- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Промени в името на любовта?
Без значение кога, дали по-рано или по-късно, в природата ни е заложено да се влюбим. При всички влюбването е различно, при някои по-силно, при други не чак толкова, но както казват "двете различни планети все някога ще се сблъскат".
А след въпросния сблъсък настъпват и промени.
Всеки е свикнал да води определен от него и съдбата начин на живот с изградени навици.Тези навици са строго индивидуални.
Някои хора се страхуват от промени, защото не знаят как ще се развият нещата по-нататък и не смеят да се откажат от начина си на живот. Други рискуват и предприемат промени.
А вие, от какво бихте се лишили в името на любовта? Заслужава ли си да се променяме заради някой друг?
Заслужава си да се направят някои компромиси или съвсем козметични промени: от рода на да бъдеш малко по-сериозен, да поемаш повече отговорности, може би да не излизаш толкова често и да обръщаш повече внимание. Нормално е при една сериозна връзка да промениш начина си на живот, защото до преди това си се съобразявал единствено със себе си, а сега има и друг човек в живота ти. Но трябва да се внимава, защото границата е много тънка! Трябва винаги да пазиш приятелите си и да не губиш себе си и това,което си. А и все пак ако някой не ви обича такива, каквито сте... то значи не ви обича,дори да ви го казва! Ако някой не е с вас в лошите ви дни, то не заслужава да бъде до вас и в добрите ви!
За излизането не съм съгласна. Какво значи да не излизаш? Това за мен не е здравословно пък и поне аз не мога да бъда с човек, който не излиза от тях. Не харесвам домошарите въпреки че понякога е хубаво, но тук вече според мен си зависи и от възрастта.
Това ако са козметични промени, не знам. Като изключим излизанията, изброеното се променя когато пораснеш, а не когато започнеш връзка. Да си ограничаваш излизанията заради някого пък просто няма да го коментирам.
Преди "сериозната" връзка къде сте расли??? Преди това си се съобразявал само със себе си, да бе, сигурно.
Ти това, което го описваш, не е връзка, ами някакво мъчение. Връзката не равна на "саможертва", в никакъв случай.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Не бих се променила, за да задържа някого, или да го накарам да ме хареса. Ако има някаква промяна в мен, откакто съм с приятелят ми, то определено не е съзнателна, променила съм се, понеже е минало време, а не заради него самият.
Magnolia13,освен ако не си живяла в някоя джунгла, няма как да си се съобразявала само със себе си преди това.
Няма начин да водиш един начин на живот, след което да имаш сериозна връзка и начинът ти на живот да е абсолютно същия,както преди това. Не съм казала да не се излиза ИЗОБЩО, писах,че излизането ще е по-рядко, защото ще има вечери, в които на теб ще ти се излиза, но на половинката ти - НЕ, и понякога ще трябва да се съобразишНе става въпрос за промяна,за да се харесаш на другия,а за компромиси. А относно "съобразяването със себе си", ходиш там където искаш и правиш това,което искаш... не ли е така?
Еми като ми се излиза ще излезна, не съм затворник. Пък и ако си имаме доверие един на друг не виждам смисъл да си седя в нас, защото на него не му се излиза и иска да си мързелува. А и компромисите трябва да са взаимни, но не мисля, че човек, който обича да излиза ще се обвърже с домошар. Представям си колко спорове и дразги ще има, както и излишни нерви.
Никой не говори за 100% промяна. Все пак всеки е самостоятелна личност. Ако не му се ходи на кино с нас, а му се излиза с колеги, по-добре да отиде с колеги, а ние да си отидем на кино. Не съм казала, че трябва да се променим заради другия, нито ще успеем, нито ще е приятно. Просто ако ти каже "Знам, че ти се излиза, но нека тази нощ останем вкъщи и гледаме филм", ще отвърнеш с "Да не съм затворник?" А и още в първия си коментар написах: "А и все пак ако някой не ви обича такива, каквито сте... то значи не ви обича,дори да ви го казва!",което значи, че ако някой не ви обича такива, каквито сте, по-добре да не се занимавате...
Промени... не мисля... ако някой ме хареса, то ще е заради това, което съм.
А какви са тия простотии с излизанията, като на него не му се излиза примерно, ще си намеря други хора. И без това нямам навик да се ограничавам до ежедневно общуване само с един човек.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Хмм, откакто сме заедно..
- спрях да пуша;
- започнах да се съобразявам повечко;
- реших, че няма да си купувам змия, защото има фобия;
- реших, че няма да ходя в чужбина за магистратура, защото той не иска да замине, а аз искам да създаваме семейство един ден.
Май е това. Това са ми общо взето примерите за промени, които съм склонна да направя. Не бих... си променила външния вид или хобитата, или разни неща, които ми правят характера, какъвто е.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Първите три.. добре, но това с отказването от магистратура в чужбина е много неправилно решение, все пак това е твоето образование,твоето бъдеще, което единствено ти държиш в ръцете си и според мен е по-сигурно от това, че вие ще останете заедно до края и лишението ще си е струвало. Познавам няколко двойки, в които има такъв случай.. Първите заминаха заедно като единия от тях замина само да работи там, не и да учи.. и какво стана.. 5 месеца съвместен живот и се разделиха. Втората двойка беше точно като вас.. Момичето се отказа да учи в чужбина и остана в България заради момчето, въпреки, че беше приета на много престижни места.. и какво стана.. след няколко месеца се разделиха. Кофти тръпка, а? В една връзка не толкова коренните промени са важни, колкото самите малки компромиси, които не променят личността и характера ти. Аз лично винаги ще поставя образованието пред любовта и именно заради това сега се въздържам да започвам, каквато и да е връзка, за да не се поставям в такава ситуация. След заминаването ми за Дания.. да става, каквото ще.![]()
Аз считам, че съм си намерила мъжа, с когото ще имам и дом, и деца. Той също.Реално малко преди магистртура имаме намерение да заживеем заедно и да си вземем лека полека апартамент. Всичко е до гледна точка. Ако си сигурен, че това е човека, изборът става много по-ясен: семейството или една магистратура в чужбина, от която реално не ми зависи изцяло кариерата, защото и в България мога да имам добро образование. Аз никога не си правя приоритети в този тип важни неща. Искам и двете - и семейство, и кариера.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Естествено, че няма да му отговоря по този начин, но ако просто иска да си седи само колкото да мине времето няма как да стане. Не обичам застоял начин на живот, не го и толерирам. Пък и компромиси трябва да има и от отсрещната страна. Но както казах аз лично за себе си няма да се обвържа с човек, който стои между 4 стени в по-голямата част от времето.
