- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Секс
- Тема за момичетата: с кинти или без
Много златотърсачки се навъдиха напоследък, и те затова момчетата са останали с такова впечатление ... Ама не трябва да се слагат всички под един знаменател.![]()
Колега, как може да питаш в тийн форум "момичета, интересуват ли ви парите" ? Тях още мама и тати ги издържат, те не са видели истинска липса ... Я направи друга тема , ама сложи възрастово ограничение 22+ ... да ги видим как ще отговорят...![]()
^ Nailed 'em ...+1
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Това първо.
аджеба, има ли значение баткото с ква кола ви взима от даскало-Бих предпочела да е Опел, Ситроен или Пежо (стар модел), пред това да е Лада. Естествено живея в нормален свят, нашите не са милионери, не очаквам и от гаджето ми да кара Мерцедес ,модел '13
охраната пази ли ви мястото точно отпред-?! Явно живея в град, където се познавам с охраната ,а отпред има център, на който е забранено да минават коли (освен полицейски и сотаджии)
купува ли ви дрешки или е по-скоро сиромашко момче-дрехите ми ги купуват родителите ми, после ще си ги купувам аз. Не искам да разчитам за това на мъжа ми. Ако ми купи рокля ще ми стане по-скоро неудобно, отколкото хубаво
иска ви заем да си купи бира-с бирата като с дрехите-докато живея с нашите и не работя поради факта, че ходя на даскало те ме гледат, длъжни са. Не гаджето ми .
, пуши от ваще цигари и ви баламосва, че новото му якенце не е от Mania-та за 4,85лв, щото пишело версаче на етикета. -ако е нормален, ако няма пари-няма да пуши, ако пуши и живее сам/с техните-ще работи, за да си го позволи. Туй то. А от мания и аз пазарувам. Глупаво ще е да каже, че е марково при положение, че е от 2-ра ръка. Няма да е глупаво да каже, че просто пазарува от такъв магазин, защото наистина НЯМА СМИСЪЛ да дам 20 лева за потник, когато мога да дам 3 и да изглежда/да е нов.
Избирате ли си момче спрямо това колко е 'силен' -физически-да, не физически-пак да.
кефят ли ви гъзарите / дупетата -не, особено превзетите педераси.
има ли отношение състоянието му към това дали ще тръгнете с него, ако той ви сваля -когато ме свалят не им гледам портфейла; това е в последствие. Но ако излезем на среща и той плати сметката, ще ми направи впечатление и ще има бонус звездички пред другите
определещо / водещо ли е във връзката ви -на тоя етап не
искате ли да ви купува дрешки и играчки-обясних за дрешките, за играчките е същото
искате ли да парадирате с това къф як пич сте забили пред колежки/съчуенички -ако е бил бройка за една вечер-да му е голям , да е платил вечерята и да ми е направил кафе-сигурно, сериозната ми връзка си я споделям с близки хора и то не всичко
въобще, падате ли си по хайлайфа, правите ли си резервации в нощните барове и заведения.. кво мислите за по-'лаченият' живот. -живея в Благоевград. "Хайлайф" тук няма. Има евтини курви , които ходят по дупе на дискотека, има свестни момичета, които излизат да се забавляват ''по женски''. Не да си легнат с някой. Резервации правя рядко, защото обикновено когато отида ще си намеря място на бара. Лаченият живот би ми харесал може би, ако бях израснала по този начин. Но не съм. И се задоволявам с нормалното.
късали ли сте с гадже защото вече ви е писнало да се занимавате със сиромашките му изцепки? -Лъгали са ме,че имат по 200 лева в портфейла, когато нямат стотинки дори. Късала съм заради това. Но сегашният ми приятел-случвало се е да не ходим по кафета, а в парка, защото е пред заплата.
по-надолу ще ви разказвам истории дълбоко от извора на съкровищницата-чакам с нетърпение
Евала за темата. Отдавна не е имало нещо смислено. Обещавам да съм честна.
