Отговор в тема
Да, неприемливо е съгласна съм. И на мен няма да ми е кеф да се скъсвам от работа, за да издържам някъв мързелив мъж.Нито пък ще се чувствам добре аз да съм търтея във връзката. Не ми беше такава идеята. Искаш да си с даден човек....в твоя случай живееш с дадения човек....не те знам дали работиш, но явно имаш собствени пари.....и кво става ако в един момент ти останеш без доходи? Моментално късаш с дадения човек, понеже иначе ще се чувстваш тъпо,че той трябва да плаща сметките временно?Първоначално написано от TheBeliever
А и ми стана интересно....като живеете заедно, не поделяте ли парите за сметките, наема етц? Не е ли това един вид разчитане на половинката да помага, за да ви върви животецът както трябва? Или ти се нагърбваш с разходите?
И казвам за 3ти или не знам кой път....не става въпрос да седиш и да чакаш на готово, някой да ти купи нещо.
3та страница и стигам до извода, че всички (независимо дали имат или нямат) явно са силно чувствителни на тема 'пари'. Не е хубаво това.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Принципът е по-скоро "моето си е мое, твоето - твое, а нашето - наше".
Живеем заедно, за да споделяме дните си, не парите си.
Не става въпрос за делене на сметките до стотинка, криене на портфейли и следене кой какво купи - кой какво изяде. Това са дебилщини. Говоря за финансова независимост, за това факторът пари да не определя дали да бъдеш с този човек. Да няма "ама ако го зарежа трябва да си търся нова квартира, как ще си покривам сметките" и прочие малоумщини, на които съм се наслушала. Толкова двойки познавам, които са заедно само защото им е финансово неизгодно да се разделят "в момента". И този момент се проточва безкрайно.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Аз не съм. Няма как да имам "чувства" към нещо което нямам
.
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
е.. тук вече намесваш съвсем други неща.. ( :
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Т'ва е малко по-приемливо, макар че за мен е все толкова не разбираемо, щото как определяте кое е "твое", кое "негово", кое "ваше", ама карай.. Пък за да си споделяте дните, не е нужно да живеете заедно. Както и да е, в крайна сметка аз не съм никой, че да ти казвам по какъв начин да си водиш живота. Още един път, нито се заяждам, нито съдя, просто ми стана любопитно. Аз по-скоро съм на принципа "моето е И твое". Или по-просто казано, всичко е "наше".
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Еее, Билийвър, никой не говори за такова зависене, дайте да прекратим темата, че ще разводним много
Мисля, че се разбрахме.
Нали темата е за това дали парите влияят в избора на партньор? Този избор не е само първоначален. След време се появява и въпросът "Дали да остана с този партньор". И в отговорът на този въпрос парите не трябва да бъдат фактор.
Не казвам, че моят поглед над нещата е правилен. Но мен ме устройва най-добре. Половинката също се чувства добре по този начин.
Колкото до плановете ми за бъдещето - да, включват него, но не включват деца. Това е личен избор, който не се е променил от доста години насам. Не мисля, че касае темата. Обсъждала съм го достатъчно пъти в този форум.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
И той е ок с това? Не се надява, че един ден ще си промениш решението си? Ако е така - евала.
Аз съм ужасна романтичка и ми е тъпо, че го казвам, но си мисля, че връзка, в която хората са на по 35-40+ години, без деца, би била много несплотена, отчуждена и всякакви такива гадни неща.. Някак.. прибираш се вкъщи след работа, той също и правите нещата, които правите всеки ден, които сте правили преди 5-10-15 години.. които сте правили като тийнове и т.н.. Т.е.. ако смяташ, че можете да се гушкате и да си се радвате така, както винаги сте го правили - чудесно.. според мен това трябва винаги да присъства и имам и ще имам огромна нужда от това.. но ще ти е достатъчно ли в един момент?
