Аз от личен опит говоря. Всички ми връзки, хаха, колкото и малко да са те, са били с по-голям мъж. Едната , от които с 9 години по-голям. Аз бях тази ,която прекрати отношенията ни, не че нямаше надежда, просто се уморих да чакам да му дойде вътък. След което изненадващо той се сети за мен...ама беше малко късно. Сега с настоящия ми човек е различно, С никого не съм се чувствала така. Може би ,защото предишната ми връзка ме научи на много , израснах.
7 години ни е разликата , но се разбираме перфектно , не опира само до секс. За всичко е така. Знам ,че винаги мога да разчитам на него,както и той на мен. Знам ,че никого не съм могла да обичам ,както него. Той е различен. Доста е до човек, защото с ръка на сърцето и високо вдигната брадичка мога да заявя , че много от съучениците ми и връстниците ми , и срещу мен да бягат няма да ме стигнат. Дори и да звучи нагло и надуто , просто е факт и съм им го доказвала нарочно или не многократно.
Та, както винаги и навсякъде, опира до човек. Нещо банално и плоско но супервярно. Не всички "по-големи" търсят просто дупка за запълване...