Казвам, че водещият дразнител не е нещо, което е постоянно за човека. Може да съм бил материалист, след време да осмисля някои неща и духовното да добие по-висок приоритет. Може да се изкуша за миг да прибера чужди 20 лева, да осъзная, че не е правилно и да ги оставя. Материалистичният Аз отстъпва на вярващият Аз.

Свободата да избирам с кой Аз да отговоря на дразнението е свободната воля. Християнството не ти дава свободата сам да решиш кой Аз е правилен, то ти заявява, че вярващият Аз е правилният.