- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Здравни проблеми и болести
- Хранително разстройство
Здравейте.Мисля,че имам хранително разстройство.Понякога след като ям повръщам...не съм точно като булимиците защото не преяждам.На ден гледам да не приемам повече от 400/500 калории,има и дни в които ям само една ябълка или нищо. 1'65 съм и тежа 45/46 кг..бих искала да съм по-слаба.Обожавам слабите тела,а моето никога не съм го харесвала.Но това не е всичко..един ден когато бях яла доста се чувствах супер виновна и реших да се режа...не,не съм някакво емо..просто бях ядосана на себе си и исках да се нараня.Всеки ден карам колело по 2 часа..Зъбите ми от 2 месеца са отвратителни:жълти и постоянно миришат..без значение че ги мия по 3 пъти на ден.Гърлото ме боли и най-гадното е че може би си докарах и гастрит.Моля ви..не ме съдете достатъчно ми е трудно..не мога да кажа на никой,ако семейството ми разбере ще е съсипано...пък и не мога да кажа на майка си "Мамо,повръщам насила и се режа." това ще я убие.Опитвам се да спра но ми е доста трудно..Надявам се всичко да се оправи и отново да съм си аз..
Тези неща са опасни!Няма как да се оправят от само себе си, защото всичко е на психическа основа, вече си започнала нещо доста сериозно.От тук нататък единственото, което може да се случи, е да продължаваш да се самозалъгваш и нещата да се влошат още повече...на колко години си и от колко време си в това състояние?
п.с. Разбирам те, защото и аз съм изпадала в подобни състояния.Искам да ми отговориш само на още 1 въпрос: Защо правиш всичко това?
На 14 съм и го правя от около 5 месеца започнах когато бях на 13.
Защо го правя ли? От малка съм си перфекционист и за мен всичко трябва да е идеално.По улиците виждам по-големи момичета от мен и са по-слаби...да знам "поддържат си теглото" но ако аз не мога? Изпитвам страх от това да напълнея и при това доста голям.
Още си много малка, тялото ти дори не се е оформило.
Хапвай нормално, спортувай и няма от какво да се притесняваш.
Но ако продължаваш с всичко това, скоро определено ще имаш повод за притеснение.
Когато бях 7-и клас изяждах например един шоколад,после отивах и го повръщах.Това някъде го правех към 1-2 месеца.После започнах да ям и продължих да повръщам,нищо че вече не го правех нарочно.Осъзнах на къде отивам,оправих се,но психиката ми е железна,много малко момичета магат да се справят сами.Това не е шега,яжте си,ей!
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
too much tumblr
недей така момиче,ще си докараш нещо !
яж си ,няма перфектни хора![]()
честито, ти си жертва на промиването на мозъците и "модата"!
Мы рождены, чтоб сказку сделать былью,
Преодолеть пространство и простор,
Нам разум дал стальные руки-крылья,
А вместо сердца — пламенный мотор.
Стегни са бе , без ядене няма да станеш по хубава , започни да си хапваш редовно и то в хубави количества и започни да спортуваш . Слабо хубаво женско тяло се постига с тренировки фитнес и тка на татък, без ядене няма да стане нищо хубаво и ако си тръгнала да се наказваш го прави тогава като НЕ СИ яла а не обратното . Успех !
keep feeding the troll
Вярно ли никой не се усети, че ви тролят ? Еех, деца...
Добре,мислете си каквото искате..няма да ви спирам
И съм съвсем сериозна!Вие хората сте опасно нещо...винаги си мислите,че някой ви лъже и изобщо не осъзнавате,че може би наистина му има нещо. Защо ми е да ги "троля" като че ли си нямам друга работа. Просто искам да знам дали имам хран. разстройство или още не съм стигнала до там.
Mase:
"ето до къде води tumblr axaxaxa " - какво общо има тумблр? Даже след като реших да си направя един по-нормален блог ми помогна.
Ще ти го кажа така - ако наистина не тролиш, то бързо тичай в БАН да те изследват, 'щото с нещата които описваш няма как да си жива. Така, че остават два варианта:
а) ти тролиш
и
б) ти си ъндед
На мен а) ми се струва по-реалистично. Ако случайно обаче е б), то моля те не се обиждай и не идвай през нощта да ми ядеш мозъка (или каквото там ядат съвременните ъндед девойки).
[QUOTE=vladyman;10723967]Ще ти го кажа така - ако наистина не тролиш, то бързо тичай в БАН да те изследват
Какво по-точно имаш предвид под това "да ме изследват" ?
Колко по-слаба?! 45-6 килограма са даже малко за тази височина. Аз съм 1,60 и съм 45 кила... Отиди да поговориш с родителите си, те ще измислят начин да ти помогнат.