Най-общо първо искам да кажа, че на 18 години едва ли мога да търся/искам хайлайфски начин на живот. Малка част от момчетата, които са горе-долу до 5 години над моята възраст, си позволяват такъв. Вариантът с възрастния спонсор, който уж много обичам, дори няма да го коментирам.
На този етап не ми е проблем ограничението в средствата. И аз имам такова все пак. Иска ми се нещата да са уравновесени в този план - не аз да режа човека до мен, защото иска да отидем някъде, за където трябват пари, а аз не мога да си го позволя. Окей, един-два пъти ще плати той, ама докога? Няма да крия, че другия вариант ми също толкова неприятен, ако не и повече. Моля да не ми изскачат един куп хора и да ми обясняват как с любимия човек можеш да седнеш на бира/сладолед в парка, да събираш цветенца и не знам си какво, което не изисква пари. Окей, ще правим един куп разходки, евтин фитнес заедно и бла-бла, ама... писва. Ще искам да отидем на кино, картинг, дискотека и всеки път ще ми е неудобно и ще се чувствам като баровка и пилееща пари за нормални тийнейджърски забавления? Мерси. Гадно ще ми е. Да иска цигари от мен (ако бях пушач) - по едва-две чат-пат може, ама всеки ден да взима от моите (съответно да ми взима пари), за да поддържа навик, който не може да си позволи? Не.
Не знам дали ще ме разбереш по въпроса за късането, но то няма да е резултат от това, че няма пари, а от това, че не можем да се забавляваме заедно по начин, по който ми се иска. Нали на третия път, в който отида на дискотека с приятели без него, ще му стане криво, ще се сдърпаме...
True Story каза нещо важно -Глезенко си е, приятно е... когато става въпрос за разумна сметка. Ако някакъв баровец ме заведе на ресторант, в който минералната вода е 5 лв и ми ясно, че той ще иска да плати, е, ще мина тънко. Неудобно ще ми е. Наистина.От 5 години съм с моя приятел, но все още ми става хубаво като примерно той поиска да плати сметката като сме на кафе или заведение....знам,че не парадира с това,че може да ми плати чая, просто показва отношение към мен.
Като се има в предвид,че аз имам планове да се омъжа за тоя човек, много ясно,че ще искам той да има хубава работа и да може да ме подкрепя И финансово. Това не значи,че аз смятам да си развявам краката по цял ден и да чакам само на него....обаче мисълта,че имаш човек, който ще може и ще има желание да се грижи за теб хич не е лоша.
Дали обръщам внимание на колите? Естествено. Нищо не разбирам от коли, честно казано, обаче се заглеждам по паркингите. Интересното е, че го свързвам с мисълта АЗ да го карам и да си е мое, не да ме возят като кукла. Дали ми е кеф да се кача в готина кола, тамън измитичка и да гледам обиграни движения на мъж шофьор? Естествено, няма да си изкривя душата. Под "готина кола" да не се разбира последен модел Ауди или пък съвсем изгъзици като Порше и т.н.
Приятелят ми в момента няма кола, скоро ще има - най-обикновена кола. Някакво Пежо, ще те излъжа за модела, ама е от онзи най-разпространения, вероятно 605. Ударили са му една боя, така че ще изглежда добре. Нямам търпение. Първо, защото и аз ще мога да карам *мухах* (понеже собствена няма да видя поне още 3-4 години); второ, защото си е удобно да имаш кола. Най-малкото ще ме закара някоя вечер до нас, защото в момента идея си нямаш кви пари пръскам за таксита, като се прибирам от тях вечер и нямам друга възможност.
По повод гъзареенето и биенето в гърдите - не ми е приятно. Няма значение дали мама и тате дават парите или сам ги е изкарал. Еднакво гадно ми е.
Дали е готино да видя добре облечен мъж да дава пари за нещо по ненатрапчив начин? Да. Дали ще е в маниера; дали ще е в уискито, поръчано с жест, уловен от бармана; дали ще е черното куфарче или иглата на вратовръзката... готино ми е, да. Харесва ми, честно казано.
