Към по-социалните

[PainMonopoly]

за какво ли биха я приели ?

Ми ако се набута в коч компания може и да я приемат за нещо, в другите случаи, да, ще забележат че примерно е сама и е асоциална, ама на повечето хора не мисля че би им направило проблем и не биха я отхвърлили.

Когато бях в 11 клас се случи нещо не точно като това което предлагам, но подобно. Бяхме в един рок бар и сервитьорката ни каза "долу има едни момичета които искат да се запознаят с вас, но ги е срам". Бяха някви 6-класнички, прохождащи метълки. Сервитьорката ги доведе и те седнаха при нас. Впоследствие една от тях и една от тези с които бях станаха най-добри приятелки.

При положение, че десет човека нямат нищо против да бъдат заедно, но никой не иска да бъде с мен, бих казала, че е доста очевидно, че проблемът е в мен. Просто в началото на годината ги чаках да дойдат при мен, те пък не идваха (нормално) и... мене ме беше срам да отида при тях. В междучасията ми беше скучно и почнах да си нося книжки да чета, всички ме гледаха някво странно. Книгите като се добавят към високите ми оценки и готово - лепнаха ми етикета зубърка. После осъзнах, че грешката е моя и че първо трябва аз да съм тази, която да им покаже, че не съм толкова странна и различна. Да, обаче сега още повече ме е срам да отида при тях, защото вече са си на групички и ще е някакво много тъпо просто да им се изплющя. Няма да знам как да се държа, те си имат някви си техни бъзици, истории, работи, аз само ще стоя и ще гледам тъпо.
Колкото до курсовете - ходя на пиано, китара, рисуване, химия и биология. Пианото и китарата са като частни уроци. Тези, които ходят на рисуване са или по-малки от мен или вече завършили, които идват да си довършат домашните от университетите. На биологията сме с един приятел, на химията сме с него, най-добрата ми приятелка и още двама-трима, все хора, които вече познавам, смисъл... имаме добри отношения. Но аз искам някой по-различен. Някой, който има много общо с мен, но нищо общо с нещата около мен.
Оф, изобщо не знам защо пиша по форуми, когато знам точно какък е проблемът, как да го реша и защо не съм го разрешила още. Не знам просто какво чакам.
А, също - аз не се мисля за различна. Но заради интересите ми (заради книгите, различната музика, която слушам и всички извънкласни дейности, на които ходя), хората като че ли не могат да ме разберат. Не знам кое му е сложното, но...

Не прави грешката да търсиш вина в себе си за това че не се адаптираш сред класа си. Проблемът е тях, че са формирали някакво стадо. Ти си по-сложна личност от тях, няма как да се впишеш. Някои хора имат късмет с класа си, ти нямаш явно.

[nqmaznacheniee]

Не прави грешката да търсиш вина в себе си за това че не се адаптираш сред класа си. Проблемът е тях, че са формирали някакво стадо. Ти си по-сложна личност от тях, няма как да се впишеш. Някои хора имат късмет с класа си, ти нямаш явно.

Проблема не и е само с класа, а с всички доколкото разбирам, което ясно показва, че проблема е в нея. Не може да наречеш хората от класа и "стадо" само защото са се формирали на групички. Естествено, че всеки ще движи с този с който намери общ език и се чувства приятно. Ако постоянно си седиш на чина и се надяваш единствено някой да му хрумне да те заговори, то проблема си е изцяло твой. Пубертет ще, някои се затварят, а други обратното. Ако остави нещата така - ще си остане такава, ако обаче прави реални опити да промени нещо с времето ще добие повече увереност и нещата ще се оправят.