Звучиш ми малко като че ли го раздаваш 'свободолюбива' (не казвам, че е лошо), но до такава степен, че да ти е по-удобно, по-необвързващо, по-безполезнено, ако се случи нещо кофти..
Това са само предположения де, надявам се да греша..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Към момента споделя гледната ми точка. Не е споменавал за подобни надежди, силно се надявам да няма такива. Но това е друга тема.
Така е. Защитен механизъм един вид. Устройва ме към момента.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Устройва те?
Не искам да те обвинявам/съдя, но не мислиш ли, че след 4 годишна връзка е малко.. егоистично.. да 'те устройва' и един вид (може би преувеличено, но най-общо казано) да си гледаш интереса.. Нещо като 'имам си едно на ум'..
Просто ми е любопитно.. всмис.. наистина за някои (и за теб) това сигурно не е нещо кой знае какво и ненормално, но ми е интересно, защото аз съм такава, че.. не мога да мисля.. 'стратегически' във.. връзките си, просто защото се потапям много дълбоко в тях и си шляпам без да си гледам в краката.. образно казано..
Последно редактирано от ShtrudeL : 04-13-2013 на 22:17
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
И след 14 години пак ще си имам едно на ум. Такава съм.
Много наспамихме. Ако имаш още въпроси касаещи скромната ми личност - задай ги някъде другаде, че да не разваляме темата.
П.П Не очаквах да разбуня толкова духове...
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
С други думи кое е важно за тях и кое си мислят, че е важно, повлияни от медии и приятелки; какви са като тип човек; на какъв етап в живота си са и какви нужди имат в този етап. Съгласна съм, доста правилно.
дъм, спирам..
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Аааааама че сте. Какво семейство, какви деца, темтата тръгна в друга посока. Но нека я върна към първоначалната.
Говоря ви за съвсем други ситуации. Първо малко опровержения, дет се вика за всекиго по нещо:
Щрудел - ти си пак детенце. Касички-масички, зелени балончета, мехурчета от играчка дето ги духаш от сапунерка, тамагочита.. т'ва нали не беше грубичко?
xXxPETYAxXx ни учи, че, цитирам дословно: но определено вече предпочитам момчето до мен да има пари да си покрива своите собствени сметки, а не моите. Първият признал си, че от тук нататък ще следи гаджето да има кинта, поне да не я муфти за цигари.
granger ни обяснава, че, цитирам дословно: "Мачо, сигурност не се изразява само в пари,но е факт ,че една стабилна основа е доста по-подходяща". Така де, какво значи 'по-добре'? Значи, че ако видиш някой със скъсани джинси и яке колекция 80те, първо в съзнанието и ще го отблъснеш? Защо, защото този може би няма да ми даде това, от което имам нужда. Няма да се чувствам комфортно с него, поне не до толкова, че да го приема на прима виста като потенциален партньор. И не виждам с какво има да се срамуваш от това - всеки търси някаква 'изгода' за себе си, било то под формата на някаква 'сигурност'/
UniCoWN ни размахва пръст с репликата: "Колкото до мен: парите са важни дотам, че да живеете добре. Да си разделите наема, сметките (ако живеете заедно), да излезете 1 път в седмицата и да плати той...бла бла бла морализми, извадени от някоя романтична драма" край на цитата. До тук добре.. а колко момчета не могат всъщност да си разделят с теб сметки за наем, еле па да платят твойта сметка в готин ресторант? Момчета без работа, момчета без възможности? Какво значи за теб 'да живеете добре'? Почти съм убеден, че се различава от моята представа за добър живот.
TrueStory заявява нещо изконно, което ще развия като теза по-надолу (или в следващ пост), цитирам буквално: "От 5 години съм с моя приятел, но все още ми става хубаво като примерно той поиска да плати сметката като сме на кафе или заведение....знам,че не парадира с това,че може да ми плати чая, просто показва отношение към мен." Така значи, кефи те като показва ОТНОШЕНИЕ към теб... така де, и аз това казвам. Отношение, обаче я си представи, че отношението му се изразява в 5звездни хотели, в готини ботуши на ток, които те е страх да попиташ колко струват, в романтична ваканция на вечно слънчево място.. не е ли по-добре? Не би ли се стремяла към такова гадже? Не да се стремиш, но не те ли кефи идеята повече?