"Състоянието" на един човек няма значение в етапа на свалянето (стига да не е крайност, обясних защо). Ако ме привлича, привлича ме и точка. Дали ще ме погъделичка да ме заведе на готино местенце? Разбира се, жена съм все пак и не искам да си кривя душата, но по никакъв начин не е определящо. В никакъв случай не е водещ фактор и във връзката. Да, ако имах до себе си човек, който разполагаше със собствени финанси без да е много голям за мен и който да ме подтиква да се развивам, за да разполагам и аз с такива, вероятно щях да водя една идея "по-лъскав" начин на живот. В момента обаче не отчитам това като липса.
Друго, което не отчитам като липса е, това, че не мога да си позволя да съм често на ресторант, въпреки че наистина обичам. Да отворя менюто, да си намеря нещо странно за хапване (като уникалния гъши дроб с боровинки на "Хемингуей" или някоя салатка със синьо сирене и горчичен дресинг), да разгледам атмосферата... обичам. Ама голям праз, че го няма. Следя грабо-то, чат-пат взимам някой ваучер и с мъжо заминаваме на ресторант. Миналата седмица бяхме на суши, чакам такъв ваучер от месец. МНОГО обичам суши, бих го яла през ден, но в момента нямам такава възможност и голяма работа. Един ден ще имам, когато мога да си го позволя - независимо от мъжа до мен
За да не бъда голословна, ще разкажа набързо нещо, което май има значение.
Бившият ми е мъж на 25 години, определено свестен човек. Няма да се разпростирам, ще кажа това, което има значение за конкретната тема - има готина работа, изкарва добри пари, има готина кола, обича да се поглезва (не е типът баровец, който влиза в дискотеката и персоналът бачка за него), обичаше да глези и мен, когато бяхме заедно. Чувстваше се готино, аз се чувствах готино, всичко на 6. Пари за такси съм дала 2-3-4 пъти за 6 месеца; ходили сме извън града, щото ни е щукнало сега и веднага; ресторант (в частност суши) всяка седмица, че и по-често. Веднъж закарахме една съученичка до тях, щото поиска да се вози в колата - тоест, на другите им правеше впечатление. (Искрено се надявам, че ако случайно някога го чете това, да не остане с грешни впечатления, защото това, че е свестен, няма нищо общо с банковата сметка - отчитам единствено това, че е мил, разбран и т.н.)
По същото време излязох със сегашния ми приятел - без някакви конкретни намерения, разбира се. Тъкмо завършил училище, ще е студент след няколко месеца, тоест... далеч от баровец. Страшна химия, не можех да си стоя на дупето в негово присъствие. И дойде моментът, в който трябваше да се избира, за да не върша мизерии. Искам да си далеч от мисълта, че в главата ми е звучало като "тоя с парите или другия". Абсолютно логично беше да си стоя на дупето и да не пускам питомното, за да го гоня дивото. Отново нямам предвид пари, а идеята, че с бившия ми приятел се разбирахме, не се карахме, грижеше се за мен (доверие, утеха и т.н.) плюс че имаше някакви идеи за бъдещето и възможни компромиси от негова страна в името на това да сме заедно. Тоест изборът ми беше между добри отношения, сигурност, планове срещу... едно момче, което дойде, завъртя ми главата - унищожителна химия просто, но бях напълно сигурна, че нищо дългосрочно няма да излезе. Та, във връзка с темата - отчетох бонуса, че в момента за 17-годишна си имах доста готинка връзка, хич не ми беше зле да хапвам любими неща често, да си правим излети извън града и т.н. Запитах се как би постъпило друго момиче, имайки предвид тая несигурност. След което внимателно задрасках всички плюсове и минуси и скочих в дълбокото. Тръгнах да гоня дивото единствено и само с цел да си начеша крастата. Никаква логика нямаше в това решение, ама... от година и половина близо съм посветена на въпросното диво на 100% и имам (айде, не очи) сърце само за него. Грам не съжалявам.
