За апатията

[Mary_Jane_69]

Случвало ли ви се е да изчезнете? Да станете невидим, да се чувствате ненужен. Да загубите позициите си на лидер и водач на нещо голямо за вас. Изведнъж нещата започнаха да се разпадат в личен план. Получавате всичко, което сте искали. Вещи, нов дом, подобрения във външния си вид или всичко, което можете да докоснете, но не и това, което е вътре във вас. Имате си всичко, което ви е нужно, но някак си то е сиво. Винаги сте го искали, но нещо ви пречи да му се радвате. Дори и на старите неща, които допреди месеци гледахте с такава наслада... Увереността в самата ви същност, която чувствахтев себе си, някак си е избледняла, и вие знаете как да върнете, всяка духовна нужда, но нещо....не достига. Правите всичко както трябва, изпробвате нови начини, но все пак... нещо не върви. Хората ви изоставят, но самотата вече е красива. Не се усеща по онзи натрапчив и бодлив начин, особено когато бяхте сред хора, а те сякаш несъзнателно ви караха да се чувствате още по-самотни. Самотата е сладка, но все още си е самота. Депресията се превърна в чудно-приятна меланхолия, но все още нещо ви липсва. Силни чувства? Има ли надежда човек отново да се сблъска с тях, или започваш все повече да се напасваш с ежедневната бездушевност и апатия, което всъщност, никак не е полезно.
Топлината ще се върне ли?......

[RagioL]

Многократно се появявам и изчезвам, бездната е гладна за илюзии! И никога не ще бъде нахранена! Въпроса е ще съумееш ли да я прескочиш!

[Mary_Jane_69]

не обичам да скачам, а и не мога... мост, ако си изградя? ама ще почнат много да минават през него...еххх

[DoctorSatan666]

Топлината ще се върне ли?......

Не.

[Mary_Jane_69]

Що си толкова лош....

[DoctorSatan666]

Не съм лош, казвам ти какво ще стане. Периодът на сладката меланхолична депресия ми е доста познат. Е, зависи как ще се развият нещата при теб.

[Chacho]

Има ли надежда човек отново да се сблъска с тях, или започваш все повече да се напасваш с ежедневната бездушевност и апатия, което всъщност, никак не е полезно.

Щом така възприемаш безразличието, по-вероятно е да е от хормони при теб.

[Mary_Jane_69]

хоуп со

[npp]

такива проблеми най-лесно се преодоляват с вяра в и молитва към истинският Бог Отец и истинският Господ Исус Христос, понеже именно Те са единственият източник на Нов Дух, който очиства човека от всякакви нечистотии - не само най-добра храна за душата, но и за тялото - "Изворът" на живота/жизнерадостта

[tireheb]

такива проблеми най-лесно се преодоляват с уиски
ако тръгнеш да задълбаваш в тея работи с истинския бог отец и истинския господ исус христос, най-вероятно преждевременно ще се обесиш.

[defender]

поредният бисер на "разбирачите" ................... трябваше да спреш до уискито.

[npp]

такива проблеми най-лесно се преодоляват с уиски
ако тръгнеш да задълбаваш в тея работи с истинския бог отец и истинския господ исус христос, най-вероятно преждевременно ще се обесиш.

ако човек вярва докрай тогава едва ли би стигнал до самоубийство, но е важно вярата да бъде само в Онези, Които наистина са истинският Бог Отец и истинският Господ Исус Христос, понеже досега имаше много фалшиви богове и христосовци, също така е добре да се стараеш да не бъдеш лош към другите, но да се стараеш да бъдеш добър - ако следваш тези правила, определено ще сполучиш във вярата

[tireheb]

окей, отговорът ми бе твърде ироничен, верно е. но като цяло основната ми идея е такава. не мисля, че точно във вярата може да намериш утеха от апатията. поне от личния ми опит, начинът е да я.. приемеш, колкото и странно да звучи.

[defender]

окей, отговорът ми бе твърде ироничен, верно е. но като цяло основната ми идея е такава. не мисля, че точно във вярата може да намериш утеха от апатията. поне от личния ми опит, начинът е да я.. приемеш, колкото и странно да звучи.

