Това е защото,когато изслушваме приятелите си,оказваме им подкрепа винаги,утешаваме ги,те ни се качват на главата.Аз съм точно така,само че,когато аз имам проблем,гледам да не товаря приятелите си с него,защото ми е някак неудобно,не искам да ги занимавам.Но пък иначе аз съм рандъм кошчето за душевни отпадъци.И странното е,че никога не съм им казвала,че ми е писнало-затварям се в себе си и сама си анализирам проблемите.
Таа,мисълта ми беше-понякога идва пределният момент,в който разбираш,че такова нещо като чисто приятелство няма.Винаги единият е паразит/консуматор,а другият е просто наивен?!/всеотдаен/леко глупав.