- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Престижни университети, подготовка от рано?
^Ммхммхм. Nothing's set in stone.
![]()
Живее с идеята,че в далечното бъдеще ще може да си живее както му е кефа. Тоест, когато завърши там някакво си образование ще ,нали , живота й ще стане лек и приказка... То първо на всичко нищо не се знае какво ще се случва в бъдещето.. Гони някакви неразбрани цели и илюзии.
Това е все едно да учиш ,само защото такъв е приоритетът. После след ,когато завърши, и когато се обърне на зад, за да се види... и какво?
Героят ,,Ирина'' от романа ,,Тютют'' = ягодка .
Може и едно стихотворение Никола Вапцаров да цитирам .
''Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
А там –
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало – неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.
Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...
За мен е ясно, както че ще съмне –
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен. ''
А защо да са илюзии .?Ако е постоянно и наистиан има желание защо пък да не успее?
Наистина след 5 години може тотално да си е променила възгледите но това не й пречи да има желание и хъс
Разбирам да говориш на връстник, ма на авторката е абсурдно. Може да си мисли, че и в космоса ще излети, все тая. С времето ще разбере как стоят нещата. А подготовката на нищо няма да й попречи и както се цели в топ унитата, ще може да проучи достатъчно, че като стане на годините ти сега, да е абсолютно наясно какъв избор прави.
Та, окей, нека е сбъркана. Тогава и аз съм сбъркан, и записах да уча от объркване, и се хванах на работа от объркване, и си ми е песен живота в момента от объркване. И държа да съм си така.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Абе да, но искам да кажа.. да не си дава чяк толкова зор, че от сега само за това мисли и друго нещо не няма в главата.
Да се стреми , но да не откача....
А родителите ни .. всичките са тъпи. Живеят си в комунизма и хал хабер си нямат от новия свят... Това го казвам за младите студенти, които още остават родителите им да ги направляват. Щото те си знаят... все едно.. държавна работа.. възпитаници на комунистическата идеология... ама хич ги няма НА ВСИЧКИ родителите ! :Д :Д И най-важното е да си гоним своите цели.. а не някакви други, защото аджеба... те били по -доходоносни . . А и всичко е лайняно, тай че..
Последно редактирано от klimatronik : 05-10-2013 на 08:04
Ако не си дава зор, ще намери начин най-вероятно да си бачка, да си изкарва паричките и да си живее прилично. Ако си дава зор, може един ден да прави неща, които само си мечтаем. Не да кара яхти и да почива на Бахамите, а да изобретява, да тласка науката напред и да живее в бъдещето.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Всъщност, повечето хора, които са се понапънали, се насочват към това.
PS: https://www.youtube.com/watch?v=lTDcYi_uG08
Ето едно видео за топаджиите по олимпиадите.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
не знам ,но ми се догади от клипчетоблалбабалабала
Науката не прощава. Ма потопиш ли се в нея, тия хора стават най-интересните събеседници.![]()
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Вижте, на тея години никой не може да ме накара да вися по гаджетата или да се е*а... Има си време за това 17г. може![]()
Не казвам, че по цял ден ще зубря и ще решавам задачи по математика, просто искам да си знам всичко перфектно, за да не ми е трудно в бъдеще. Не съм чула за някой, който се е отдал на живота (да си прави каквото иска: цигарки да пафка, да взима наркотици...) да е успял и да се радва на много пари.А всеки който е получил добро образование и се е научил на нещо, значи знае как да живее и как да си прави кефа
Мисълта ми беше на какво да наблегна най-много, никъде не съм споменала изрично, че ще стоя по цял ден и нощ с учебника по математика и някоя тетрадка, че на ден да сменям по 50 химикала
Чух за книгата на Вуков за "Пътят до/към Харвард" и ми се стори интересна, струва ли си да я купя? Не е особено скъпа - 14-15лв. я видях.
Там той описва пътят си до Харвард, какви изпити е положил и колко се е трудил. Мисля че ще ми е от полза. Засега съм си поставила и други цели - да не изпускам от учебния материал, да го науча безупречно, а през лятото когато съм на мерак да отворя учебника за 7. клас и да науча основите на някои по-трудни неща, а и не само по математика. Ще трябва да преговоря и целия материал по останалите предмети с приоритет като български, биология и география евентуално. Искам да се подготвя за различни олимпиади и извънкласни занимания
Какво мислите?
