Направи добро - изяж лайно....

[x7aZzy]

Niakoitam, аз умея да разговарям с хората и особено с приятелите си, без да звуча обвинително и да ги карам да се чувстват неудобно. И подобен разговор няма да е породен от "неоправдано очакване", а от чиста загриженост от моя страна. Щом някой от приятелите ми започне да се държи не на себе си (както каза Сиси - да прави нещо без рационално обяснение; и това важи във всяко отношение, не само за случаите, когато аз имам нужда от помощ и не я получавам), съвсем нормално е да съм загрижена и да попитам какво се случва. А не да тропам с крак и да стискам зъби, мислейки си, че ме заебават. Или пък да рева и да се тръшкам, че не ми обръщат внимание.


jghgh, доближаваш се до истината - интересувам се от будизма.
Съгласна съм с това:

по-висшо мислене е това, което очаква само от себе си, изисква само от себе си, държи отговорно само себе си за всичко, което му се случва.

и се стремя към този вид мислене. Колко се настройвам и колко не, не мога да кажа. Но това, че ти го намираш за невъзможно, не значи абсолютно нищо.

А относно Екстази.Хората сме много привикващи същества.Тя вече е привикнала на това отношение от този човек и ако веднъж не го направи може и наистина да не и направи впечатление,вторият път може и да стисне зъби,но при третата подобна постъпка най-вероятно ще започне да и светва в съзнанието някаква лампичка и единственото от тази сегашна сигурност,което ще остане е може би настървеността, с която ще се опитва да убеди хората около нея, че няма никакви проблеми и не е чак толкова важно това, за да прикрие, че всъщност отново е поразочарована и да покаже на всички всъщност колко независима и силна е тя.

Ти пак ли не разбра, че аз "поразочрована" трудно ще остана, след като нямам подобни очаквания?
И не казвам, че няма как да ме разочарова - естествено, че има, но по съвсем различен начин от това да не ми прави услуги или да сме се уговорили за дискотека, а той да ми върже тенекия например.
За мен доста обидно би било да спре да ми се доверява. И би ми станало тъпо, не защото очаквам да ми се доверява. А защото ще си помисля, че аз не съм достатъчно "добра", за да ми споделя вече. Ще потърся проблема първо в себе си, а после в него. Както и се старая да постъпвам последните години. И в интерес на истината повечето бъгове се оказаха наистина в моята система.
Моля, обясни ми какво общо има дали аз съм независима и силна с това дали някой приятел ме е заебал. И на мен лапичка ще ми светне още първия път и няма да чакам, за да се поинтересувам какво е станало (виж първия ми абзац).

О, да - пак ме разкри! Аз съм нещастна, разочарована, без приятели, с единствена цел в живота да убеждавам форумните клоуни колко съм силна и независима и как нямам никакви проблеми.
Чуй се само какви ги пишеш.

[Niakoitam]

Niakoitam, аз умея да разговарям с хората и особено с приятелите си, без да звуча обвинително и да ги карам да се чувстват неудобно. И подобен разговор няма да е породен от "неоправдано очакване", а от чиста загриженост от моя страна. Щом някой от приятелите ми започне да се държи не на себе си (както каза Сиси - да прави нещо без рационално обяснение; и това важи във всяко отношение, не само за случаите, когато аз имам нужда от помощ и не я получавам), съвсем нормално е да съм загрижена и да попитам какво се случва. А не да тропам с крак и да стискам зъби, мислейки си, че ме заебават. Или пък да рева и да се тръшкам, че не ми обръщат внимание.

Защо изключваш факта, че загрижеността и очакванията могат да вървят ръка за ръка и ЗАГРИЖЕНОСТТА да идва именно поради непокритите ОЧАКВАНИЯ за това как ще се държи даденият човек в даден момент.Защо всячески се опитваш да извъртиш думите си така, че да защитиш тезата си. Ами ако нещата,които ти се кажат ти изглеждат неудовлетворителни и изсмукани от пръстите.Ами ако даденият човек в един момент просто откаже да разговаряте.Какво правим тогава? Сигурно освен, че няма да ти пука,защото нямаш очаквания нали, ще си и страшно доволна от тоя факт.

Ти пак ли не разбра, че аз "поразочрована" трудно ще остана, след като нямам подобни очаквания?
И не казвам, че няма как да ме разочарова - естествено, че има, но по съвсем различен начин от това да не ми прави услуги или да сме се уговорили за дискотека, а той да ми върже тенекия например.
За мен доста обидно би било да спре да ми се доверява. И би ми станало тъпо, не защото очаквам да ми се доверява. А защото ще си помисля, че аз не съм достатъчно "добра", за да ми споделя вече. Ще потърся проблема първо в себе си, а после в него. Както и се старая да постъпвам последните години. И в интерес на истината повечето бъгове се оказаха наистина в моята система.
Моля, обясни ми какво общо има дали аз съм независима и силна с това дали някой приятел ме е заебал. И на мен лапичка ще ми светне още първия път и няма да чакам, за да се поинтересувам какво е станало (виж първия ми абзац).

О, да - пак ме разкри! Аз съм нещастна, разочарована, без приятели, с единствена цел в живота да убеждавам форумните клоуни колко съм силна и независима и как нямам никакви проблеми.
Чуй се само какви ги пишеш.

Не, не съм разбрал,но пък хората често имаме навика да си слагаме маски ако ме разбираш.Някои се опитват и да бягат от себе си и сами вярвайки си понякога.
За теб би било обидно да спре да ти се доверява.Е, за чий пък ще ти е обидно.Нима даден човек пък е длъжен да ти се доверява.Отговорът е че изобщо не е.Само че в твоите очаквания би ти станало обидно ако не го прави.И това също са определени очаквания.А за дискотеката...след като 10тина пъти ти върже тенекия, ти ще спреш да го каниш или пък ще започнеш с умисъл да му връзваш тенекия и ти.Защото в твоето съзнание той напълно ще си го заслужава.И колкото и да се опитваш да го извърташ, моите думи и твоите говорят за едно и също нещо казано по по-различен начин.Реалният и божественият.Просто се стараеш да се поставиш на мястото на другият и проблеми няма.
Има има връзка.Едно е да се направиш, че ти дреме на капата и си много независима и силна пък друго е да покажеш слабост пред околните показвайки как даденият човек ти липсва много и се чувстваш не както ако нещата не бяха станали така.Макар, че в някои случаи наистина няма никакъв смисъл от това.Ще се поинтересуваш да.Защо? Казах по нагоре.

Последният абзац обаче изби рибата отвсякъде.Нещо много нападателно ми тръгваш за дискусия. Само едно ще ти кажа обаче. Винаги ама абсолютно винаги,когато някой ми е тръгвал така без да ме познава и впоследствие сме се опознавали ВИНАГИ съм разбирал, че това е било просто защитна реакция и човека си е имал някаква причина за нея.Продължавай в тоя дух и следващият пост пък аз ще ям пуканки и ще ти пляскам.Като започна да усещаш, че всъщност наистина май съм прав нищо друго не ти остана освен агресията и фалшивата самоироиния и ирония.
Иначе няма как да се чуя какви ги пиша.Мога само да се видя.