Дали се фукам с него - естествено, той си е за фукане! Но това няма нищо общо с пари. Щом и други момичета казват, че "да не съм си мислела нещо погрешно, ама бил много готин". Прекрасен е и не защото е мой, просто е мой, защото е прекрасен.![]()
Сетих се още нещо дребно - купуването на дрешки, плащането на маникюри и т.н. - ПЪЛЕН абсурд за мен. Ако е подарък - окей, обаче да отидем в мола и приятелят ми да ми плати дрехите?! Е, няма такъв филм. Въпросният бивш ми беше предложил да излезем по магазините, да си харесам нещо и той да ми го плати. Е, тоя рожден ден беше преди почти две години и аз още нямам подарък. Още като ми го каза, заявих, че това е абсурдно и че ако ми подарява подарък, да излезе, да го избере и ако евентуално не ми пасне - да го смени с друг номер.
Доста дълго стана, надявам се да нямаш против. Ако имаш въпроси, ще се радвам на дискусия - тук или на лични
Едит: И АЗ ЧАКАМ ИСТОРИИ! С пикантни подробности, не ни разочаровай! И бтв, искам да си запазя място в темата, в която ти задаваш въпроси!
Последно редактирано от PinkPan7her : 04-13-2013 на 19:24
Колкото и да се спори, винаги ще има момчета, които ще наричат всички момичета 'материалистки' и 'курви', както и винаги ще има момичета, които наричат всички момчета 'еднакви'..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
аз нямам 2 лева в джоба сигурно за това още съм девствен
готини коментари, малко съм зает та днес-утре ще пиша и аз. обещавам и историйки от извора на познанието
a temata, дето заавам по 5 въпроса на потребител ще я възродим, само малко време да ми остане, че напоследък съм много зает и все по-малко време ви отделям.
Последно редактирано от machoka : 04-13-2013 на 20:05
Без да чета много изборът на момче за момичетата се свежда до това колко са податливи на социалното програмиране , доколко са по-развити от маймуните и на ква възраст са
аджеба, има ли значение баткото с ква кола ви взима от даскало - мен не ме взима ;/, с ква кола спира и слизате пред дискотеката, охраната пази ли ви мястото точно отпред, купува ли ви дрешки или е по-скоро сиромашко момче - е, и дрешки, ако започне да ми купува ще ми е някво супер странно ;д, иска ви заем да си купи бира, пуши от ваще цигари - от цигарите ми пушат всички, така че не ми пука на мен ;д и ви баламосва, че новото му якенце не е от Mania-та за 4,85лв, щото пишело версаче на етикета. - това е глупаво, съмнявам се изобщо някой да го прави
Избирате ли си момче спрямо това колко е 'силен'? [b]Не, щото съм попадала на 'силни' не си знаят тъпата сила и си позволяват 'леки шамари', ако им кажеш нещо накриво -.-
кефят ли ви гъзарите / дупетата? Първоначално не знаех как да го разбирам това, но след уточнението ти, което прочетох малко по-надолу в темата отговарям с да. В моята среда това са единици, но съм виждала и такива и нда, кафят ме пък
има ли отношение състоянието му към това дали ще тръгнете с него, ако той ви сваля? Не съм сигурна, че разбрах този въпрос ;д
определещо / водещо ли е във връзката ви
искате ли да ви купува дрешки и играчки? Не обичам по принцип така, защото се чувствам неудобно, но пък ме радва самия жест. т.е. ако само веднъж ми подари нещичко (мъничко) многоо ще ме зарадва и нда, но не обичам да се прекалява по принцип
искате ли да парадирате с това къф як пич сте забили пред колежки/съчуенички? Ее, чак пък толкова, ама не мога и да не се похваля по принцип
въобще, падате ли си по хайлайфа, правите ли си резервации в нощните барове и заведения.. кво мислите за по-'лаченият' живот. мне, с момчета не помня да съм излизала по дискотеки и нда ;д
късали ли сте с гадже защото вече ви е писнало да се занимавате със сиромашките му изцепки? не
http://ask.fm/iwwkaa
Предусещам, че знам какво ще напишеш, но защо си мисля, че си мислиш всичко това (което знам, че си мислиш) на базата на това, че обикалящата те среда е била най-вероятно с такива момичета, които се оглеждат в полираната боя на мерцедеса, спрял пред най-скъпарското заведение? Иначе от къде ще имаш 'опита', за да ни разкажеш? Говоря в минало време, понеже казваш, че са 'историйки'. И защо си мисля, че ТИ сам си се набутвал в тях, сред такива момиченца? Може да си нямал нищо 'сериозно' с тях, а просто да си бил заобиколен от такива и за това да си афектиран..
