.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 25 от общо 102

Hybrid View

  1. #1
    Мега фен
    Регистриран на
    Aug 2011
    Мнения
    5 138
    Цитирай Първоначално написано от julian8787 Виж мнението
    ! Когато този някой е щастлив, но не е до теб, а ти се радваш, въпреки това, това е обич. .
    На какво да се радваш? Че оставаш сам и вече никога няма да видиш, докоснеш, усетиш?????????????

  2. #2
    Цитирай Първоначално написано от klimatronik Виж мнението
    На какво да се радваш? Че оставаш сам и вече никога няма да видиш, докоснеш, усетиш?????????????
    A защо не се замислиш, че човекът, който те оставя ще усети, пипне, докосне друг/а? Не можеш ли да се примириш с мисълта, че всичко има свое начало, че има и край? Или за теб е важно само и единствено ти да си обектът на нейната страст и желания? Когато жената до теб сподели, че чувствата й към теб са охладняли, че вече обича друг... Според мен е редно да я оставиш да поеме по своя път, а не да се опитваш да я държиш за себе си. Тя е била твоя, но до мига, в който е изпитвала чувства към теб, а сега си й безразличен. Не е виновна, тъй като чувствата не са статични, те се променят. Ако си силен ще се справиш с чувството, че си предаден, изигран. Но ако си ленив и бездушен, то ревността няма да ти даде покой. Ще изгниеш, ще се удавиш в собствената си слабост. Аз не те убеждавам да действаш така. Споделям как бих постъпил, дори съм го правил. Сега жената, която ме „остави“ е омъжена. Има 2 деца и живее щастливо. Вярно, не с мен, а с друг. Но какво значение има това, след като е щастлива? За мен говори добре, че се разделихме като хора. Без скандали, без ненавист един към друг.
    Изневярата не е страшна сама по себе си. Страховете, които я правят страшна са вкоренени в представата ти за нея. Кажи ми, с какво ще си помогнеш, ако таиш в себе си чувство, че си предаден? С нищо. Да се освободиш от него, това е правилно за мен.

  3. #3
    Мега фен
    Регистриран на
    Aug 2011
    Мнения
    5 138
    Цитирай Първоначално написано от julian8787 Виж мнението
    A защо не се замислиш, че човекът, който те оставя ще усети, пипне, докосне друг/а? Не можеш ли да се примириш с мисълта, че всичко има свое начало, че има и край? Или за теб е важно само и единствено ти да си обектът на нейната страст и желания? Когато жената до теб сподели, че чувствата й към теб са охладняли, че вече обича друг... Според мен е редно да я оставиш да поеме по своя път, а не да се опитваш да я държиш за себе си. Тя е била твоя, но до мига, в който е изпитвала чувства към теб, а сега си й безразличен. Не е виновна, тъй като чувствата не са статични, те се променят. Ако си силен ще се справиш с чувството, че си предаден, изигран. Но ако си ленив и бездушен, то ревността няма да ти даде покой. Ще изгниеш, ще се удавиш в собствената си слабост. Аз не те убеждавам да действаш така. Споделям как бих постъпил, дори съм го правил. Сега жената, която ме „остави“ е омъжена. Има 2 деца и живее щастливо. Вярно, не с мен, а с друг. Но какво значение има това, след като е щастлива? За мен говори добре, че се разделихме като хора. Без скандали, без ненавист един към друг.
    Изневярата не е страшна сама по себе си. Страховете, които я правят страшна са вкоренени в представата ти за нея. Кажи ми, с какво ще си помогнеш, ако таиш в себе си чувство, че си предаден? С нищо. Да се освободиш от него, това е правилно за мен.
    Ти може да си щастлив за него(нея, че е намерл(а човека, ама да ти е хубаво и да го преживееш бързо и лесно това, че оставаш сам - не може...
    А лично в моя случай дори не знам нито дали е щастлива, нито дали наистина съм имал шанс да сме заедно и да ме опознае,че да станем близки, защото никога не сме били заедно.