зайчето е много малка и тя като щрудела нещо не знае от къде изгравя слънцето, тука няма да коментирам, ама ако се засегне ще и обърна внимание ;P
фък13 е зайчето x5 ;P
nomnom, я, първият разумен пост, кефи ме и можем да намерим общи допирни точки. Момичето изкарва и май не иска да бъде спасителна сламка за някой мързеливец, който да и цоца от заплата. Само дето се подведе по така тръгналата грешна насока по тая тема.
TheBeliever - мацката, дето не иска да има деца и е феминистка. Ти радвала ли се на ласките на заможно готино момче? Пробвала ли си от другата страна как е? Да ти задоволи нуждите, да те поглези, да направи нещо за теб в мащабен размер, за което сигурно би работила една година ако трябваше сама да се погрижиш? Някой решавал ли ти е генерално твой проблем от месеци/години с едно телефонно обаждане? Ти ли диктуваш във вашата връзка? Ти ли решава къде/какво ще вечеряте? Оставяла ли се изцяло на грижи на загрижен за теб младеж? Пробвай, няма да ти паднат акциите, ако бъдеш малко 'сваляна', малко да се борят за теб, малкоо дааа ъъ, контролират и мъжете нещата )) Защо изпадаш в ужас да чакаш на 'парите' (разбирай грижите) на някой? не е ли всичко, за което той живее - ти, не е ли ДЛЪЖЕН да се погрижи за теб по-най-добрия начин? А относно аудиторията - и да, не е подходяща, защото тоя разговор може да се води с по-големи момичета/жени, и не - напълно е подходящо защото покрива и тая целева група от ученички. Ти нямаш планове за деца за близко и далечно бъдеще, ами ТОЙ? Някога взимаш ли предвид неговото мнение или ти си водещата във вашата връзка? Цитирам те дословно: [/B]Принципът е по-скоро "моето си е мое, твоето - твое, а нашето - наше".
Живеем заедно, за да споделяме дните си, не парите си." Напротив, всичко твое трябва да е и негово и обратно, ако приемем за стандарт идеалната, всеобхватна, завладяваща, морална и 'правилна' любов. Повече по това във следващият пост, както споменах и ТруСтори двете засягате неща, в които ще се аргументирам по-надолу и по-на широко. Иначе - много е егоистично човек. Моето си е мое, твоето си е твое..
пантерката също по-надолу ще коментирам отделно... ако съм пропуъснал някой да извинява и да ми напомни
Последно редактирано от machoka : 04-14-2013 на 01:22
сега по същество:
позволете да ви въдворя в основната десетична (тука е троична) схема на един мъж-момче, но вярвам и на много други относно 3 основни типа връзки между хората:
(отметка - защото почнахте да споменавате дълги връзки, семейства, деца)
1. Приятели с привилегии - срещам се с някоя яка путка само и единствено за единия секс. Кефят ме тия крака, кефи ме тоя задник, ше я пръсна. Тя си има/няма приятел, аз си нямам/имам приятелка от т.2. Наясно сме с нещата, кефим си се, имаме нужда от малко разнообразие. Никакви връзки, никакви смс-и, никакви молчета/разходки/кино. Просто 'ало, искаш ли да се видим в 6'. Няма ревност, не и се обаждам по никакъв друг повод, не ме интресува има ли - няма ли деца, как са нещата със съпруга/гаджето - това е нейно решение, това е и мое решение.
