
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- За апатията
Хмм доста противоречиви мнения, донякъде и двете съм склонна да подкрепя, тъй като то хем си расте вътре в теб, хем пък е породено от нещо странично, но логиката ми повече клони към версия 2, тъй като ако не бяхме способни да мислим, нямаше да развием и и открием изобщо чувството, дори и то да е било вътре.
Не можеш да победиш нещо, като му се отдадеш напълно. Не става като по филмите, твърде многото употреба, най-накрая да цъфнеш на другата сутрин нов човек. Тва си беше чиста и проста пародия, DoctorSatan666.
Още - не съм религиозна, не вярвам в съществуването на невидими хора. Християнка съм, но не съм вярваща.
Това, дори и по-християнските стандарти, е много елементарен поглед върху религията.
А позицията "Християнка съм, но не съм вярваща", крайно ме озадачава. "Християнка" е само етикет, който всеки може да си сложи. Това нищо не значи. Вярването пък е толкова обширен и комплексен феномен. Използването му само в контекста на религията е повече от неразумно.