- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
хм, бих погледнала.
//кратките разкази са идеални за спирките и градския.
Монзо страшно добре владее кратката форма. Плътност, действие, език, развити персонажи, фабула в от 3 до средно 5 страници. Цинизмът му не е дразнещ (като при Буковски, примерно:Д), нито самоцелен, напротив - напълно оправдан и ангажиран. Основно разглежда човешките взаимоотношения (предимно междуполовите) в различните социални роли, среда, контекст и начина, по който повлияват отделните личност, психика, поведение. Има вкус към абсурда, но не отвлечен и алегоричен, а този, изпълващ ежедневието на съвременния човек, този, който доброволно избираме - от скука, от пренасищане или спрямо обстоятелствата.
//Трябва да кажа, че по принцип трудно чета проза, конкретно разкази (предпочитам романа като форма, след него - новелата), и съм особено критична, защото търся плътност и завършеност, не класическия обем. В този смисъл, определям късия разказ като най-трудната за изпълнение литературна форма, в която, разбираемо, повечето автори не могат да се впишат. Късият разказ е поезия в проза.<3
Ким е прекрасен, от месец вече обмислям да си взема преведения му роман. Още се колебая, обаче. Сега не му е моментът.