Наясно съм, че ако някой ме обича, ще се съобразява с мен, както и аз с него, все пак връзката се състои от двама.
За цигарите те поздравявам, аз също ги спрях и съм много горда със себе си. За съобразяването малко или много човек дори да не иска той го прави, най-малко от доброто му възпитание. С тази змия ме шашна хаха интересно влечение, но както и да е. Относно магистратурата, защо? Ти се лишаваш от магистратура в 100% по-развита държава, с по-голяма възможност за успех и сигурност, а той? Той от какво се лишава в името на вашата връзка? Искаш да създавате семейство, а той иска ли? Това не е никак малка промяна, която обмисляш. Семейството е доста голяма промяна. Живота ти напълно ще се промени. Ти си склонна на лишения, а дали той би се лишил от нещо важно за него за да бъде с теб?
Щом има любов, щом има връзка - значи човек е наясно, че трябва да промени леко начина си на живот и това не го притеснява. Пък и винаги съм била на мнение, че човек по време на връзка се променя най-много и то несъзнателно.
Да, иска.Не смятам, че трябва всичко да се мери на везна и да е танто за танто. За момента не му се е налагало да се лиши от нищо, защото не е изниквал някакъв по-така казус (то реално и на мен още не ми се е наложило официално да се лиша от нещо, защото съм още втори курс и дотогава има време, макар че вече е решено). Ако/когато се случи нещо, което изисква компромис от негова страна, доколкото го познавам, ще го направи. Хубавото е, че и двамата сме от типа хора, за които семейството е адски важно. Дори в традиционния смисъл.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Хубаво е че за момента и двамата сте съгласни, но все пак времето променя хората. Не можеш да разчиташ със сигурност, че в един момент няма да се отметне и да си преобърне възгледите и намеренията. Ти искаш да завършиш бакалавър, а до тогава има доста време да, но не си ли мислиш, че може да се промени нещо в отношенията ви... Не знам аз не бих избързвала от толкова рано да си правя плановете като не знам какво ми предстои, но все пак не знам как са нещата при вас, пък и ти си решаваш. Пожелавам ти да ти се навържат нещата така както ти искаш, но въпреки всичко си имай едно на ум![]()
Промених се много за тези 3 год. от както съм с приятеля ми. Но не, защото той го е поискал, а просто защото една такава връзка малко или много води до промени в самия теб. Лично аз станах по-отговорна, защото вече не мисля само за себе си, а и за човека до мен. Бих направила всичко за него, но само защото съм сигурна, че и той би го направил за мен. А и толкова ме обича, че не би ме накарал да променя или направя нещо, което не ми се нрави.
SisiStrange, харесва ми как ти правят дисекция на връзката
Това, което не са проумели, че промяната в една връзка може да е тотална, да се обърнеш на 180 градуса. И това е хубаво, това е правилно, когато е вътрешно инициирана, когато ти самият желаеш да се промениш в името на другия, в името на връзката. А не когато се изисква от теб.
Затова не разбират твоята... хм, саможертва, в името на вас двамата. Просто защото това не е саможертва
Преди... известен брой години аз изоставих родния си град (в който много ми се искаше да си остарея), работата (която адски харесвах и каквато и до днес не мога да си намеря) и приятелите (които ми липсват до болка), за да бъда с Мъжа. Най-доброто ми решение в живота![]()
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Как може да е правилна?
В смисъл концепцията за самоусъвършенстване я разбирам, обаче идеята за промяна в името на друг човек ми е тотално непонятна, да не кажа отвратителна. Точно този вид мазохизъм не го разбирам.
В скромния си житейски път ми се случи да живея с момиче за известно време, не можахме да изкараме и месец. Щото аз упорито си държах да си я карам както и преди, а тя не спря да се цупи. Въпреки че я предупредих че нещата са каквито са, и няма изглед да се променят. В същото време един от най-добрите ми приятели, дето заедно пиехме и си душехме пръдните по цял ден на дивана и плюехме през целия хол в отворената врата на терасата(живописна гледка бяха стъклата около въпросната врата), та той си хвана приятелка горе долу по същото време и стана друг човек. Тя му забрани да пие, да излиза и изобщо стана друг човек. Ходят повече от 2 години вече.
Ясно ми е че е искал тази промяна, ама ако е искал да спре да пие и излиза, не може ли просто да си спре, за кво му е момичето, някой който да му дава зор?
Променял съм се заради някой хора, дали малко или много незнам. Но зависи от това какви са промените и дали си струват, а и се променям, ако и човека до мен има желание да се промени и той, иначе не виждам смисъл само аз се променям заради друга. Иначе с последната,която бях се промених леко.. спрях се леко с животинките, но естествено някой хора са кухи същества и заради няква глупост ми би шута. Можеби за напред няма да пренебрегна някой неща заради нещо временно така да се нарече.
Чуечц с две разбити яйца и един черпак