради липса на интерес и смисъл?
Правото или по-скоро физическата способност да казваш, каквото си искаш, така или иначе го имаш. Това никоя идея не може да ти го отнеме. Нападайки другия словесно, ти така или иначе ставаш "лош" поради доста различни причини без изобщо да включваме толерантността към уравнението. Тук търсиш вината в грешната идея и това няма как да се счита за валиден аргумент конкретно против толерантността.
Ако тръгнем от твърдението, че абсолютна истина и единствени валидни убеждения няма, то чуждото мнение е просто различно от моето, не по-правилно или по-грешно. Дори да има напълно точен, окончателен и единствен обективно правилен отговор на даден въпрос, то той е недостижим за човека, защото неговите възприятия, сетива, предишен опит и различни други фактори изкривяват истината. Следователно поради ограничеността ни до човешкия мозък, никой от нас не може да претендира за точна преценка. Всяко нещо, което смятаме за вярно, е просто теория и възможност. Тогава не е ли по начало необосновано оценяването на чуждото мнение като грешно?
Да, мнението е винаги субективно. И докато има човек в цялата работа, обективност не може да има. Това е фундаментален принцип. НО... възможно е подобряване на адекватността спрямо обективната реалност. И това става посредством унищожение и премахване на такива "човешки работи" като мнения, убеждения, вярвания и т.н. Има си мнения които са по-близо до обективната действителност, има и такива които не са. След като твоето виждане е примерно по-вярно, в смисъл че е подкрепено с факти, доказателства, примери и т.н. ти трябва да имаш правото да претендираш че твоето мнение е по-истинско а мнението на противника ти е малоумно.
Не , напротив , нямаш правото да си казваш каквото искаш. Точно това ти забранява толерантността, да бъдеш нетолерантен. А така самата толерантност губи смисъла си и се превръща в нетолерантност към нетолерантните. По същия начин както борбата срещу предразсъдъците се превърна в предразсъдък. Или пък друг пример - Когато в една стая има хора които се карат и викат, и ти за да ги укротиш - почваш и ти да викаш. Абсолютно малоумие. Не можеш да казваш на някого да не бъде нетолерантен, защото така самия ти се превръщаш в нетолерантен. И така самата толерантност се превръща в нетолерантност. Ако всеки има право на мнение, значи аз имам право да бъда нетолерантен. А аз го нямам това право, поне не в средите, където тази идея се лансира.
Това не е толерантността, позната във обществените среди. А аз за нея ти говоря, като идея че всеки е ЗАДЪЛЖЕН да уважава мнението на другите , колкото и малоумно да е то. Това е толерантност като обществено-социален феномен, като идея, а не като личностно качество. Аз от там започнах, с проявлението на тази простотия в масов характер. Така че това как ти възприемаш толерантността, не е валидно в контекста на това което аз казах. Не съм разглеждал толерантността като лично качество, а като обществено-коректен булшит. Който чак след това преминава на индивидуално ниво.
По интересен начин възприемаш толерантността, и в твоя смисъл, и аз съм донякъде толерантен, но това има много малко общо с толерантността, която аз разглеждам. Вероятно не ме разбираш, защото не си била на моята позиция. Аз съм били дискриминиран защото дискриминирам. Е къде е логиката в това? Хората са тъпи и никога няма да възприемат толерантността като теб, те просто я приемат като някакъв свещен закон. И точно там е проблема.
Не знам как ви се занимава да пишете тоооолкова много ;д
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
Неслучайно ти казах, че търсиш вината в грешната идея. Хората ще реагират негативно, когато нападаш мненията им, дори никога да не беше разпространявана идеята за толерантността. Ненужно е да обяснявам, защо хората се чувстват длъжни да отвръщат негативно, когато някой се противопостави на убежденията им. Докато нападаш и ти ще бъдеш нападан като причината изобщо няма да се крие в вярването на някого, че толерантността е свещен закон. Още в началото ти казах, че ако някой вреди лично на теб и ти отвърнеш, това не е липса на толерантност, а инстинкт за самосъхранение. Следователно ответната реакция спрямо твоята нетърпимост се корени в нещо много по-първосигнално и дори по-биологично обосновано, а не в нещо, зависещо от отношението на някого към дадена идея, в случая - толерантността.
Ама нали самата идея на толерантността е да не бъдем първосигнални, "Да бъдем повече хора". Като реагират първосигнално да не ми излизат с глупостите, че са толерантни. Practice what you preach.
Инстинктът за оцеляване не е в конфликт с толерантността. Тя е в сила до момента, в който не бъдеш нападнат. Както казах единствената реална полза от толерантността е умението да се приобщаваш по-лесно, което спомага оцеляването. Подразбира се, че всичко, което е в разрез с този основен принцип, не принадлежи към идеята. Това абсолютно никога да не действаш първосигнално няма как да е задължителен закон на толерантността, просто защото е неизпълнимо. Предполагам, мотивацията на цитата е да не бъдем първосигнални, когато не е нужно.