2. Връзка low-level. Ето тая подточка визира цялата ми тема (но и в частност т. 3, ще разберете по-надолу в какъв аспект), по-подробно в следващия ми пост. За какво става въпрос: Имаш връзка с няква пичка, но тя не е великата морална, всеобхватна, заслепяваща връзка. Включва: кино/боулинг, запознаване с приятелите ти, но не и родителите, както и от нейна страна същите персони, включва всичко от точка 1 - якия секс, включва глеземе-млезене, включва още много неща от следващия ми пост по темата. Но тя не е твоята мацка. Няма чувства, не и пиша смс-и за лека нощ, не я целувам за лека нощ, не и пиша стихове, не и посвещавам песни. Тя ми е просто гадже.
3. Велика, всеобхватна, морална, заслепяващ, правеща те на глупак любов. Започва със страст, започва с тупежи в сърцето като я видиш, чудиш каква изненада/какъв подарък да и направиш, вместо как да я вкараш в леглото, познаваш родителите и. Тя е - да, тя е подходяща за майка на децата ти. Живеете заедно, извеждате кучето заедно.. бла бла .
Повече инфо в следващият пост.
Последно редактирано от machoka : 04-14-2013 на 00:55
Така, по същество. Разказвам долните редове от първо лице единствено число, БЕЗ да се ангажирам пряко с тях. Да речем, че четете приказка. Това все едно не съм аз, а може и да съм, кой знае. Да живее анонимността.
Преживял съм връзка от т.3. На млада и невръстна възраст - оная детската, ама не чак толкова детска първа и всевишна любов. Нещата са се сговнили. Не сме заедно вече. Светът се е сринал, Социална подметка съм, емоционално сринат, любовно угорчен, отпимистично упоен, реалистично раздвоен и пемистично предразположен. Така де, ама малкия рипа през април, разголени мацоранки, все пак не съм си теглил ножа, а оно си сака. Кво праа за задоволяване на нагона? Гей ли съм не съм, начи кво - проститутки? Е хубу, веднъж-дваж-пон ср и пк, всяка вечер. Писва в един момент, а и в крайна сметка не е това идеала. Не съм грозен, не съм тъп, не съм без възможности. Със сигурност не търся следващата си т.3? Защо - правя си равносметки, 'не съм готов', чудя се някога ще бъда ли, дали пък не изживях каквото може да се изживее?.. не искам да се посвещавам на жена.. но живота си върви, възможностите ми се увеличава, парите и те. Карам луксозни коли, пия си бирата в скъпите барове с приятели, нещата процъфтяват, но нямам жена. И не искам. Имам т.1 с няколко подточки, но това не ми стига. Приятелите покрай мен с връзки, аз сам. Не е оферта. Искам мацоранка, за която да се 'погрижа'. На която да реша проблемите. Искм пичка, която да ми дава хубав секс винаги когато пожелая, без да се мръщи, която водя на кино, на която плащам телефона, на която купувам кола след като е взела книжка - ей така да се научи и ей така щото мога да си го позволя. Някоя яка пичка, с която да се похваля един вид пред приятели. Не не - не търся т.3, рано ми е, не съм готоов. Сега съм човек с възможности, имам нужда от момиче, но не сериозно. Ей така да си живее, да си куфеем, да си угаждаме. Просто гадже. Купонджия съм, радвам се на живота и искм покрай мене да има яка путка, която да ми прави компания. И без това нямам много време да и отделя - кво да ви кажа, работа.. бизнес. Кво праим?