П.П. Разбрах от родителите ми, че другата година ВЕЧЕ са ме записали на частни уроци по блгарски и математика - почти цял следобед/сутрин всеки уикенд... Явно не по мое желание 7. клас ще го изкарам едвам-едвам, но ще се опитам да направя много нови постижения.
Последно редактирано от Ягодка : 05-10-2013 на 10:40
Никой не те упреква, даже правиш много хубаво. Опитваме се да ти дадем само насоки и полезни съвети.Много хубаво си намислила. Аз лично все още си прехвърлям материала за следващата година отгоре - отгоре непосредствено преди нея и ми помага.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Тия неща нямат връзка. Винаги ще имаш време да си живееш живота (както избереш, било то с наркотици, било то без, било то със забавление, било то със страдание). Както и да го живееш, ще можеш да се развиваш в образованието. Мен цигарите и дрогата никога не са ми пречели на ученето, а и от парите си не се оплаквам. Не съветвам да се посяга към тях, просто натъртвам, че нямат връзка.
И не си купувай книги "как да... нещо си". Като цяло ще си затриеш времето с тях. В учебниците има предговори, където пишат хора, които си струват да бъдат четени. Там можеш да намериш много по-полезни съвети за академичното си развитие.
А парите не ги мисли толкова. В Харвард не се влиза, за да имаш хубава заплата. Тва ще ти е пропиляно време. В Харвард се влиза, ако вече си наясно, че така или иначе ще си взимаш парите, но искаш нещо повече от работа, семейство и спокоен живот. Ако искаш да бъдеш блестящ ум, тогава се насочвай натам. Иначе всеки университет ще ти свърши работа.
И там не е кой знае кво. Просто има много добри студенти, добри условия, добра база и добри преподаватели. Ма те науките са си едни и същи, където и да отидеш. Въпросът е на какво ниво искаш да ги учиш.
Препоръчвам ти да почнеш да учиш, щото иначе няма да разбереш за какво ти говорим. От учебниците ще разбереш сама по какво да си подбираш ВУЗ.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Пари не се изкарват с образование![]()
![]()
Не ,че нещо, ама виж колко са хората със средно образование , които са богати , а и ни управляват.
Според статистиката най-богатите в света са правили точно това, което са си искали .Живеят по свой начин и свои си правила.
Тва не значи, че нямат познания.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Трябва да се съди по материалът, който се преподава и доколко ще бъде от полза. А не по това кой, след като е завършил, какво е постигнал. Прекалено много външни обстоятелства има, за да може да се прецени така. Но дори най-тъпият човек, който се е докопал до върха, биха му били в плюс знанията, дори тези от университета. Всяко едно знание можеш да го ползваш в свой плюс.
Във фирмата, в която работя, има хора без висше, но смятат диференциални уравнения като пичове. Има хора с висше в областта, които не могат. (вторите ги нямаме тука май)
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Работата е там,че може и перфектни знания да имаш в областта си , но да не можеш да се реализираш на пазара.
Полезно е да имаш висше. То обаче не ти дава гаранция.
Мнението ми не беше относно реализацията след Харват, ми за това , че има хора ,,които се радват и на много парички и в същото време си правят каквото си искат'' . За някой хора .. това да ,, правят каквото си искат'' не означава живеене ден за ден.
Абе то тогава вече става дума за известна доза късмет .
Добре, да го кажем така.
Ако искаш да правиш нещо в областта си, трябва да имаш познания в областта си.
Ако искаш да излезеш на пазара, трябва да имаш познания за пазара.
Ако искаш да изиграеш картите си правилно, трябва да имаш познания как се играят карти.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Дипломата ти дава квалификация. Ако си перфектен електротехник, правиш всякакви инсталации, ще си намериш работа, примерно. Обаче ако станеш електроинженер, ще си намериш по - високоплатена такава, която най - вероятно няма да включва висене по далекопроводи. Обаче много си зависи от човека, защото който не може да се реализира с образование, не може и без, обаче който може без, ще се реализира много по - добре, като получи висше образование. Най - малкото ставаш по - компетентен и на теб гледат с друго око. А тези, дето ни управляват и нямат образование, нали знаеш, че не са стигнали до това си положение с работа.![]()
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."