  4. #4
    Цитирай Първоначално написано от klimatronik Виж мнението
    Ти може да си щастлив за него(нея, че е намерл(а човека, ама да ти е хубаво и да го преживееш бързо и лесно това, че оставаш сам - не може...
    А лично в моя случай дори не знам нито дали е щастлива, нито дали наистина съм имал шанс да сме заедно и да ме опознае,че да станем близки, защото никога не сме били заедно.
    Може, но когато казваш, че нещо не може да стане, то автоматично на подсъзнателно ниво си поставяш преграда. Трябва да знаеш, че съдържаш в себе си неограничена сила и потенциал, за да изживееш живота си пълноценно.

  5. #5
    Мега фен
    Регистриран на
    Aug 2011
    Мнения
    5 138
    Цитирай Първоначално написано от julian8787 Виж мнението
    Може, но когато казваш, че нещо не може да стане, то автоматично на подсъзнателно ниво си поставяш преграда. Трябва да знаеш, че съдържаш в себе си неограничена сила и потенциал, за да изживееш живота си пълноценно.
    Ама и колкото и да си казваш - любовта боли. а болката отминава с времето.. стичати се от стомаха в корема , така мазно. кат спирт ! :Д

  6. #6
    Цитирай Първоначално написано от klimatronik Виж мнението
    Ама и колкото и да си казваш - любовта боли. а болката отминава с времето.. стичати се от стомаха в корема , така мазно. кат спирт ! :Д
    Боли! Когато разполагаш със силна воля болката минава по-бързо. Ако можеш да я понесеш — лека е! Ако не можеш — кратка е! Помни това! Това е искал да каже Ницше с думите: „Това, което не ме убива ме прави по силен.“ Мъжът трябва да е уверен в себе си. Иначе що за мъж е? Щом хленчи и стене пред житейските несгоди. Да, чувствата са силни, но не и непобедими. Понякога помага времето, друг път — усилията ни. Всичко е преходно и нищо не заслужава привързаност. Според теб хората, които слагат край на живота си, заради несподелена любов, те какви са? А какво ще кажеш за случаите, в които оставят предсмъртни писма, в тях пишат, че са го сторили, защото любимият/а е предпочел друг/а? Това не е ли глупост? Те стигат до крайност, и то, само защото не са успяли да се преборят с болните си амбиции, че някой е длъжен да ги обича.
    Последно редактирано от julian8787 : 06-17-2013 на 20:26

  7. #7
    Мега фен
    Регистриран на
    Aug 2011
    Мнения
    5 138
    Цитирай Първоначално написано от julian8787 Виж мнението
    Боли! Когато разполагаш със силна воля болката минава по-бързо. Ако можеш да я понесеш — лека е! Ако не можеш — кратка е! Помни това! Това е искал да каже Ницше с думите: „Това, което не ме убива ме прави по силен.“ Мъжът трябва да е уверен в себе си. Иначе що за мъж е? Щом хленчи и стене пред житейските несгоди. Да, чувствата са силни, но не и непобедими. Понякога помага времето, друг път — усилията ни. Всичко е преходно и нищо не заслужава привързаност. Според теб хората, които слагат край на живота си, заради несподелена любов, те какви са? А какво ще кажеш за случаите, в които оставят предсмъртни писма, в тях пишат, че са го сторили, защото любимият/а е предпочел друг/а? Това не е ли глупост? Те стигат до крайност, и то, само защото не са успяли да се преборят с болните си амбиции, че някой е длъжен да ги обича.
    Напротив! Любовта е много силно чувство и някои хора, които се отдават повече и са по-чувствителни - могат да сложат край на живота си от болката и защото докато си влюбен не мислиш разумно! И не ги виня! Не са го направили от глупост, просто не всички са силни за този свят!
    Обаче съм напълно съгласен ,че трябва да се бориш и се забравя, отминава страданието винаги, ако положиш усилия

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си