Ми ш'ви кажа кво. Един път с приятели проведох следният социален експеримент (следва пикантна история Но1). Понеже си мислеха, че говоря ей така да си правя вятър на устата, им викам така: обзалагаме се на следното: за да ви докажа до къде е стигнало днешното ъъ поколение не, защото се отнася и за по-големи, по-скоро за днешните хора като цяло, качваме се в колата (основното средство на нашия експеримент, а именно лъскав джип от най-високия клас) спираме пред 6 заведения тая вечер и в рамките на 15минути засичаме дали ще си тръгная с някоя пичка/дали ще продължим вечерта заедно.. какво следва от баса. Първото набелязано беше небезизвестното планет в София, което се слави с това, че хора от хайлайфа ходят там вечер, от пред има 5 автомобила за милион общо, и общо взето за да влезеш вътре трябва да си 'Някой' (тва е друга тема, кво значи за българите да си Някой). Захождаш да паркираш, охраната избутва случайно пушещи хора на паркомястото, помага ти да паркираш (не че джипа не паркика сам посредством 15-те си камери, бибитки, дисплеи и не на последно място автоматичен режим, който сам паркира колата а ти просто седиш и волана сам се върти пред теб..но напомпания здравеняк трябва да си изкара 20-те лв бакшиш посредством некоординираните си движения, които ако следващ само ще удариш колата), вкарва те на вип сепаре, което уж е резерве но се оказва, че е за 'подходящи клиенти', при което веднага идва мацоранка уж случайно разхождаща се наоколо да те заговаря. Каниш я на цигарка навън, общо взето трябват ви 10мин да се разберете. Тука - успех. СЛедващо - БИАД софия, известната чалготека. След 20 минути сме там, спираме едва ли не на самите стълби. Слизам, паля си една черешова пуретка за аромат ей така в устата, при което на 2 18 годишни путки излезли отвън да пушат облечени по без нищо им се изкривява врата да се обърнат да те гледат. 'Момичета, да ви почерпя нещо, да се запознаем бла бла реплики'..веднага те хващат през кръста. 'Успех'... следващото..и така 6 броя, в рамките на вечерта обиколихме и ги убедих в що за шибан свят живеем.. Както и да е, край на пикантна историйкя Но1.
С риск да съм ви разсеял, основната ми гледна точка беше... ще се изненадате, но в дори в такива заведения се намират що годе сносни пиченца. Не говорим за евтина работна ръка. Говорим за нормални момичета, дано не съм ви досадил с горната история. Момичета, които са отишли за купона, които са отишли евентуално с целта за нови запознанствал, които са отишли да се забавляват така, ккато ходя аз в нормална ситуация, а не горната.
Та пак на въпроса - Кво Праим?
Ами т'ва праим. Набелязвам си конкретна пичунка и подхождам към процес на 'сваляне'. Да речем - случват се нащата *камера-екшън 2 месеца по-напред*. Кво си имам до мен - готина пичка, несъмнено всеки би имал мерак да я изчука, заедно сме, тя е мила с мен. И двамата не търсим любовта на живота си. И двамата сме наясно в ккави точно взаимотношения сме. Аз я глеза, тя ме глези. Не ме разбирайте погрешно, не я считам за боклук, парцал. Напротив - приятно ми е с нея, целя да задържа вниманието и. Но просто не търся нищо сериозно. Искам да я поглезя. Защо? Защото не съм егоист, не пазя каквото искам за себе си? АКо има книжка и ми каже 'мило, дай ми ключовете от колата излизам с приятелки - заповядай, давам ти ги, радвай се на живота, аз пък излизам с приятели. Иска да си събере съученичките на купон (за протокола - пълнолетни) ами ок - отивайте на вилата и се веселете, евентуално и аз присъствам. Връзка от типа 'давам ти всичко, от което имаш нужда, ти ми даваш каквото аз искам, всички сме доволни'.. купувам и дрешки, ест, защо не - нали това я усмихва и я прави щастлива, мога да си го позволя, значи всичко е наред. питам я къде ти се ходи - тя, ами не съм ходила в Париж. Ок - 2 цъка на мишката за самолетни билети след седмица, един цък за хотела. Всичко е готово, решаваме го импулсивно. Един вид - глезим се взаимно. На мен ми е добре, защото:
А) не ми говори за любов, за деца, за дългосрочни планове
Б) когато аз задоволявам нуждите и, това подхранва мъжкото ми его. Аз съм способен - глезя я, това ми подхранва самочувствието си. Нека не се лъжем, всеки един мъж изпитва самодоволство, когато може да поощри, да даде нужното за пълен комфорт на половинката и. Плащам и сметките, плащам и горивото или я возя, но при всички положения тя не се бута в градския, не я вали дъжда. Вилата ми е отворена за нейните приятели, помагам на техните в затруднени моменти. Купувам и як фотоапарат ако е фенка, или пък ходи винаги с последен модел телефони. Давам и банкова карта, с която да разполага, разбира се с определен лимит, но даващ и достатъчна свобода да заведе приятелки/приятели, да ги почерпи, да не се чуди ще си плати ли телефона и кабелната тоя месец, някви прости битовизми etc. По тоя начин тя придобива самочувствие пред приятелките си, при което самата тя се променя. Чувства се сигурна, закриляна от мен, седи по един по-различен начин сред връстниците/околните си. И все пак - не съм някой чичко с корем, а съм готиното и гадже. Не е типичната извратена и пошла история. Ние сме двама връстници, аз съм готиния пич с някви все пак над средните възможности, а тя е яката путка. Моята си.