напротив, не да я приемеш, защото ако приемеш ще те довърши .................... един от начините да се справиш с апатията е да я приемеш като нещо не твое, като нещо външно, нещо извън теб самия, като неканен гост, чак след това трябва да започнеш борба с него за да не влезе в тебе ............... не трябва да приемаш апатията като някаква твоя природа и да и се отдаваш, защото разбираш ли такъв съм, такава ми е природата и да я приемаш като част от тебе.............. тогава си обречен. т.е. не трябва да възприемаш апатията като съставна част на самия теб, а като нещо извън теб............ не можеш да се отървеш от нещо което смяташ, че е твое и че е част от тебе.

[tireheb]

ако реално я приемеш като част от теб, няма да имаш нужда да се "отървеш" от нея : )

[defender]

ами тогава тя завинаги ще си остане с тебе ............... и ще ти изсмучи кръвчицата. В нея няма любов, нито милост.......... не се надявай ........... паразита ще смучи докато не го напръскаш с лосион за въшки.

[tireheb]

някак мисля, че не се разбираме съвсем.
да, тя ще си остане там. и все пак ще бъде нещо, което си приел за част от себе си. така, както приемаш бенка, която друг може би би сметнал за грозна (тъп пример, и все пак)
ще бъде тва чувство, което те кара в 4 през нощта да пушиш на балкона, и чувството, което те кара да гледаш мълчаливо дъжда. (малко се обърна по-скоро към меланхолия тук, ама нищо)
та така де.. когато всичко ти се струва безмислено... то най-вероятно наистина е : )

[defender]

бенката си е бенка, ама тя не те тормози, а въшките те хапят и те сърби ............... ти си викаш "въшката е част от мене омммммммм, въшакта е част от мене оммммммм", амма нищо, ......... въшката пак те хапе и ти си викаш абе кво ми е, що ми такова, само ме сърби....................

[tireheb]

окей, просто явно гледаме различно на нещата. мое па и ти да си прав(а)
в крайна сметка, който - както : )

[DoctorSatan666]

Всеки знае, че най-добрия начин да победиш апатията е да й се отдадеш напълно

+наркотици ест.

[defender]

Всеки знае, че най-добрия начин да победиш апатията е да й се отдадеш напълно

+наркотици ест.

тва като майтап ли го каза? .................... и какво означава "да и се отдадеш напълно".

[Mary_Jane_69]

Хмм доста противоречиви мнения, донякъде и двете съм склонна да подкрепя, тъй като то хем си расте вътре в теб, хем пък е породено от нещо странично, но логиката ми повече клони към версия 2, тъй като ако не бяхме способни да мислим, нямаше да развием и и открием изобщо чувството, дори и то да е било вътре.
Не можеш да победиш нещо, като му се отдадеш напълно. Не става като по филмите, твърде многото употреба, най-накрая да цъфнеш на другата сутрин нов човек. Тва си беше чиста и проста пародия, DoctorSatan666.
Още - не съм религиозна, не вярвам в съществуването на невидими хора. Християнка съм, но не съм вярваща.

[defender]

Още - не съм религиозна,

има време,

[DoctorSatan666]

Още - не съм религиозна, не вярвам в съществуването на невидими хора. Християнка съм, но не съм вярваща.

Това, дори и по-християнските стандарти, е много елементарен поглед върху религията.

А позицията "Християнка съм, но не съм вярваща", крайно ме озадачава. "Християнка" е само етикет, който всеки може да си сложи. Това нищо не значи. Вярването пък е толкова обширен и комплексен феномен. Използването му само в контекста на религията е повече от неразумно.

[Mary_Jane_69]

Това, дори и по-християнските стандарти, е много елементарен поглед върху религията.

А позицията "Християнка съм, но не съм вярваща", крайно ме озадачава. "Християнка" е само етикет, който всеки може да си сложи. Това нищо не значи. Вярването пък е толкова обширен и комплексен феномен. Използването му само в контекста на религията е повече от неразумно.

Споменах, защото имаше потребител, който преди това беше писал относно това и самата вяра, която аз свързвам със самите себе си, а не със това, на което са ни учили. Вярата е доста обширно понятие, което има различен смисъл.Дам.