Aз съм 165 и тежа около 55, а мисля че съм си добре.. а ти си с 10кг по- лека и мислиш, че не си достатъчно слаба? А и ако наистина искаш да отслабнеш се поинтересувай как става, защото определено като не ядеш нищо няма да отслабнеш, а направо ще се разболееш и си до там.. прочети малко за анорексията преди да пускаш теми, че имаш хранително растройство.. как няма да имаш от глупавия ти режим. Колкото и да ти се кара майка ти ще е за добро, защото мисли за здравето ти.. тичай да и кажеш преди да е станало прекалено късно![]()
Моля те, яж.
Отиди на психолог или просто сподели с човек, на който се доверяваш. Ако си ядосана на себе си - излез, разходи се, послушай музика, рисувай, пиши.
Няма смисъл да си жертваш здравето, за да си слаба.
http://data.whicdn.com/images/63659399/large.jpg
http://data.whicdn.com/images/63528936/large.jpg
Ако си трол, не е смешно. Има хора, които наистина имат такива проблеми.
Ако на профилната снимка си, определено приличаш на анорексичка. А килограмите ти, не само че не са много, но даже са малко! Трябва да надебелееш, а не да отслабнеш.И ако толкова много се притесняваш, че ще надебелееш, просто спортувай редовно. И ако случайно се чувстваш гузно за това, че си изяла нещо, макар че няма никакъв смисъл от това чувство на вина, отиди да спортуваш.
Проблемът е сериозен, реши го докато не е твърде късно. Ако не можеш да се справиш сама, потъри помощ от психолог, приятел или роднина.
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Не,не съм трол,не съм и анорексичка като гледах снимки на някои анорексички разбрах ,че съм далеч от тях..та те са по 35 кг. а аз 45...
Една моя приятелка ме подозира,защото когато сме навън и седим в някоя пицария аз си поръчвам само вода.Малко се поскарахме и тя заплаши да каже на майка ми,че не ям и сега се страхувам.
Не мога сама да отида на психолог..С приятел явно не става..след тази случка,а от роднина още по-малко.
И все пак благодаря.
ето това са анорексички> http://25.media.tumblr.com/2e3050653...i9ejo1_500.jpg
http://25.media.tumblr.com/tumblr_lv...lrz6o1_500.jpg
http://24.media.tumblr.com/tumblr_lv...hur4o1_500.jpg
http://25.media.tumblr.com/bcf36dc89...09vmo1_500.jpg
Последно редактирано от Skinnyxx : 06-05-2013 на 18:22
Очевидно имаш проблем. Няма нищо срамно да потърсиш помощ. А при психолог се ходи сам, така че по-добре се поинтересувай, къде може да отидеш. Може да поговориш с училищния психолог, ако имате такъв. Или с приятелката, която така или иначе вече подозира.
И нали не искаш да станеш като момичетата от снимките? На тях, между другото, най-малкият им проблем е, че са грозно слаби. Нарушеното хранене води до редица други здравословни проблеми, от които много трудно човек се отърсва в последствие. Да не говорим, какво причинява това на психиката. Както казваше една моя преподавателка, хората с анорексия имат записан час при психолог до живот.
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Ти си същата като тези момичета от снимките, само че няколко месеца по-рано. Все още имаш шанс да се спасиш от мизерна смърт, и дори да си излекуваш гастрита и рушащите ти се зъби. Ъх, как може да питаш дали имаш проблем, след като изброи всичко това? Важното е сега да направиш оздравяването ти приоритет. Да осъзнаеш, че то е по-важно от кльощавостта. Сега се намираш в пределен период. Днес решаваш дали ще живееш един прекрасен живот, или ще се погубиш като последната лигла. Бори се, момиче. Животът си заслужава![]()
always late but worth the wait!
Да,но не ми е лесно...Да не би да ми харесва да гледам как другите нагъват,а аз стоя отстрани и ме е страх от храната?Разбира се,че не ми.
Като стана 39/40 кг ще спра и после пак ще ям,но не много.Това с повръщането разбрах,че не става защото като повърна нещо пак съм гладна и после всичко се повтаря пък и ми е жал аз да повръщам храна,когато има хора които нямат пари и за един хляб..затова просто ще ям по-малко
Някъде прочетох,че йогата помагала и мисля да се запиша,сега лятото ще ходя и на плуване,и на гимнастика и като цяло ще гледам да спортувам повече..може би и на баскетбол,но ме е страх че ако дръпна на височина ще кача и кг.Това вярно ли е?
И да ви попитам за още нещо- имам мускули на краката от карането на колело,не са много големи,но все пак ги има,а това е мускулна маса? Тя се сваля по-трудно..Трябва ли да спра да карам колело?
Относно за училищната психоложка..не мога да и се доверя,защото знам че ще каже на майка ми.