Гаджето ми не ми позволява да пуша

[kalpazanka]

Би било много грозно да поставяш ултиматуми на другия и да го манипулираш.А аргумента със здравето и загрижеността е малко смешен,тъй като всеки отговаря за себе си,прави своите избори и си носи последствията.

Пантерата ви го каза ясно, въпросът е дали искате да вникнете в написаното от нея. И понеже явно НЕ искате, от позицията на непушач, делящ обща спалня с пушач, ми се ще да ви светна защо аргумента със загрижеността изобщо не е смешен.

Първо, цигарите са разход. Когато се стигне до 2 кутии за ден, това удря финансово с 10 лв. За един месец сумата набъбна на 300 лв. Сложете към тези 300 лв. наем, храна, дрехи и обувки. Така. Това е счетоводната част.

Второто "смешно" е сутрешната му кашлица и нежеланието да си направи рентгенова снимка. От опит знам гадостите около осигуряването, здравната каса и проклетите пътеки. Отделно ме втриса какъв бум на карциноми има в България. Не искам да съм черногледа, харесва ми да съм с розови стъкла, обаче опирайки до здравето на моя спътник, балоните се пукат. Искам да е здрав, искам да сме дълги години заедно, искам да се радва на внуци и правнуци, а не да си култивира ХОББ /хронична обструктивна белодробна болест/ в най-добрия случай и ХОББ да го отнесе без време.

Трето. Не си мислете, че е вредно само жената да пуши преди зачеването. При мъжа пушач положението със сперматогенезата също не е розово. Не искам да се влача по клиники и да се чудя какви изследвания да правя;не искам родата му да ме гледа на криво, защото имаме някакви репродуктивни проблеми. Искам една планувана безпроблемна и лека бременност, която да завърши с появата на едно /или две-три / хлапе/та/.

Никога не съм му мърморила, никога не съм му поставяла ултиматуми. Виждала съм го абстинентен, докато се опитваше да ги отказва, подкрепяла съм го, но чак едва когато каза "Това ми тежи- искам да ги спра!", го насочих към специалист и започна терапия.

[anonymous708973]

...

Вземете го прочетете. За свои избори можем да говорим (донякъде!), когато сте само сгаджосани... живеете ли заедно, имате ли общи разходи... еми, няма да съм съгласна толкова много пари да отиват за цигари, ако заради това се лишаваме от друго, което е по-важно.

Съобразяването е в двете посоки. Приятелят ми не пуши вкъщи (а на прозореца или терасата), защото нашите мразят дим. Ако ги няма - пуши вътре и проветряваме. Гледа да не ми кади в лицето, но това е елементарна култура и го считам за задължително.
Когато излизахме на кафе преди, винаги сядахме в отделението за пушачи. След забраната лятото сядахме навън, естествено, от спадането на температурите - вътре. Да няма да стоя на такива температури навън?! В повечето случаи излизам с него пред кафенето/бара, за да пуши.

Калпазанке, отказа ли ги?

[kalpazanka]

Калпазанке, отказа ли ги?

Само ги намали....

Калпазанке - евала. Exactly my thoughts, ама ме мързеше да пиша.

Калпазанке,права си,но колко от непушачите вземат предвид точно тези доводи.

Айде, старата песен на нов глас....

[ShtrudeL]

Пантерата ви го каза ясно, въпросът е дали искате да вникнете в написаното от нея. И понеже явно НЕ искате, от позицията на непушач, делящ обща спалня с пушач, ми се ще да ви светна защо аргумента със загрижеността изобщо не е смешен.

Първо, цигарите са разход. Когато се стигне до 2 кутии за ден, това удря финансово с 10 лв. За един месец сумата набъбна на 300 лв. Сложете към тези 300 лв. наем, храна, дрехи и обувки. Така. Това е счетоводната част.

Второто "смешно" е сутрешната му кашлица и нежеланието да си направи рентгенова снимка. От опит знам гадостите около осигуряването, здравната каса и проклетите пътеки. Отделно ме втриса какъв бум на карциноми има в България. Не искам да съм черногледа, харесва ми да съм с розови стъкла, обаче опирайки до здравето на моя спътник, балоните се пукат. Искам да е здрав, искам да сме дълги години заедно, искам да се радва на внуци и правнуци, а не да си култивира ХОББ /хронична обструктивна белодробна болест/ в най-добрия случай и ХОББ да го отнесе без време.

Трето. Не си мислете, че е вредно само жената да пуши преди зачеването. При мъжа пушач положението със сперматогенезата също не е розово. Не искам да се влача по клиники и да се чудя какви изследвания да правя;не искам родата му да ме гледа на криво, защото имаме някакви репродуктивни проблеми. Искам една планувана безпроблемна и лека бременност, която да завърши с появата на едно /или две-три / хлапе/та/.

Никога не съм му мърморила, никога не съм му поставяла ултиматуми. Виждала съм го абстинентен, докато се опитваше да ги отказва, подкрепяла съм го, но чак едва когато каза "Това ми тежи- искам да ги спра!", го насочих към специалист и започна терапия.

Искам това мнение да е и на тази страница.