Ест тия неща не се казват с думи. те просто се усещат.
Защо да се лишавам от това, след като мога да го имам? След като не търся любовта на живота си? Защо не направя някоя путка щастлива от това, че ме познава? От това, че ходи с мен? От това че ме глези, че ми дава което искам от нея? Пак ви казвам - не гледам на нея като предмет. Просто сродната ми душа към момента, която дарявам с всичко онова, което мога да си позволя, което съм аз и което имам нужда да и дам за да начеша собственото си его. От това да и видя усмихвата, когато влезем в магазин за дрехи и и кажа, че каквото посочи е нейно... от някакви такива дребни 'жестове', които правят и двама ни щастливи към дадения момент, час, минута.. А на среща кво получавам? Квото му е на нужно на един пичага в моето полоежение - хубав секс, нещо на масата за вечеря когато е у нас и не вечеряме навън, внимание и загриженост към мен, компания сред приятелите.
ЕПИЛОГ: горното беше една приказка, с лирически герой разказващ в първо лице, единствено число. не ме поставайте в гореизложената теория. Това е просто теория.
следва продължение..
Последно редактирано от machoka : 04-14-2013 на 01:27
а продължението е кратко и ясно, и крайно необходимо, защото започнах темата с въпрос към всички вас - момичета и сега вие ще кажете 'ама аз не съм тая яка пукта от заведенията, не съм лека, не съм кифла, не си търся несериозни и неангажиращи връзки' ..
е да де, ама внасяме лек завой в темата: кратка приказка Но2:
ами ако лирическият герой от горният пост преживее 2-3 такива връзки. Ето какво - животът е кръговрат, енергията се преобразува от една в друга, но не се губи. Аз (лирическият герой) съм романтична душа. Първо имах сеирозната си, изпепеляваща, крайно приказна връзка, която се сгромоляса. После изживях разкрепостеният си живот. Чуках квото можеше да се чука, не ми липсва опит в секса, не търся вече само секс. Цикълът се затваря и започва първата брънка: ЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ - мисля че идва Онзи момент. в който ти писват тия младежки истории и ЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ почваш да се оглеждаш за нова ЛЮБОВ, за нов трепет, за ново сърцебиене. Вече не мислиш, как да вкараш някоя в леглото, защото това си го превъзмогнал. Чакай чакай чкайа, мисля че срещнах Момичето. Момичето, което ще ми даде всичко онова, от което исинското ми Аз има нужда, а не купонджийското такова. Не разкрепостеното такова. Отварям старият сандък, вадя китарата, ще и напиша песен знам вече акордите - ЗАЩО? Защото Я СРЕЩНАХ, най-накрая - любовта. Минаха 2-3-5 може би години на онзи живот от предния пост - онзи, през който ми минаха студентските години, годините на разхайтеност. и най-накрая се ВЛЮБИХ истински. Вече съм на 26, може би Това ще е ТЯ. Дойде ми текст, който да и посветя, ще ударя 2 акорда. Започвам да си мисля наистина как да я спечеля.. дали мога, страх ме е - че може да ме отреже, а не искам. Защото аз съм добър човек, и мисля че съм истински и лудо влюбен. Не искам секс от нея, защо? Защото по принцип каквото започне със секс, то си завършва само със секса. Внимателен съм, чудя се как да подходя.. ох, как подходих навремето с първата си любов, вече не помня от толкова алкохол и секс. искам да направя нещо специално за нея, но как, като не я познавам още много добре, от какво се интересува, какво за Бога да направя, че да се преборя за това момиче. Ох, мразя да съм толкова объркан, никога не съм се чувствал така. Страх ме е, може би тя познава миналото ми, може би защото са ни запознали общи приятели или нещо от сорта. Тя ме мисли за плейбой, за несериозен, за повърхностен. Ох, защо не я срещнах по-рано...объркан съм. Какво да направя, за да не ме припознае в досегашното ми "Аз". Какво да направя, за да знае, че тя е НАИСТИНА по-различна, че намеренията ми към нея са сериозни. Че не искам просто да я изчукам. Че това вече не е най-важното за мен.