Защото и аз виждам всеки ден жалки момченца, които оглеждат момиченцата от глава до пети, все едно не са яли от 5 дена, ама категорично не мисля, че всички това гледат и всеки иска да ти скочи в гащите..
Не отричам, че такива момичета съществуват, но ги има и онези другите, за които не е важно да се фукат пред приятелките си гаджето им 'колко и какво има', защото не е толкова важно и със сигурност не водещо. А ти се опитваш сякаш да обориш всички като кажеш, че момиченцата само се правят на големи моралистки..
Не споря с теб, защото не обичам. <3 Просто казвам какво мисля и ще те помоля ако отговориш, да не е грубо :3..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
честно ли ? - нито едно от двете.. да е на моето ( така де на семейството ми ) финансово положение ... естествено не може да е същото,но говорим за минимални разлики - тогава вече дали с по-малко пари или малко повече все тая ... ''газарчета'' определено не ме привличат - дори бягам далече ... ако тръгне някой да ме сваля не мисля,че ще съм толкова запозната с финансовото му положение веднага ( естествено ако не върви с изречението '' богат съм,стани ми гадже и ще ти купувам дрешки'' ) .. не е определящо .. просто съм на такива години,че когато някой се запознае с някой не се почват разговори с '' какво работиш'' след време може и да се почват разговори с това ''зрели разговори'' но и тогава мисля,че ще искам някой равен г/д. с мене ...ъм по-скоро не искам да ми се купуват( боже,на мен от нашите вече от време на време ме досрамява да искам пари за някоя парцалка,какво остава за приятеля ми
) ... забиването и хваленето - това не се ли наричаше... абе едно такова дето го дават в едно квадратно нещо...а,да - филм
... малко съм малка за ''барове '' и ''лачени заведения ''- камо ли живот .. на дискотека от време на време съм ходила... ама по изискани места и т.н. не мисля.. не съм такъв човек .. у нас на по пица - перф. .. на мнение съм,че дори и у нас може да си ми е интересно,не са нужни други ''изгъзици '' ... абе,толкоз
Ооо, мислех да пиша по темата, но не ми се обяснява.
Хубаво е човек да е около моето финансово положение, за да се чувстваме окей.
Ако има разлики, не е толкова добре.
Да речем, че съм склонна да не ходя по центъра, а да правя домашни събирания по-често ( яко е). За парите, които изкарвам, живея скромно.
Хората с доходи под моите, ги гледам как обикалят текила, син сити - няма лошо.
Просто не обичам темата пари и комплексите свързани с нея.
Включително и не обичам хората да се оплакват, че нямат, има страшно много начини да изкараш.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Малко темата не отива на аудиторията сякаш.
Ще съм кратичка, че ми липсва муза тея дни.
Като се взехме с моя и двамата бяхме с по 5 лева в джоба. Мама и тати по толкова даваха.
Сега не го знам с колко разполага - не питам. Не мисля, че е моя работа. Пари не му търся за нищо, нито той на мен. И така си ми е супер.
Някой по-горе спомена нещо като "колко било хубаво да знаеш, че мъжа ти може да се грижи за теб финансово" (четох по диагонал). Аз пък изпадам в ужас при мисълта, че може някога да ми се наложи да чакам на неговите пари.
"Дай два лева за кафе" беше реплика, която съм отправяла само към родителите си, и смятам така да си остане.