Край на приказка Но2, изводи и съждения:
/////////////////////
и кво праим в тоя случай.. възможностите ми, материалното ми АЗ не се е променило, но нещо в мен е по-различно. Намеренията ми, светогледа ми. В течение на нашата евентуална връзка ще правя ли същите неща като горните - ами да, аз пак ще си я глезя, тя ще си е Моето момиче, всичко мое ще е и нейно.. разбира се - в тоя случай ако иска да плаща сметки - нека плаща, ще ми стане мило.
1. Няма да и дам банкова карта на разположение, да харчи готови пари. Напротив, ще и намеря работа, ще използвам връзките си - нека работи за 600лв да види как се изкарват пари с труд, тя ще е моето Всичко. Ще направя всичко по силите си да не я изгубя.
2. Пак ще има дрешки, но няма да се цепя с реплика 'каквото ти хареса - твое е'.. ще потърся съвет от нейни приятели, ще я опозная, ще разбер какво харесва. Ще купя най-скъпата материя, но ще и ушия рокличката сам. Ще намира в гардероба си чат пат нови неща, без дори да заподозре че са там. Ей така ще се пръкват чат-пат.
3. Ще я заведа ли в Париж? Ще я заведа, но няма да я питам къде и се ходи. Ще и направя изненада. Ще го поставя в кутия от подарък под елхата.. ще го разопакова, ще намери опаковка от парфюм. Ще кажеш - тъп и изтъркан подарък. Да, ама като го отвори да го пробва вътре ще намери една играчка ключодържател айфелова кула. Ще си каже миличката ми тя 'що за ебавка, кутия от парфюм, а вътре включодържател. И няма да загрее още. НО - вътре в айфеловата кула ще има някво нагънато до неузнаваемост малко листче с форма на боклук. Ще се направя на ударен, ще я питам - какв е това? ще го разгъне цялото намачкано и ще прочете, че това е самолетният ни билет...ще я целуна и ще я попитам 'искаш ли да прекараш една седмица с мен на едно прекрасно място'???
4. Няма да и плащам сметките. Ще се чуди ли дали ще има парички за ваучер? Не, защото ваучерът и никога няма да свърши, защото просто ще си го захранвам дистанционно с парички през моята сметка на оператора без тя да знае.
5. Майка и ще иде да си плаща тока на касата, но на касиерката ще излезе на монитора 'платено'. Майката ще си каже - я, грешка в системата, какво пък за добро е и ще си тръгне. Естествено няма да кажа и на двете. Защото не съм за 80-те лева, но по-важното, защото не искам да ми се чувства длъжна. НО АЗ се чувствам длъжен да помогна. Мойто мило няма и да разбере никога за това. Както и майка и няма да заподозре дори. Разбира се, че ще го направя. Това е най-малкото.
///////////////////////////////
ЕПИЛОГ:
аз съм същият човек. Но целите ми са променени. Връщам старото си, истинско аз. Да, външнос пак съм си онова гъзарче, общоприетото. Карам си джипа за 100 бона, правя си почивки на вилата до София, ходя си на баровските места. На пръв поглед ще ме заплюете и ще си кажете 'пълно тежкарче, нямам нужда от такива'... АМИ АКО МОМИЧЕТО, КОЕТО СЪМ НАМЕРИЛ СИ ТОЧНО ТИ?? Защо не ми дадеш шанс да те опозная? Да те спечеля? Защо съдиш за мен по това каква кола карам или в какви заведения си пия бирата?????
Последно редактирано от machoka : 04-14-2013 на 00:51
Мен ме плашат паралиите. Карат ме да се чувствам като стока. Искам някакъв въшкар, дет' вика една колежка - гола шпинга, като мен такъв. Средна хава, бе. И без т'ва не съм по най - ангажиращите ра'ути.
Това!
То си зависи от човека. Пък и защо бъркате парите с любовта? Парите са важни и е вярно, че който каже, че парите не са важни е голям тъпак, но защо да намесваме и любовта в парите? Да, хубаво е приятелят ти да има пари, но не за да ти купува парцалки и да ти угажда на прищевките. Аз не обичам така, не искам да се чувствам зависима от някого. Да, подаръчетата и цветята от време на време са сладки, но никога не бих казала на приятеля си "Така и така, харесах си еди си какви дрешки, искам да ми ги купиш". И по заобиколен начин не бих го казала, глупаво ми се струва. И да, представи си, има хора, които наистина гледат характера на човек не за пред хората, а за себе си, защото искат еди си какъв човек до себе си.
Харесвам силни личности като характер и се старая да не допускам глупаци до себе си. Държа близките ми, най-вече приятелят ми, да има мозък в главата си и да може да го използва, не да ми мисли само за анаболи, дискотеки и цици. И не бих търпяла някой редовно да ми иска парички за това и онова, да ми пуши постоянно от цигарките. Както аз искам да съм независима, така и той трябва да е независим. За мен е нормално да се случи в момента да има нужда от някакви пари и да му дам, но не и това да се случва постоянно.
Не искам гъзарче, не искам да парадирам с парите, колата и като цяло притежанията на приятеля ми, искам да парадирам с държанието му, с мисленето му, със знанията му.
^^^
Бургас <3
Мачок, много добри истории и въобще те бива в изказа. Бих ти предложила да напишеш книга.
Е, аз това не го приемам за стандарт.
Защо е толкова трудно да се приеме, че някой не желае да бъде "обгрижван"? Егоистично било. Добре, нека.
Не, той не е "ДЛЪЖЕН" да се грижи за мен. Още по-малко - да живее, за да го прави.
Дали аз съм водещата във връзката? Вероятно, в някои аспекти. И какво? На него ако не му харесваше щеше да си е събрал багажа досега.
"всичко твое да е и негово", "всичко, за което той живее - ти" - много холивудско ми звучат тези неща. Пък уж Щрудела е безнадеждният романтик у форума.
П.П Не казвам, че моето отношение към нещата е правилно. Ама си е моето и си ми харесва.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Мачок... баси милото, човек. Сериозно. Усмихнах се
Нямам никакво време в момента, но по-късно пак ще се разпиша
Мога много да напиша, ама няма, защото ще се разрева..
Аз ти казах каквото имаше ШЩ
фйклсхлиухнфжсвйклфхр <3
TheBeliever, не ти стоплих мисълта, но ако беше момче, не си представям как щях да съм щастлива с теб и с твоето мислене. Но друго ми е интересно.. Щом ТИ не желаеш да бъдеш толкова обгрижвана и не си падаш много по ласките, самата ти даваш ли това на половинката си? Изглеждаш ми студена и резервирана, а не си представям да съм с такъв човек.. (ако беше момче)
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