Не знам дали е нездрав стремеж към независимост или изкривени феминистки наклонности. И не ме интересува.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Тръгнала ли си да създаваш семейство?....предполагам не. Също предполагам ще ти се промени мнението с времето. Щото хич няма да ти е кеф като имаш семейство и деца да се чудите как да връзвате двата края с мъжа ти. Тогава няма да има неговите пари, а нашите. Поне за мене е нормално да е така. А и аз казах,че идеята да имаш спокойствието,че можеш да разчиташ на човека до тебе и в това отношение е доста приятна....не съм казала,че жената трябва да легне да спи по цял ден или да се мотка из мола да харчи парите на мъжа.
Живея с приятеля си вече почти 4 години. Какво разбираш под "тръгнала ли си да създаваш семейство"? Деца? Нямам планове за такива нито в близко, нито в далечно бъдеще. Брак? Не харесвам концепцията.
За мен е неприемливо единият да издържа другият. Без значение кой-кого. Здрав прав млад човек не трябва да е финансово зависим от половинката си.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
мхмм
и само да кажа извън всички сериозни и философски отговори.. би било много яко двойчица да си имат касичка прасенце с парички и да се карат шеговито 'ама ти пусна ли днес паричка?!'.. или пък хвърчащи бележки 'Мило, купи хляб {}'.. или нещо такова.. аааааама че сладко![]()
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
TheBeliever, е да те питам тогава, к'ва е идеята да живеете "заедно" щом си на приципа "моето си е мое, твоето - твое". Не че се заяждам, просто ми стана любопитно.
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Не говорим за издържане бе, душа.. Ти си бъди финансово независима, въпроса е там, че е сладко, когато си с един човек от много време и когато живеете заедно всичко да ви е общо. На мен до сега не ми се е случвало да живея с някой 1-2-3 години (макар че имах 4 годишна връзка), май съм малка, но си го представям. И в това 'общо' включвам г/д еднакви неща и от двамата.. (защото аз лично не бих си позволила човека до мен да влага много повече от мен в това 'общо', бих се чувствала неудобно.)
И извън темата пък.. как може да имаш приятел от 4 години и да нямаш планове за бъдещето ви? Т.е.. не знам на колко си години и ок, изключваме близкото бъдеще, но казваш, че не искаш деца.. Как виждаш бъдещето ВИ? Защото и аз преди казвах, че дори в далечно бъдеще не искам, но си помислих какво ще е да съм на 40 и да нямам детенце..
Но така или иначе в темата май се говори за 'първоначалните свалки' и избора на партньор.. т.е. явно за критериите, които 'трябва да покрива', преди да се стигне до общото съжителство и по-дълбоките работи..
Последно редактирано от ShtrudeL : 04-13-2013 на 21:24
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Абсолютно.
За мен да живееш с половинката, непременно означава общ бюджет. Ако щете, обща сметка за спестявания в банката.
Би ме вълнувало колко изкарва половинката и как ги харчи, защото ако той е склонен да дава пари за глупости, а аз - не, това би внесло нестабилност в едно семейство. Много е важно хората да са на едно мнение по този въпрос.
Има общи разходи все пак.
А финансова сигурност означава утре като излезеш в майчинство, на можете да карате с една заплата плюс твоето евентуално обезщетение няколко месеца/година-две.
Общи разходи като.. храна (т'ва е първото което ми идва на ум, и впрочем е доста точен пример ;д). Щото както го е написала, аз го разбирам, че те дори си купуват отделна храна. Щото ако само едния купува храна, втория моментално почва да зависи от него. Щото се пак не може да не ядеш нищо xD
п.п. - лол, the amount of "Щото" is too damn hight !![]()
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Абсолютно.
За мен да живееш с половинката, непременно означава общ бюджет. Ако щете, обща сметка за спестявания в банката.
Би ме вълнувало колко изкарва половинката и как ги харчи, защото ако той е склонен да дава пари за глупости, а аз - не, това би внесло нестабилност в едно семейство. Много е важно хората да са на едно мнение по този въпрос.
Има общи разходи все пак.
Финансовата сигурност е важна, защото утре като излезеш в майчинство, ще трябва да се кара на една заплата плюс евентуални майчински издръжки няколко месеца/година-две-пет.